Ето къде в България е скрито имането на ратая Футьо
Деветашкото плато е край извънредно хубав и изящен, див, достоверен, саморасъл, богат освен с фамозните Крушунски водопади, само че и със своите тайнствени пещери, криещи митове за заровено имане. В него са ситуирани най-голяма част от пещерите в България, а четири, измежду най-дългите и красивите, са в землището на Крушуна – Бонинската (2754 м), Водопада (1999 м), Урушката маара (1600 м) и Горник (1100 м), написа в. Труд.
Удивителен пещерен комплекс се крие в скалите на платото, формиран от дълбоки и стръмни клисури. Мрежата от подземни зали е осветена нищожно от призрачното зарево на мъчно проникващите слънчеви лъчи. Пещера Чавдарци още пази загатна за предишното си на мандра. В дъното бучи подземна река. Подът на голямата й зала е подравнен и циментиран, а входът загрозен от тухлена стена. Но съдружие „ Деветашко плато ” има велики проекти за нея. Идеята е един ден тук да се организират джаз концерти. Амбициозно и автентично!
Вътрешността на пещера Водопада е с истински галерии, покрити с бели формирания, така наречен „ лунно мляко ”, които на фона на кафявия под основават неописуема панорама. Лабиринтът е сложен за насочване, по тази причина е целесъобразно визитата във вътрешността в пещерата с лидер, осигуряващ неопренови костюми, лодки и други предохранителни ограничения. Водата, извираща отсам, се провира през неповторима бигорна решетка, пада от 20-метрова височина в луксозния каскаден Крушунски водопад като картинно пръскало и се спуска надолу в поредност от водоскоци, прагове и езера.
Пещера Стълбица, една от най-красивите и неповторими, се намира на към 3 км югозападно от село Кърпачево. Достъпът до главната изложба е по железна стълба. От отвора високо над главата в пещерната изложба прониква вързоп слънчева светлина, който пронизва сумрака и образува чудноват магичен ореол. Точно по обед, когато слънцето пада под прав ъгъл, лъчите му като че ли я пронизват през сърцевината и от топлината влагата се изпарява очевидно. Голямата входна зала изумително припомня на галактическа паница. Редуват се езерца, причудливи сталагмити, прилични на черква, животни, хора, стръмни пътеки, отвеждащи в недрата на подземното царство. Пещерата е много стръмна и труднодостъпна, по тази причина влизането във вътрешността е целесъобразно единствено с добра екипировка.
Уникална естествена забележителност е Голяма Гарваница, на 2 км от село Горско Сливово. Вертикална пещера с величествен вход и дълбочина над 40 м, тя стръмно пропада надолу. Самото слизане по отвесна стълба си е незабравимо рисково прекарване. Усещането е неописуемо, същинско слизане в пъкъла. Впрочем името на пещерата идва от това, че преди време локалните са употребявали естествената дупка за бунище, над което непрестанно злокобно са грачели гарвани.
Районът на Агатово, едно от най-древните села в региона на Деветашкото плато, е карстов и извънредно богат на понори или както ги е наричал народът губилища. Това са отвесни шахти, постоянно входове към неразучени пещери. В тях водата от дъждовете бива безусловно поглъщана. Наричат ги още върпини. Впрочем през близкото село Тепава минавал пътят, по който турците бягали и криели златото си. Може би някъде към момента лежат заровени жълтиците им.
Във Футьовата пещера, на 3 км от село Кърпачево, са открити остатъци от праисторически живот. Разположена хоризонтално, скоро след входа тя се разклонява на два ръкава, които водят към село Чавдарци. Легендата споделя по какъв начин селският ага приписал всичките си земи на ратая Футьо, когато се наложило да бяга. Футьо станал богат внезапно, само че не могъл да понесе благосъстоянието и по тази причина продал парцелите. Имането скрил в пещера. Съкровището и до момента не е намерено.
Най-прочутата атракция в региона е, несъмнено, удивителната Деветашка пещера. Огромна и антична, в нея са намирани остатъци още от неолита. Една от най-големите, тя е със статут на обект с интернационално значение. Влиза се през величествен като размери и полуелипсовиден по форма вход. Галерията е най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. Залата е 25 хиляди кв.м, а в най-високата си част е съвсем 60 метра. Седем „ окна ” я осветяват. Водите в деветашката пещера извират от 14 разнообразни места. Някои от езерата могат да се преминат само с лодка. Величествено, красиво, неповторимо пространство, което единствено природата може да сътвори! Съвършената звучност на залите е прорязвана от крясъците на най-голямата в страната колония от прилепи, поради които достъпът до пещерата е неразрешен от 1 юни до 31 юли.
Легендата за крушунското овчарче Коршунът е тип ястреб мишелов, прочут още като „ поканвам ”. Преди хиляда години той бил овчарче, което все забравяло да напои агънцата и те, когато завали, протягали муцунки към небето да се напият. На Господ му пристигнало до гуша от немарливото овчарче и решил да го трансформира в поканвам, който единствено един път в месеца да вижда водата като вода и да може да пие. Оттогава до през днешния ден коршунът все лети над вода, над Крушунските водопади, а водата му се вижда кръв и той пищи пронизително и трагично. В останалите дълги дни чака дъжд да завали от небето, с цел да утоли безконечната му жадност.
Удивителен пещерен комплекс се крие в скалите на платото, формиран от дълбоки и стръмни клисури. Мрежата от подземни зали е осветена нищожно от призрачното зарево на мъчно проникващите слънчеви лъчи. Пещера Чавдарци още пази загатна за предишното си на мандра. В дъното бучи подземна река. Подът на голямата й зала е подравнен и циментиран, а входът загрозен от тухлена стена. Но съдружие „ Деветашко плато ” има велики проекти за нея. Идеята е един ден тук да се организират джаз концерти. Амбициозно и автентично!
Вътрешността на пещера Водопада е с истински галерии, покрити с бели формирания, така наречен „ лунно мляко ”, които на фона на кафявия под основават неописуема панорама. Лабиринтът е сложен за насочване, по тази причина е целесъобразно визитата във вътрешността в пещерата с лидер, осигуряващ неопренови костюми, лодки и други предохранителни ограничения. Водата, извираща отсам, се провира през неповторима бигорна решетка, пада от 20-метрова височина в луксозния каскаден Крушунски водопад като картинно пръскало и се спуска надолу в поредност от водоскоци, прагове и езера.
Пещера Стълбица, една от най-красивите и неповторими, се намира на към 3 км югозападно от село Кърпачево. Достъпът до главната изложба е по железна стълба. От отвора високо над главата в пещерната изложба прониква вързоп слънчева светлина, който пронизва сумрака и образува чудноват магичен ореол. Точно по обед, когато слънцето пада под прав ъгъл, лъчите му като че ли я пронизват през сърцевината и от топлината влагата се изпарява очевидно. Голямата входна зала изумително припомня на галактическа паница. Редуват се езерца, причудливи сталагмити, прилични на черква, животни, хора, стръмни пътеки, отвеждащи в недрата на подземното царство. Пещерата е много стръмна и труднодостъпна, по тази причина влизането във вътрешността е целесъобразно единствено с добра екипировка.
Уникална естествена забележителност е Голяма Гарваница, на 2 км от село Горско Сливово. Вертикална пещера с величествен вход и дълбочина над 40 м, тя стръмно пропада надолу. Самото слизане по отвесна стълба си е незабравимо рисково прекарване. Усещането е неописуемо, същинско слизане в пъкъла. Впрочем името на пещерата идва от това, че преди време локалните са употребявали естествената дупка за бунище, над което непрестанно злокобно са грачели гарвани.
Районът на Агатово, едно от най-древните села в региона на Деветашкото плато, е карстов и извънредно богат на понори или както ги е наричал народът губилища. Това са отвесни шахти, постоянно входове към неразучени пещери. В тях водата от дъждовете бива безусловно поглъщана. Наричат ги още върпини. Впрочем през близкото село Тепава минавал пътят, по който турците бягали и криели златото си. Може би някъде към момента лежат заровени жълтиците им.
Във Футьовата пещера, на 3 км от село Кърпачево, са открити остатъци от праисторически живот. Разположена хоризонтално, скоро след входа тя се разклонява на два ръкава, които водят към село Чавдарци. Легендата споделя по какъв начин селският ага приписал всичките си земи на ратая Футьо, когато се наложило да бяга. Футьо станал богат внезапно, само че не могъл да понесе благосъстоянието и по тази причина продал парцелите. Имането скрил в пещера. Съкровището и до момента не е намерено.
Най-прочутата атракция в региона е, несъмнено, удивителната Деветашка пещера. Огромна и антична, в нея са намирани остатъци още от неолита. Една от най-големите, тя е със статут на обект с интернационално значение. Влиза се през величествен като размери и полуелипсовиден по форма вход. Галерията е най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. Залата е 25 хиляди кв.м, а в най-високата си част е съвсем 60 метра. Седем „ окна ” я осветяват. Водите в деветашката пещера извират от 14 разнообразни места. Някои от езерата могат да се преминат само с лодка. Величествено, красиво, неповторимо пространство, което единствено природата може да сътвори! Съвършената звучност на залите е прорязвана от крясъците на най-голямата в страната колония от прилепи, поради които достъпът до пещерата е неразрешен от 1 юни до 31 юли.
Легендата за крушунското овчарче Коршунът е тип ястреб мишелов, прочут още като „ поканвам ”. Преди хиляда години той бил овчарче, което все забравяло да напои агънцата и те, когато завали, протягали муцунки към небето да се напият. На Господ му пристигнало до гуша от немарливото овчарче и решил да го трансформира в поканвам, който единствено един път в месеца да вижда водата като вода и да може да пие. Оттогава до през днешния ден коршунът все лети над вода, над Крушунските водопади, а водата му се вижда кръв и той пищи пронизително и трагично. В останалите дълги дни чака дъжд да завали от небето, с цел да утоли безконечната му жадност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ