От пясъчника до замъка: как се променят детските площадки в Русия
Детската площадка в Русия претърпява същинска еволюция.
В доста връзки външният ѝ тип се трансформира според от политическия курс на страната и архитектурните трендове. Показваме по какъв начин са изглеждали предреволюционните обекти, какво се трансформира при социализма и по какъв начин наподобяват в този момент.
Първите детски площадки в Русия въобще не наподобяват на актуалните. Първо, те постоянно наподобяват като оградена повърхност с дребен заслон и маса – без пързалки или люлки. Второ, те са основани за деца от небогати фамилии. И трето, до тях децата се пускат по спогодба.
Всичко се дължи на обстоятелството, че първите площадки са планове на благотворителни организации. Така в градовете се пробват да поемат надзор над безпризорните и младежката престъпност. И защото главната функционалност на детските площадки е педагогическа, никой не вижда потребността от пързалки. В средата на празната зона може да има маса с скамейка и единствено дребен заслон за предпазване на съоръжение и играчки. По основаването на площадките работят доброволци и отново те поддържат реда и се занимават с децата.
ВСХВ
Още една детайлност – първите детски площадки работят единствено през топлия сезон и са издигнати в региони за небогати. Като цяло всичко това е по-скоро детска градина за обществено уязвими пластове от популацията.
Соколники
След революцията площадките се видоизменят – стартират да се употребяват за политическо образование. В непосредственост до зоната за игра могат да се видят дръзки лозунги за успеха на пролетариата, международната гражданска война или че няма Бог, а свещенослужителите са мошеници. За да се привлекат повече деца, там се раздава и храна.
Челябинск
С появяването през 1931 година на нормите ГТО (абревиатурата на „Готов за труд и отбрана“ – по този начин се назовава системата от нормативи за физическо образование на населението) площадките стартират да наподобяват на полигон за тренировки – прътове, питейни заведения, уреди за балансиране (понякога и на два етажа).
Парк „Горки“, Москва
Всичко това в цялостна степен отразява образа на руското дете – то би трябвало да израсне мощно, политически стимулирано и… храбро.
Норилск
В цялата страна се издават сборници с чертежи, описания на въртележки и пързалки (всяка атракция има личен държавен стандарт), типови пейки и даже огради. Детските площадки стават целогодишни и се местят от неблагополучните региони към учебните заведения и парковете. Възпитателите там обаче от ден на ден понижават.
Москва
След Втората международна война дизайнът на площадките придобива национални претекстове: люлки във формата на петлета, дървени структури от съветската архитектура и рисунки на герои от епоса.
ХабаровскИгор Зотин, Борис Кавашкин/ТАСС
А с епохата на развития социализъм навлиза и модата на металните силуети на животни или нереални фигури, които от време на време доближават височина от няколко метра.
ВоронежВалерий Шустов/Sputnik
В разгара на Студената война и усвояването на космоса към абстракциите се прибавят и претекстове на ракети и галактически кораби. Всяко руско дете знае кои са Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.
Набережни ЧелниБорис Кавашкин/ТАСС
Като цяло проектирането на детски площадки се счита за групова работа – даже по това време мъчно се намират съответни създатели. И става съвсем невероятно, когато стартира всеобщото строителство на типови жилища. Заедно с идентичните микрорайони към този момент се тиражират и площадките. Сега те са създадени не от ландшафтни архитекти, а от адвокатските фирми по жилищна употреба на микрорайоните. Това се отразява на външния им тип – стремежът е опростяване и съвсем никакви разлики една от друга.
Алтайски крайВиктор Садчиков/ТАСС
През 1990-те години, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в продължение на 10 години не се строят съвсем никакви нови детски площадки. Децата разполагат единствено с пространства за игри и занимания от късния социализъм. Поради неприятното икономическо състояние доста от тях съумяват да се олющят и ръждясват. Типична картина на детска площадка през 1990-те и началото на 2000-те са полуизгнили пързалки и скърцащи люлки на фона на сива хрушчовка.
БлаговешченскСемьон Майстерман/ТАСС
Пореден поврат настава през втората половина на 2000-те. Масивното жилищно застрояване повлиява на образа на типичната детска площадка. В огромните градове в цялата страна към този момент има съвременни детски площадки, направени от водоустойчив шперплат. Характерните им цветове са синьо, жълто, алено и зелено. Това също са стандартизирани планове, защото са създадени от съветска компания монополист.
ВДНХАлександър Авилов/Moskva Agency
Такива обекти въобще не регистрират особеностите на заобикалящата архитектура и също бързо остаряват. Те обаче са доста по-удобни и по-безопасни от късносъветските. Сигурността на руските площадки даже се трансформира в отделено меме.
Парк „Горки“Антон Новодережкин/ТАСС
С течение на времето други компании запълват вътрешния пазар, което се отразява на разнообразието и качеството на зоните за игра. Площадките към този момент са с авторски права и са станали едно от конкурентните преимущества за разработчиците пред евентуалните купувачи. С тях още веднъж стартират да се занимават профилирани експерти от архитектурни бюра.
източник: RUSSIA BEYOND
В доста връзки външният ѝ тип се трансформира според от политическия курс на страната и архитектурните трендове. Показваме по какъв начин са изглеждали предреволюционните обекти, какво се трансформира при социализма и по какъв начин наподобяват в този момент.
Първите детски площадки в Русия въобще не наподобяват на актуалните. Първо, те постоянно наподобяват като оградена повърхност с дребен заслон и маса – без пързалки или люлки. Второ, те са основани за деца от небогати фамилии. И трето, до тях децата се пускат по спогодба.
Всичко се дължи на обстоятелството, че първите площадки са планове на благотворителни организации. Така в градовете се пробват да поемат надзор над безпризорните и младежката престъпност. И защото главната функционалност на детските площадки е педагогическа, никой не вижда потребността от пързалки. В средата на празната зона може да има маса с скамейка и единствено дребен заслон за предпазване на съоръжение и играчки. По основаването на площадките работят доброволци и отново те поддържат реда и се занимават с децата.
ВСХВ
Още една детайлност – първите детски площадки работят единствено през топлия сезон и са издигнати в региони за небогати. Като цяло всичко това е по-скоро детска градина за обществено уязвими пластове от популацията.
Соколники
След революцията площадките се видоизменят – стартират да се употребяват за политическо образование. В непосредственост до зоната за игра могат да се видят дръзки лозунги за успеха на пролетариата, международната гражданска война или че няма Бог, а свещенослужителите са мошеници. За да се привлекат повече деца, там се раздава и храна.
Челябинск
С появяването през 1931 година на нормите ГТО (абревиатурата на „Готов за труд и отбрана“ – по този начин се назовава системата от нормативи за физическо образование на населението) площадките стартират да наподобяват на полигон за тренировки – прътове, питейни заведения, уреди за балансиране (понякога и на два етажа).
Парк „Горки“, Москва
Всичко това в цялостна степен отразява образа на руското дете – то би трябвало да израсне мощно, политически стимулирано и… храбро.
Норилск
В цялата страна се издават сборници с чертежи, описания на въртележки и пързалки (всяка атракция има личен държавен стандарт), типови пейки и даже огради. Детските площадки стават целогодишни и се местят от неблагополучните региони към учебните заведения и парковете. Възпитателите там обаче от ден на ден понижават.
Москва
След Втората международна война дизайнът на площадките придобива национални претекстове: люлки във формата на петлета, дървени структури от съветската архитектура и рисунки на герои от епоса.
ХабаровскИгор Зотин, Борис Кавашкин/ТАСС
А с епохата на развития социализъм навлиза и модата на металните силуети на животни или нереални фигури, които от време на време доближават височина от няколко метра.
ВоронежВалерий Шустов/Sputnik
В разгара на Студената война и усвояването на космоса към абстракциите се прибавят и претекстове на ракети и галактически кораби. Всяко руско дете знае кои са Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.
Набережни ЧелниБорис Кавашкин/ТАСС
Като цяло проектирането на детски площадки се счита за групова работа – даже по това време мъчно се намират съответни създатели. И става съвсем невероятно, когато стартира всеобщото строителство на типови жилища. Заедно с идентичните микрорайони към този момент се тиражират и площадките. Сега те са създадени не от ландшафтни архитекти, а от адвокатските фирми по жилищна употреба на микрорайоните. Това се отразява на външния им тип – стремежът е опростяване и съвсем никакви разлики една от друга.
Алтайски крайВиктор Садчиков/ТАСС
През 1990-те години, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в продължение на 10 години не се строят съвсем никакви нови детски площадки. Децата разполагат единствено с пространства за игри и занимания от късния социализъм. Поради неприятното икономическо състояние доста от тях съумяват да се олющят и ръждясват. Типична картина на детска площадка през 1990-те и началото на 2000-те са полуизгнили пързалки и скърцащи люлки на фона на сива хрушчовка.
БлаговешченскСемьон Майстерман/ТАСС
Пореден поврат настава през втората половина на 2000-те. Масивното жилищно застрояване повлиява на образа на типичната детска площадка. В огромните градове в цялата страна към този момент има съвременни детски площадки, направени от водоустойчив шперплат. Характерните им цветове са синьо, жълто, алено и зелено. Това също са стандартизирани планове, защото са създадени от съветска компания монополист.
ВДНХАлександър Авилов/Moskva Agency
Такива обекти въобще не регистрират особеностите на заобикалящата архитектура и също бързо остаряват. Те обаче са доста по-удобни и по-безопасни от късносъветските. Сигурността на руските площадки даже се трансформира в отделено меме.
Парк „Горки“Антон Новодережкин/ТАСС
С течение на времето други компании запълват вътрешния пазар, което се отразява на разнообразието и качеството на зоните за игра. Площадките към този момент са с авторски права и са станали едно от конкурентните преимущества за разработчиците пред евентуалните купувачи. С тях още веднъж стартират да се занимават профилирани експерти от архитектурни бюра.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ