Защо децата ни предизвикват
Децата са велики откриватели. И първият им обект за изследване са родителите, чиято „ бойна подготвеност “ те на драго сърце понякога тестват. Не го вършат с неприятно, нито с цел да ви ядосат, макар че сигурно могат да ви извадят от кожата.
Дори определението „ експериментиране “ или инспекция на вашата „ бойна подготвеност “ не е съвсем тъкмо. Понеже с постъпките си децата вземат решение лични психически проблеми. Те зависят от възрастта на хлапето, от обществената и фамилна среда, от самостоятелните му особености.
Не опитва вас, а своите граници
Целта на такова държание обаче е постоянно една – не да тестват вас, а да тестват границите на разрешеното.
Най-малките деца не познават ограничавания, само че с възрастта стартират да се ориентират и дефинират „ рамката “ с наличните им способи.
Задача на родителите е да ги следят и единствено да наблюдават за тяхната сигурност.
В ранна възраст детето не може да прави несгоди – мозъкът му към момента не е кадърен на това.
Навиците му за самоконтрол обаче се явяват по-късно – някъде към 6-7-годишна възраст.
Да изисквате от хлапето по-рано от този интервал да съблюдава родителските забрани, е несериозно.
Още нещо значимо. Способността му да осъзнава следствията от своите действия също се образува последователно. Случва се към седмата година, когато то първо започва да осъзнава следствията за себе си, а към 12-ата година – и за близките.
На 17 години към този момент регистрира и последствията от дейностите си за обществото.
Изследва, с цел да научи нещо ново
За страдание не всички родители схващат това. И, когато хлапето стартира още веднъж да прави нищо, което преди те изрично са му забранили, изпадат в гняв. „ Как е допустимо това? Нали категорично знаеш, че е неразрешено “, палят се те.
А то просто прави неща, които дават отговор на потребностите му сега – да вземем за пример да изследва, да добие ново умеене.
Въпреки това е значимо детето постоянно да схваща какво е разрешено и какво – не. Защото то е към момента като сляпо котенце, което се лута, без тъкмо да знае посоката.
Задача на родителите е меко да го насочват, да му демонстрират къде е рисково, къде – не.
За да не се нарушават границите и, с цел да няма безкрайна борба, е значимо да помните, че вие и детето не сте равни, само че не сте и от двете страни на барикадата.
Източник: Новите родители
Дори определението „ експериментиране “ или инспекция на вашата „ бойна подготвеност “ не е съвсем тъкмо. Понеже с постъпките си децата вземат решение лични психически проблеми. Те зависят от възрастта на хлапето, от обществената и фамилна среда, от самостоятелните му особености.
Не опитва вас, а своите граници
Целта на такова държание обаче е постоянно една – не да тестват вас, а да тестват границите на разрешеното.
Най-малките деца не познават ограничавания, само че с възрастта стартират да се ориентират и дефинират „ рамката “ с наличните им способи.
Задача на родителите е да ги следят и единствено да наблюдават за тяхната сигурност.
В ранна възраст детето не може да прави несгоди – мозъкът му към момента не е кадърен на това.
Навиците му за самоконтрол обаче се явяват по-късно – някъде към 6-7-годишна възраст.
Да изисквате от хлапето по-рано от този интервал да съблюдава родителските забрани, е несериозно.
Още нещо значимо. Способността му да осъзнава следствията от своите действия също се образува последователно. Случва се към седмата година, когато то първо започва да осъзнава следствията за себе си, а към 12-ата година – и за близките.
На 17 години към този момент регистрира и последствията от дейностите си за обществото.
Изследва, с цел да научи нещо ново
За страдание не всички родители схващат това. И, когато хлапето стартира още веднъж да прави нищо, което преди те изрично са му забранили, изпадат в гняв. „ Как е допустимо това? Нали категорично знаеш, че е неразрешено “, палят се те.
А то просто прави неща, които дават отговор на потребностите му сега – да вземем за пример да изследва, да добие ново умеене.
Въпреки това е значимо детето постоянно да схваща какво е разрешено и какво – не. Защото то е към момента като сляпо котенце, което се лута, без тъкмо да знае посоката.
Задача на родителите е меко да го насочват, да му демонстрират къде е рисково, къде – не.
За да не се нарушават границите и, с цел да няма безкрайна борба, е значимо да помните, че вие и детето не сте равни, само че не сте и от двете страни на барикадата.
Източник: Новите родители
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ