Deutsche WelleТой е скитникът с три чанти с книги: мъжът

Deutsche Welle

Той е скитникът с три чанти с книги: мъжът с психологично разстройство, упрекнат, че е заплашвал магистрати. Той е идеалният неуравновесен, използван и изхвърлен. Кой е Илко Захариев, именуван Червеният корсар?

Неговият случай може да бъде спретнат в смущаващата поредност от странни " закононарушения ", приписвани на безимотни скитници, на несъстоятелни клошари, на душевен диагностицирани пациенти. Хора, които се употребяват като комфортно прикритие от други лица. Това нормално са действия, които прокуратурата избира да не проверява макар очевидните несъответствия при набеждаването на беззащитни лица. Но да стартираме по ред.

Кой е Червеният корсар

Червеният корсар, за който до преди няколко дни се смяташе, че не може да бъде открит, не е липсващ. Илко Захариев се е свързал със своя юрист и се е прибрал при татко си в Бургас.

Кой в действителност е той: дете на разведени родители. Завършил с отличие. Кандидатствал архитектура. Диагностициран с психическо разстройство.

Съзнанието на един психологично невменяем човек нормално търси разтуха в убежището на детството, там, където персоналните мемоари галят сетивата и изтриват чувството за беззащитност. Там и тогава, когато светът е явен, елементарен, ненагледен. Там и тогава, когато доверието е доминанта в връзките сред хората. Такъв е евентуално филтърът, през който Илко Захариев следи живота към себе си. Ето по какъв начин го обрисува неговият длъжностен бранител Георги Георгиев:

" Илко е извънредно образован, с добра памет, само че е необикновено лековерен и това е рисково за самия него. Бил е първенец в математическата гимназия, само че евентуално след развода на родителите му е изгубил непоклатимост, а фрустрацията от действителността е отключила мощни защитни механизми на душeвността му, които след това са се обострили.

Той постоянно търси мемоари от предишното, постоянно загатва, че е първенец, като че ли продължава да живее в това време на сигурност, когато е имал устойчиво семейство и другари и се е чувствал съумял. "

Профилът на идеалния неуравновесен

Но детството свършва и всеки поема по своите фамилни разклонения и разтърсвания, с които е мъчно да се оправиш. На кръстопътя на тази изкривена действителност, след едно счупено чувство за сигурност се озовава и Илко Захариев.

Чупи мебели в дома си, за което е бил арестуван за малко в Сливен, заканва се " на света ", поради което против него към този момент е водено дело. Тогава прокурорът преценя, че става въпрос за психологично заболяване и преобразува делото по Закона за здравето с искане за наложително настаняване в психиатрично заведение. Съдебната психиатрична експертиза установи, че Илко страда от параноидна шизофрения.

Именно този профил се оказва доста подобаващ, с цел да бъде използван, когато потрябва.

Ето по какъв начин Червеният корсар се появява на сцената като евентуално единствен причинител на поредност от закани - част от които против арбитър Владислава Цариградска.

Да си спомним - това е съдийката, която отхвърля да взема решение каузи под диктовка, която намерено е заплашвана в правосъдна зала от Мартин Божанов - " Нотариуса ", съдийката, против която бе подета огромна компроматна акция от " пеевските " медии, а след убийството на " Нотариуса " стана цел на все по-страшни и от ден на ден закани.

И защото не е мъчно да се допусна, че зад заканите стоят точно тези персони, които се допуска, че са част от голяма мрежа за въздействие в правосъдната система и които вършат всичко допустимо това да остане прикрито, на тях им е необходим комфортен клошар, човек с девиантно държание и с психическо разстройство, който да бъде наклеветен, да отклони следите и да не схваща, че е използван.

Скитникът с три чанти с книги

Илко Захариев е скитник, арестуван в региона на Боянските гробища в София, носел е три чанти с книги и една със скъпа храна. Любопитно е, че още преди Илко да бъде открит и арестуван, по медиите към този момент се популяризира версията от страна на ГДБОП, че " индивидът, заплашвал арбитър Цариградска, е душевен невменяем и води бездомнически метод на живот ".

Обвинен е по член 144, алинея 3 от Наказателния кодекс - закана за ликвидиране разпратена до стотици получатели, измежду които общини, съдилища, държавни ведомства, министър председател и други с общи политически послания.

Състав на софийския областен съд постановява Илко Захариев да бъде освободен, защото създателят няма желание да реализира заканата си, а по-скоро показва неудовлетворението си от правораздавателната и правоохранителната система.

Без да го осъзнава самият Илко става жертва на личните си пророчества.

Според неговия длъжностен бранител Илко Захариев не е създател на множеството от мейлите. В двата телефона, които са открити у него, е имало даже домейни в Нигерия. През март Захариев уточни, че е намерил телефоните в панер за електронни боклуци в столичен мол, защото събирал остаряла техника, която прибирал за преработване. " Или са му подхвърлени, или са му дадени ", уточни тогава неговият юрист.

Неговите " цялостни признания " са направени незабавно след задържането без юрист, без даже да се повика психиатър.

Интересно е, че назначените от прокуратурата психиатър и психолог са фрагменти на така наречен " библиотекарски " университет (УНИБИТ) и членуват в съдружие за авиационна, морска и галактическа медицина - чудноват избор съгласно професионалните критерии, който би могъл да се чете и като опит за разстройване на опцията показанията на Илко Захариев да доведат до същинските подбудители и причинители.

И човек стартира да се пита - допустимо ли е прокуратурата да организира качествено следствие, в случай че би трябвало да проверява сама себе си?

Въпросите, на които би трябвало да се даде отговор са доста:

Способен ли е Илко Захариев механически да извърши всичко, за което е наклеветен през телефоните, които са открити у него - единият от които със строшен екран?

Способен ли е да основава текстове, част от които стилистично са много разнообразни, да отваря приложения, да намира имейлите на институциите, да основава сметки, да пуска едно и също известие до 50 получатела, да ги свързва в мрежа, да употребява обществени мрежи за тяхното разпращане и прочие, и прочие?

Всичко това може да се ревизира в следена среда, с цел да се открият неговите механически, компютърни и езикови умения. Но евентуално такава инспекция няма да бъде направена. Защото - по мнението на адвокати - тук следим класическите подходи от остарялата руска школа да се употребяват хора с психологични болести.

Употребен и изхвърлен

Не е инцидентно, че българските Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс са съвсем безусловно преписани от съветските. Сякаш с цел да поддържат непрекъсната правна неустановеност у хората, с цел да обслужват незаконната среда, а не обществото. При това в композиция с голямата власт, която има прокуратурата във етапа на досъдебното произвеждане в композиция с основната роля на основния прокурор.

Според служебния бранител на Илко Захариев, това дело е типичен образец по какъв начин един болен човек може да бъде използван и изхвърлен, с цел да не се открият същинските причинители и подбудители.

Ако прокуратурата е стигнала до заключението, че Илко Захариев е бил в положение на безотговорност, тя би трябвало да приключи следствието и да даде достъп до всички материали на пострадалата арбитър Владислава Цариградска.

В момента обаче прокуратурата " тупа топката ", тъй като достъпът до всички материали най-вероятно ще отвори нова глава в историята на правните безобразия в България.