Детството на Абигайл било белязано от постоянен страх. Внушавано ѝ

Детството на Абигайл било белязано от непрекъснат боязън. Внушавано ѝ било, че позволява тежки грехове и ще гори в пъкъла. През 2018 година тя най-накрая съумява да напусне християнската фракция, в която е израснала и възпитана.

В последните години сектата " Органично потомство на Христос " на швейцарско-германския просветител Иво Зазек печели все по-голяма известност. С послания, преплитащи се с тайните теории, култът доближава до от ден на ден и повече хора, които не са нейни членове. Една млада жена, отгледана в сектата, само че съумяла да се откъсне от нея, споделя за претърпяното в изявление за „ Дойчландфунк “.

Християнският фундаментализъм на някои евангелистки организации с дясна политическа устременост, които популяризират тайни теории, нормално се свързва със Съединените щати. Подобни групи обаче съществуват и в Германия. Пандемията даде мощен подтик на известността на сходни общности, защото те оферират това, което най-вече липсва в интервали на рецесия: ясни правила, елементарни пояснения на комплицирани феномени и процеси от заобикалящия ни свят и чувство за принадлежност към общественост.

Сектата като семейство

Абигайл Мертенс попада в сектата " Органично потомство на Христос " още като дете, заради това, че нейните родители се увличали по мистичното и духовните течения. Експертите считат, че тази организация е доста по-радикална от множеството свободни евангелски църкви, заради което напускането ѝ е доста мъчно. Според Абигайл родителите ѝ са се включили към нея главно поради привлекателния облик на естетика и единение, демонстриран от фамилията на лидера на сектата Иво Зазек.
Редакцията предлага
Основна тематика за сектата е принадлежността към едно общо цяло, спазването на разпоредбите,. Иво Зазек проповядва, че волята на децата би трябвало да бъде пречупена, в това число с телесни санкции и пердах, споделя Абигайл, която е четвъртото от общо 5 деца в фамилията. Тя също била наказвана с пердах, до момента в който била в сектата.

„ Там се проповядваше, че децата не трябва да имат лична воля. Това беше проблем за мен, тъй като аз имах доста мощна воля и се противопоставях на разнообразни неща. А това завършваше с пердах “, споделя Абигайл. „ Тези удари разсипват цялото доверие в родителите и плашат едно дете, когато знае, че е във властта на хора, които могат във всеки миг да те нараняват. “ Цялото детство на Абигайл в сектата прекосявало под страха от непрекъснати санкции – по тази причина, че е по-пълна от останалите деца даже ѝ ограничавали храната. Даже болесттите ѝ били тълкувани като наказване за осъществени грехове.

Култ към водача

„ Никога не съм считала Иво Зазек за светец, само че в сектата го имат за подобен “, споделя Абигайл. „ Той стои доста високо над всички останали членове и никой не може да си разреши да каже нещо срещу него. “ На въпрос с какво си изяснява тайните теории, популяризирани от сектата, дамата дава отговор, че с тяхна помощ се поддържа вярата, че Второто пришествие на Христос е близко, а хората се възпитават в боязън, като по този метод се усилва връзката им със сектата.

След като през 2018 година напуснала сектата, Абигайл Мертенс написа публикация за това, на които е станала очевидец в " Органично потомство на Христос ". Оттогава и други хора са последвали образеца ѝ, Ключовото прекарване, което я предиздвикало да напусне сектата, била тежка болест от грип. Заради това ѝ се е наложило да влезе в болница. „ Никога преди този момент не съм получавала от никого обичта и вниманието, на които се радвах в болничното заведение “, показва тя. „ Това беше нещо удивително за мен, тъй като постоянно са ми казвали, че външният свят е злобен, че би трябвало да внимавам и да не се поверявам на никого. А в болничното заведение беше тъкмо противоположното – претърпях състрадание и грижа, каквито до тогава не бях изпитвала. “

Нуждата от шерване

Абигайл споделя, че още до момента в който била в сектата, изпитвала голяма потребност да приказва за претърпяното. А след напускането ѝ почнала да дава изявленията за медиите. „ Тогава изхвърлих целия нравствен баласт, който се беше натрупал в мен. Защото, когато не е разрешено да приказваш за претърпяното, се чувстваш по този начин, като че ли то не е правилно или в никакъв случай не се е случвало “, споделя тя.