Археолози с интересна находка във Врачанско! Откриха гроб на 5000 години с рядък пигмент /снимки/
Детски гроб с извънредно необичаен и скъп пигмент бе открит при избавителни разкопки във Врачанско, оповестиха от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, представени от „ Площад Славейков “. Гробният комплекс, в който са положени останките на още петима възрастни човеци, е датиран към 2900-2600 година прочие Хр., преди към 5000 години.
Находката е направена в поле край село Крива бара, община Козлодуй, само че надалеч надскача упованията на археолозите за рутинна интервенция. При разкопаването незабавно се вижда необикновен червен пигмент върху костите, който съвсем сигурно е цинобър. Материалът, токсичен поради живака в състава си, е бил премесен с алена охра и е засечен върху три от телата – при тленните остатъци на детето и при двама възрастни.
Необичайното изобретение е значимо освен за локалната археология – това е едвам третият случай, в който археолози документират използването на цинобър при погребални практики на деца, такива находки все още има разказани в Португалия и в Бразилия. Освен това е доказателство за най-ранната приложимост на пигмента в българските земи. Цинобърът, подправен с охра, най-вероятно се е употребявал под формата на прахуляк, който се е посипвал върху телата с ритуална цел, допуска доцент Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките.
В античността цинобърът е бил знак на благосъстояние, власт и съгласно религиозните откриватели е употребен при обредни ритуали като знак на прераждането. Писмени извори от Римската империя свидетелстват, че стоманеният сулфит е бил извънредно безценен и имал символно значение. По-късно – в междинните епохи – цинобърът бил употребен като пигмент в живописта и иконографията. Той можел да се употребява непосредствено или като основа за боята вермилион. Имал е приложение и в медицината за лекуване на разнообразни кожни болести. Чак до първата третина на ХХ век мехлеми на основата на живака били прилагани като лек за сифилис
Датировката на козлодуйските гробове от ранната Бронзова ера значи, че мъртъвците са били измежду първите индоевпропейци в региона, представители на прототракийската просвета. Детето – на възраст към 3-4 години, е било положено на най-голяма дълбочина в гроб, покрит с към метър пръст. С годините земеделската обработка на почвата е лишила от височината му, само че даже това свидетелства за високия му статус и то евентуално е потомък на вождове или жреци, споделя доцент Александров. Частично непокътнати са и останките на четирима други смъртници, а при петия възрастен става дума за трупоизгаряне.
Спасителните разкопки са завършили преди седмици и занапред следва да се направи ДНК разбор, с цел да се изследва дали сред покойниците има връзка и каква е тя. В бъдеще изотопни разбори ще покажат дали са родени и са живели в района, или са пришълци
Нетипични характерности са следени при още един от скелетите, възрастен мъж на 20-40 години. Неговите кости са изпъстрени с петна, за които по-късно се оказва, че са се появили в резултат на допир с живак. Теориите за това събитие са две съгласно доцент Александров – първата е, че при погребението му е било употребявано по-голямо количество цинобър, само че втората повдига забавен въпрос. Ако тя се окаже вярна, то заровеният може би е добивал цинобър и таман това е предизвикало гибелта му.
Едно от най-известните залежи на цинобър в света се намира в мина на територията на днешна Испания. Мястото е служело за индиректно осъществяване на смъртни санкции при римляните. Затворници постоянно били пращани да добиват цинобър и умирали 2-3 седмици по-късно поради мощната му токсичност
След информация обаче се открива, че в Северозападна България има три залежи на към 60-70 км по права линия от откритата могила – в мина Плакалница, която към този момент не действа, в Димово и в Чипровци. Допълнителни изследвания ще покажат от кое място е бил придобит живакът в костите на мъртвеца. Изследовател на цинобъра у нас е лекар Росица Манова, която е потвърдила какъв е пигментът върху костите след изследвания в Института по физикохимия към Българска академия на науките.
Напълно допустимо е в Европа да има още свидетелства за надгробни могили с цинобър, „ тъй като няма по какъв начин ние да сме чак такива късметлии “, счита доцент Александров. Тленни остатъци на прототракийци с съществуване на охра са документирани на Стария континент и преди. Употребата на алените пигменти в ранната Бронзова ера сега са тематика на проучване на археолози от Полша, Финландия, Украйна, Румъния, Сърбия и Чехия, които си партнират дружно с доцент Александров за разширението на знанията за първите индоевропейци в региона. За задачата проби от остарели изследвания, в това число от предишния век, ще бъдат подложени на нови разбори в подтекста на надалеч по-напредналата просвета. Изследванията се организират в България, а обявата по тематиката се чака до края на август тази година.
Тленните остатъци от Козлодуйско понастоящем се съхраняват в НАИМ, само че следва да бъдат изследвани по-детайлно в Музея по антропология. Това е разумното място за експонирането им някой ден, счита доцент Александров. Според най-вероятния сюжет детето ще бъде показано пред гости на по-късен стадий поради значимостта на откритието, само че скелетите на възрастните е допустимо въобще да не бъдат подредени зад витрина; освен поради по-лошото им положение, само че и от етични съображения, отбелязва археологът.
Спасителните разкопки са направени с финансиране от „ Булгатрансгаз “, чието трасе от Чирен до Козлодуй и Оряхово минава през могилата. От компанията са подходили с схващане към работата на археолозите и могилният насип е бил възобновен, твърди доцент Александров.
Находката е направена в поле край село Крива бара, община Козлодуй, само че надалеч надскача упованията на археолозите за рутинна интервенция. При разкопаването незабавно се вижда необикновен червен пигмент върху костите, който съвсем сигурно е цинобър. Материалът, токсичен поради живака в състава си, е бил премесен с алена охра и е засечен върху три от телата – при тленните остатъци на детето и при двама възрастни.
Необичайното изобретение е значимо освен за локалната археология – това е едвам третият случай, в който археолози документират използването на цинобър при погребални практики на деца, такива находки все още има разказани в Португалия и в Бразилия. Освен това е доказателство за най-ранната приложимост на пигмента в българските земи. Цинобърът, подправен с охра, най-вероятно се е употребявал под формата на прахуляк, който се е посипвал върху телата с ритуална цел, допуска доцент Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките.
В античността цинобърът е бил знак на благосъстояние, власт и съгласно религиозните откриватели е употребен при обредни ритуали като знак на прераждането. Писмени извори от Римската империя свидетелстват, че стоманеният сулфит е бил извънредно безценен и имал символно значение. По-късно – в междинните епохи – цинобърът бил употребен като пигмент в живописта и иконографията. Той можел да се употребява непосредствено или като основа за боята вермилион. Имал е приложение и в медицината за лекуване на разнообразни кожни болести. Чак до първата третина на ХХ век мехлеми на основата на живака били прилагани като лек за сифилис
Датировката на козлодуйските гробове от ранната Бронзова ера значи, че мъртъвците са били измежду първите индоевпропейци в региона, представители на прототракийската просвета. Детето – на възраст към 3-4 години, е било положено на най-голяма дълбочина в гроб, покрит с към метър пръст. С годините земеделската обработка на почвата е лишила от височината му, само че даже това свидетелства за високия му статус и то евентуално е потомък на вождове или жреци, споделя доцент Александров. Частично непокътнати са и останките на четирима други смъртници, а при петия възрастен става дума за трупоизгаряне.
Спасителните разкопки са завършили преди седмици и занапред следва да се направи ДНК разбор, с цел да се изследва дали сред покойниците има връзка и каква е тя. В бъдеще изотопни разбори ще покажат дали са родени и са живели в района, или са пришълци
Нетипични характерности са следени при още един от скелетите, възрастен мъж на 20-40 години. Неговите кости са изпъстрени с петна, за които по-късно се оказва, че са се появили в резултат на допир с живак. Теориите за това събитие са две съгласно доцент Александров – първата е, че при погребението му е било употребявано по-голямо количество цинобър, само че втората повдига забавен въпрос. Ако тя се окаже вярна, то заровеният може би е добивал цинобър и таман това е предизвикало гибелта му.
Едно от най-известните залежи на цинобър в света се намира в мина на територията на днешна Испания. Мястото е служело за индиректно осъществяване на смъртни санкции при римляните. Затворници постоянно били пращани да добиват цинобър и умирали 2-3 седмици по-късно поради мощната му токсичност
След информация обаче се открива, че в Северозападна България има три залежи на към 60-70 км по права линия от откритата могила – в мина Плакалница, която към този момент не действа, в Димово и в Чипровци. Допълнителни изследвания ще покажат от кое място е бил придобит живакът в костите на мъртвеца. Изследовател на цинобъра у нас е лекар Росица Манова, която е потвърдила какъв е пигментът върху костите след изследвания в Института по физикохимия към Българска академия на науките.
Напълно допустимо е в Европа да има още свидетелства за надгробни могили с цинобър, „ тъй като няма по какъв начин ние да сме чак такива късметлии “, счита доцент Александров. Тленни остатъци на прототракийци с съществуване на охра са документирани на Стария континент и преди. Употребата на алените пигменти в ранната Бронзова ера сега са тематика на проучване на археолози от Полша, Финландия, Украйна, Румъния, Сърбия и Чехия, които си партнират дружно с доцент Александров за разширението на знанията за първите индоевропейци в региона. За задачата проби от остарели изследвания, в това число от предишния век, ще бъдат подложени на нови разбори в подтекста на надалеч по-напредналата просвета. Изследванията се организират в България, а обявата по тематиката се чака до края на август тази година.
Тленните остатъци от Козлодуйско понастоящем се съхраняват в НАИМ, само че следва да бъдат изследвани по-детайлно в Музея по антропология. Това е разумното място за експонирането им някой ден, счита доцент Александров. Според най-вероятния сюжет детето ще бъде показано пред гости на по-късен стадий поради значимостта на откритието, само че скелетите на възрастните е допустимо въобще да не бъдат подредени зад витрина; освен поради по-лошото им положение, само че и от етични съображения, отбелязва археологът.
Спасителните разкопки са направени с финансиране от „ Булгатрансгаз “, чието трасе от Чирен до Козлодуй и Оряхово минава през могилата. От компанията са подходили с схващане към работата на археолозите и могилният насип е бил възобновен, твърди доцент Александров.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ