Петър Ганев: Обуздаването на разходите ще е голямата тема за парламента
Девет фундаментални цели с небосвод от 4 години, които са изцяло постижими и биха повишили доста опциите за развиване и качеството на живот в България, оферират от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в Бяла книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “.
" Напоследък непрекъснато ни връхлитат някакви рецесии, от 3 години в страната ни има политическа неустойчивост. Бялата книга не задава тактика за ръководство, а по-скоро друг взор към познатите проблеми, метод на мислене в главните сфери. Предлагаме 9 цели, които не биха заложили общоприетите политици " – разяснява пред БНР-Радио София Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.
Целите са:
1. Достигане на границата от 75% от междинното равнище за Европейски Съюз по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна способност;
2. Връщане на вложенията в стопанската система на равнища от 20-25% от БВП;
3. Достигане на коефициент на претовареност от 80% за популацията на възраст 20-64 г.;
4. Връщане на коефициента на Джини в границите на 30-35 в средносрочен план;
5.Повишаване на междинния резултат на учениците в PISA с 25- 50 точки и понижаване на каузи на слабите ученици;
6. Повишаване на продължителността на живота до 77-78 година в средносрочен план;
7. Устойчиво превръщане на миграционните процеси и постигане до машинален приръст от над 50 хиляди души на година;
8. Повишаване на финансовата самостоятелност на общините, като личните доходи на локално равнище надвишават границата от 40% от общите разходи;
9. Ефективна битка с корупцията и отлепване от дъното по господство на правото в Европейския съюз.
Сред по-разбираемите цели Ганев особено уточни увеличение продължителността на живота с година - две, стесняване неравенството - да под 6 пъти, повдигане междинните резултати на учениците по PISA, използване на съществуващите ограничения за заетостта към неактивните (някои изобщо не търсят работа, има младежи нито работят, нито учат).
Още няма признат бюджет за 2025 година, с цел да има различен, само че от ИПИ регистрират, че у нас постоянно когато обществените разноски минат 40% от Брутният вътрешен продукт, автоматизирано образуваме недостиг. Приходната част постоянно е 37-38%, означи Ганев:
" Това ще е огромната тематика за Народното събрание – по какъв начин да се обуздаят разноските и дефицитът да е допустимо минимален. "
Вече са признати решения, съгласно които ще се наложи нарастване на разноските за Министерство на вътрешните работи (ръст от над 1 милиард лева.), за армията – над 500 млн. лева, в областта на образованието – гласуван е по-голям % от Брутният вътрешен продукт.
" И евентуално тези разноски ще бъдат осъществени. Няма потребност пицата да бъде постна. Не можем никого да накараме бюджетът да се написа по различен метод ", разяснява още икономистът. Но означи, че има известна фиктивност при писането на средносрочни стратегически стъпки, предава БНР.
