80% от децата създават първия си профил в социалните медии преди да навършат 12 години
Децата стават дейни консуматори на интернет и обществените медии все по-рано, демонстрира новото изследване на Yettel „ Дигиталният живот на децата и техните родители “ . Данните сочат, че 9 от 10 подрастващи (до 19 години) имат профил в обществените медии, като 75% го основават преди да навършат 12 години, а 5% - под 7-годишна възраст. Ежегодното допитване на телекома е извършено от организация за пазарни изследвания „ Арбитраж “ в края на 2024 година измежду деца (7-12 г.), младежи (13-19 г.) и техните родители. То демонстрира трендовете при потреблението на интернет измежду подрастващите, най-честите закани и рискове, против които се изправят, и какъв надзор реализират родителите, с цел да ги защитят.
Над 90% от младежите и близо половината от децата прекарват повече от 2-3 часа на ден онлайн. По-малките интернет консуматори най-често играят видеоигри и гледат филми, а младежите повече гледат филми и употребяват обществените медии за връзка и развлечение.
Най-често – в 44% от случаите, децата основават първия си акаунт благодарение на родител или различен член на фамилията . При този сюжет едвам 45% от профилите са маркирани като „ детски “. Друг метод е родителите сами да записват децата си в обществените медии – ¼ от участвалите в допитването настояват, че са подхванали тази стъпка, като в тези случаи съвсем 60% от сметките са основани като специфични за малолетни консуматори. Третият сюжет – детето да се записва независимо, се следи при 32% от случаите и тогава едвам 17% от профилите се означават като „ детски “.
С по-ранното нахлуване на технологиите в всекидневието на децата се ускорява и ролята на фамилията за надзор и отбрана на малолетните интернет консуматори. Над 90% от родителите на деца и 44% от родителите на младежи реализират надзор над цифровия живот на подрастващите под друга форма, демонстрира изследването. Всеки пети родител на дете до 12-годишна възраст не разрешава потреблението на обществени медии и разрешава достъпа до интернет единствено под наблюдаване. Майките и бащите на по-малките деца най-често конфигурират приложения за наставнически надзор или спомагателни утвърждения за потребление на приложения. Родителите на младежи нормално наблюдават браузинг историята и лимитират екранното време.
Онлайн закани пред децата и възрастните
Важен фокус в анкетата са провокациите, с които подрастващите се сблъскват във виртуална среда. Малко под половината от децата са виждали смущаващо наличие, до момента в който младежите са изложени по-често на сходни изявления и делът им е съвсем 80%. Това са най-много разнообразни форми на експанзия и обиди, както и отрицателни мнения – главно в обществените медии.
Обект на онлайн тормоз са 12% от децата и 23% от младежите, сочат данните от допитването. За децата той се показва в обиди и насмешки, а при по-големите към тях се включва и шерването на наличие без единодушие. Запитани какво вършат, в случай че някой ги тормози или им изпраща неприлични известия, най-вече участници показват, че биха блокирали профила – 76% от младежите и 57% от децата. На второ място при по-малките се подрежда желанието да кажат на някого (33%), до момента в който съвсем 1/3 от младежите избират да рапортуват профила.
Фишинг измамите също са измежду сериозните рискове в интернет както за подрастващите, по този начин и за родителите. 42% от младежите на възраст сред 13 и 19 година показват, че не са изцяло наясно какво съставляват този вид измами, а 11% към този момент са ставали жертви на фишинг офанзиви. Макар родителите да са по-запознати и единствено 28% не знаят по какъв начин работят, броят на засегнатите е по-голям: близо ¼ от възрастните са били обект на злоупотреби. Опитите за измами се случват най-често в имейли и обществени медии – платформите, които и родителите, и децата употребяват всекидневно. На трето място при младежите се подреждат онлайн игрите, които също се употребяват като канал за злоупотреби.
Дигитални умения за отбрана и предварителна защита
Децата и младежите съумяват да дефинират какво не е уместно да се разгласява онлайн. В топ 5 на спонтанните им отговори се подреждат голотата, персонални фотоси, обиди, експанзия и персонални данни. Малчуганите обаче срещат усложнения при отбрана на устройствата си от вируси и основаването на мощни и разнообразни пароли. Тийнейджърите са по-уверени за цифровите си пълномощия, а близо 30% показват, че са употребявали платформи, основани на изкуствения разсъдък (AI) – най-вече в учебно заведение.
Допитването демонстрира, че младото потомство има предпочитание да научи повече за безвредното потребление на интернет. ¾ от подрастващите показват подготвеност да надграждат знанията си по тематиката. Сравнение с данните, демонстрира, че ролята на фамилията става по-голяма. Ако преди 68% от интервюираните деца и 42% от младежите са споделяли, че желаят да получават нови познания от родителите си, то сегашните резултати демонстрират, че делът им се усилва и към този момент доближава респективно 80% и 60%.
Това акцентира нуждата от интензивно присъединяване на родителите за подготовката на подрастващите и отбраната им в цифрова среда. Затова през 2025 година Yettel продължава акцията „ Дигитално родителство “, в която дава на възрастните потребни и на практика препоръки за създаване на здравословни привички у децата и поддържане на доверителната връзка родител-дете.
С програмата си телекомът поддържа дигитално-медийната просветеност на хора от разнообразни възрасти и подкрепя цифровото приобщаване на популацията. Като част от своята тактика за стабилно развиване Yettel си слага за цел всяка година да доближава до 40 000 деца и младежи с тематиките за онлайн сигурността, както и да оказва помощ на 10 000 души да развиват цифровите си умения. През 2024 година компанията оказва помощ на общо 82 000 души да придобият нови познания за отбраната в онлайн среда и новите технологии. Тази година програмата ще разшири тематиките и обсега си с нови онлайн и офлайн интензивности.
Над 90% от младежите и близо половината от децата прекарват повече от 2-3 часа на ден онлайн. По-малките интернет консуматори най-често играят видеоигри и гледат филми, а младежите повече гледат филми и употребяват обществените медии за връзка и развлечение.
Най-често – в 44% от случаите, децата основават първия си акаунт благодарение на родител или различен член на фамилията . При този сюжет едвам 45% от профилите са маркирани като „ детски “. Друг метод е родителите сами да записват децата си в обществените медии – ¼ от участвалите в допитването настояват, че са подхванали тази стъпка, като в тези случаи съвсем 60% от сметките са основани като специфични за малолетни консуматори. Третият сюжет – детето да се записва независимо, се следи при 32% от случаите и тогава едвам 17% от профилите се означават като „ детски “.
С по-ранното нахлуване на технологиите в всекидневието на децата се ускорява и ролята на фамилията за надзор и отбрана на малолетните интернет консуматори. Над 90% от родителите на деца и 44% от родителите на младежи реализират надзор над цифровия живот на подрастващите под друга форма, демонстрира изследването. Всеки пети родител на дете до 12-годишна възраст не разрешава потреблението на обществени медии и разрешава достъпа до интернет единствено под наблюдаване. Майките и бащите на по-малките деца най-често конфигурират приложения за наставнически надзор или спомагателни утвърждения за потребление на приложения. Родителите на младежи нормално наблюдават браузинг историята и лимитират екранното време.
Онлайн закани пред децата и възрастните
Важен фокус в анкетата са провокациите, с които подрастващите се сблъскват във виртуална среда. Малко под половината от децата са виждали смущаващо наличие, до момента в който младежите са изложени по-често на сходни изявления и делът им е съвсем 80%. Това са най-много разнообразни форми на експанзия и обиди, както и отрицателни мнения – главно в обществените медии.
Обект на онлайн тормоз са 12% от децата и 23% от младежите, сочат данните от допитването. За децата той се показва в обиди и насмешки, а при по-големите към тях се включва и шерването на наличие без единодушие. Запитани какво вършат, в случай че някой ги тормози или им изпраща неприлични известия, най-вече участници показват, че биха блокирали профила – 76% от младежите и 57% от децата. На второ място при по-малките се подрежда желанието да кажат на някого (33%), до момента в който съвсем 1/3 от младежите избират да рапортуват профила.
Фишинг измамите също са измежду сериозните рискове в интернет както за подрастващите, по този начин и за родителите. 42% от младежите на възраст сред 13 и 19 година показват, че не са изцяло наясно какво съставляват този вид измами, а 11% към този момент са ставали жертви на фишинг офанзиви. Макар родителите да са по-запознати и единствено 28% не знаят по какъв начин работят, броят на засегнатите е по-голям: близо ¼ от възрастните са били обект на злоупотреби. Опитите за измами се случват най-често в имейли и обществени медии – платформите, които и родителите, и децата употребяват всекидневно. На трето място при младежите се подреждат онлайн игрите, които също се употребяват като канал за злоупотреби.
Дигитални умения за отбрана и предварителна защита
Децата и младежите съумяват да дефинират какво не е уместно да се разгласява онлайн. В топ 5 на спонтанните им отговори се подреждат голотата, персонални фотоси, обиди, експанзия и персонални данни. Малчуганите обаче срещат усложнения при отбрана на устройствата си от вируси и основаването на мощни и разнообразни пароли. Тийнейджърите са по-уверени за цифровите си пълномощия, а близо 30% показват, че са употребявали платформи, основани на изкуствения разсъдък (AI) – най-вече в учебно заведение.
Допитването демонстрира, че младото потомство има предпочитание да научи повече за безвредното потребление на интернет. ¾ от подрастващите показват подготвеност да надграждат знанията си по тематиката. Сравнение с данните, демонстрира, че ролята на фамилията става по-голяма. Ако преди 68% от интервюираните деца и 42% от младежите са споделяли, че желаят да получават нови познания от родителите си, то сегашните резултати демонстрират, че делът им се усилва и към този момент доближава респективно 80% и 60%.
Това акцентира нуждата от интензивно присъединяване на родителите за подготовката на подрастващите и отбраната им в цифрова среда. Затова през 2025 година Yettel продължава акцията „ Дигитално родителство “, в която дава на възрастните потребни и на практика препоръки за създаване на здравословни привички у децата и поддържане на доверителната връзка родител-дете.
С програмата си телекомът поддържа дигитално-медийната просветеност на хора от разнообразни възрасти и подкрепя цифровото приобщаване на популацията. Като част от своята тактика за стабилно развиване Yettel си слага за цел всяка година да доближава до 40 000 деца и младежи с тематиките за онлайн сигурността, както и да оказва помощ на 10 000 души да развиват цифровите си умения. През 2024 година компанията оказва помощ на общо 82 000 души да придобият нови познания за отбраната в онлайн среда и новите технологии. Тази година програмата ще разшири тематиките и обсега си с нови онлайн и офлайн интензивности.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ