Съзвездие Водолей ни напомня за сина на Прометей Девкалион, наследил от баща си обичта към хората
(„ Deucalion and Pyrrha ”, 1636-637 by Martínez del Mazo, Juan Bautista Museo del Prado)
В обширната област от небесната сфера, която заема съзвездието Водолей, могат да се видят с просто око към 90 звезди. Те са подредени в мощно извита дъга. В междинната й част, петте по-ярки звезди образуват сякаш някакъв съд, от който изтича бликам вода. Съзвездието Водолей стартира да се вижда добре над южната страна на хоризонта с на стъпването на есента, когато стартират есенните дъждове. Забелязали това събитие, античните гърци са виждали в това съзвездие коленичил човек, който държи наведена делва, от която се излива бликам вода. Така се показва съзвездието Водолей в старинните звездни карти и атласи.
Митологията свързва съзвездието Водолей с общочовешки потоп.
През медния век хората били доста неприятни и зли. Непрекъснато воювали те между тях, не отглеждали животни, не принасяли жертви на боговете и не ги почитали. Затова всемогъщият стопанин на Небето и Земята Зевс ги намразил и решил да унищожи целия човешки жанр. Без да подозират желанието на Зевс, хората траяли да се избиват между тях, от ден дневно ставали все по-зли и заприличвали на същински зверове. Само двама души знаели и очаквали деня, в който Зевс ще извърши решението си. Това били синът на Прометей Девкалион и неговата жена Пира.
Всяка година Девкалион ходел в далечния Кавказ и с тъга гледал татко си, прикрепен на голямата канара. Но Прометей разговарял умерено с него, давал му препоръки и упътвания. Той предвиждал, че Зевс ще унищожи хората и споделил на сина си да направи огромен транспортен съд, да складира в него храна и да чака уречения ден.
Девкалион извършил съвета на татко си. Тъкмо когато направил кораба и го напълнил с храна, гръмовержецът Зевс изпратил на Земята непрестанен пороен дъжд. Той забранил на ветровете да духат с изключение на на влажния южен вятър Нот, който безкрайно духал и гонил надвисналите над Земята тъмни дъждовни облаци. Ден и нощ валяло, валяло… Изляла се водата от реките и моретата, почнала да залива Земята и от ден на ден да се издига. Под нея останали полята и горите, селата и градовете и към този момент почнали да изчезват планините. Само на места се виждали над водата някои по-високи планински върхове. Навсякъде се виждала единствено вода… Сред безбрежната вода се носил единствено един транспортен съд, който непрестанно се издигал дружно с водата. В него били Девкалион и Пира. Девет дни се люшкал корабът им и едвам достигнал до показващия се над водата връх на планината Парнас. Тук, на това малко парченце земя, Девкалион и Пира седнали и зачакали. Престанал дъждът, само че всички хора били издавени до един. Видели Девкалион и Пира, че единствено те са останали живи, и изпитали боязън от самотата измежду безкрайните води. Направили жертвоприношение на Зевс, който ги запазил от безкрайните дълбоки води.
Постепенно водата почнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, като че ли растяло и ставало все по-голямо. След няколко дни водата се оттекла. Показала се земята – безлюдна, без поля и ливади, без цветя и дървета, като безкрайна напукана пустиня. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, измежду която не се чувал никакъв тон, издаван от живо създание.
Един ден при Девкалион и Пира пристигнал вестителят на боговете – Хермес. Изпратил го Зевс, с цел да му каже Девкалион желанието си. Заради добротата му Зевс бил решил да извърши всяко негово предпочитание. Не мислил дълго Девкалион и споделил на Хермес:
– Само едно предпочитание имам и апелирам великия Зевс, в случай че желае, да го извърши: Да насели земята още веднъж с хора!
Отлетял Хермес на Олимп и предал на Зевс желанието на Девкалион. Зевс се съгласил. Отново изпратил Хермес при Девкалион и Пира, с цел да им каже какво би трябвало да вършат. В момент Хермес дохвърчал при тях и предал:
– Слизайте надолу по планината и хвърляйте зад себе си костите на вашата майка!
Разбрал Девкалион, че „ костите “, това са камъните. Събрал той камъни, събрала и Пира и като слизали по ската на планината, хвърляли камъните, без да се обръщат. Когато свършили камъните, се обърнали и видели зад себе си доста хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се трансформирали във високи, стройни мъже, а камъните на Пира – в прелестни дами.
Съзвездието Водолей ни припомня за сина на Прометей Девкалион, наследил от татко си обичта към хората.
От: „ Митове и митове за съзвездията ”, Ангел Бонов
Картина: „ Deucalion and Pyrrha ”, 1636-637 by Martínez del Mazo, Juan Bautista Museo del Prado
