Днес Е Църковната Нова Година! Честито На Именниците!
Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял непознати стада. Един ден Симеон, след дълбока молитва в манастирския храм, оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл във вътрешността в планината, изкачил се високо, намерил комфортно място, усамотил се там.
Слухът за неговия постнически и молитвен героизъм се разнесъл из цялата местност. Заговорило се навсякъде за него. Отвсякъде почнали да се стичат към него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се допрян до дрехата му, да получат благословение.
Кротък, мил, преклонен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не желал да ги чува, с цел да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тая цел решил да си построи стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане вечно в смирението си. Събрал камъни и от тях построил стълп и върху него тясна килия.
Тук той се приютил. На гъсти тълпи поклонници прииждали на това място, удивлявали се от подвига му, викали към него, желали да го видят. Това станало причина той да си издига все по-високи стълбове. Последният бил висок 40 лакти и към него – каменна стена. Върху стия стълбове преподобният се молел непрекъснато, най-често изправен, с взор насочен към безкрайните висини. Нозете му се покрили с рани. Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено умрял на 103-годишна възраст – в 460 година
Светецът се счита за настойник на орачите, по тази причина го назовават " Симеон Орачо ”, а денят му - " стопанската Нова година ”. Симеоновден се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник. В навечерието на празника дамите носят семето за посев в храма, с цел да бъде благословено. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им дружно с червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон ”) - петле или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, тъй като по този начин ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете; неразрешена е всякаква домашна работа, обвързвана с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата. Известен е и обичаят " полазване ": всички в къщата наблюдават - в случай че в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
ИМЕН ДЕН ДНЕС ПРАЗНУВАТ: Симеон, Симеонка, Симона
2. Църковната Нова година. Начало на нов индикт - на 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или както се е наричало още в древността " началото на индикта ". През 6 век по времето на император Юстиниан I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион от лат. indictio=обявяване) - интервали от 15 години, когато се е правила оценка на имуществото, облагано с налози.
Самата дума индикцио в Римската империя е била употребена за обозначаване на точната сума налози, дължими всяка година, като по този метод с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята.
Според някои експерти системата на индиктионите има египетски генезис. Официалното византийско пресмятане, така наречен индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 година Във Византия църковната година не постоянно се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, по този начин и на Изток било доста известно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се смятал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско събитие.
През този ден Църквата напомня по какъв начин Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исая (Ис. 61:1-2) за настъпването на удобната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво напътствие от Господ за празнуването на новата година.
Слухът за неговия постнически и молитвен героизъм се разнесъл из цялата местност. Заговорило се навсякъде за него. Отвсякъде почнали да се стичат към него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се допрян до дрехата му, да получат благословение.
Кротък, мил, преклонен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не желал да ги чува, с цел да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тая цел решил да си построи стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане вечно в смирението си. Събрал камъни и от тях построил стълп и върху него тясна килия.
Тук той се приютил. На гъсти тълпи поклонници прииждали на това място, удивлявали се от подвига му, викали към него, желали да го видят. Това станало причина той да си издига все по-високи стълбове. Последният бил висок 40 лакти и към него – каменна стена. Върху стия стълбове преподобният се молел непрекъснато, най-често изправен, с взор насочен към безкрайните висини. Нозете му се покрили с рани. Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено умрял на 103-годишна възраст – в 460 година
Светецът се счита за настойник на орачите, по тази причина го назовават " Симеон Орачо ”, а денят му - " стопанската Нова година ”. Симеоновден се смята за начало на нова стопанска година, по тази причина се счита най-много за аграрни празник. В навечерието на празника дамите носят семето за посев в храма, с цел да бъде благословено. В зърното слагат филиз босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника дамите замесват пшенично тесто и вършат обредни питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им дружно с червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан (за “курбан на св. Симеон ”) - петле или кокошка, който дружно с питата орачите носят на равнищата. Остатъците се закопават там в земята.Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата.
Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, тъй като по този начин ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, до момента в който не се върне орачът, с цел да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, с цел да не са празни класовете; неразрешена е всякаква домашна работа, обвързвана с вълна, с цел да не атакуват вълци стадата. Известен е и обичаят " полазване ": всички в къщата наблюдават - в случай че в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.
ИМЕН ДЕН ДНЕС ПРАЗНУВАТ: Симеон, Симеонка, Симона
2. Църковната Нова година. Начало на нов индикт - на 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или както се е наричало още в древността " началото на индикта ". През 6 век по времето на император Юстиниан I във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион от лат. indictio=обявяване) - интервали от 15 години, когато се е правила оценка на имуществото, облагано с налози.
Самата дума индикцио в Римската империя е била употребена за обозначаване на точната сума налози, дължими всяка година, като по този метод с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята.
Според някои експерти системата на индиктионите има египетски генезис. Официалното византийско пресмятане, така наречен индиктиони на Константин Велики, започвало на 1 септември 312 година Във Византия църковната година не постоянно се отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, по този начин и на Изток било доста известно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се смятал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско събитие.
През този ден Църквата напомня по какъв начин Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исая (Ис. 61:1-2) за настъпването на удобната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво напътствие от Господ за празнуването на новата година.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ