Д-р Велина Владимирова за ФрогНюз: Промяната сред децата ще дойде...
Децата са отражение на възрастните, те в най-честия случай поддържат връзка и реагират по метода, който са имали за образец в къщи, в средата в която порастват. Ако възрастните, родителите, тези, които поставят грижи за детето споделят между тях с обидни думи и квалификации, в случай че не са „ тим “, а злословят един за различен, в случай че решенията се взимат не дружно, а на правилото „ всеки да се избавя по единично “, в случай че споровете се позволяват с плесници, унижения, несъразмерна суровост – понятието и чувството за правдивост, баланс, поддръжка, заедност, шерване, доверие и прочие – липсват.
Промяната измежду децата ще пристигна от единствено себе си, когато възрастните извървят дългия път към осъзнаването на целите. Да имаш милиони в някаква валута, да притежаваш финален модел кола, маратонки, чанта, очила и прочие не е полезност, движимостите основават незадълбочено чувство за цялост, когато от вътрешната страна е празно и самотно. Ако пълним душите и всекидневието си с схващане, приемливост, самокритичност, въображение, сериозно мислене към заливащата ни информация, внимание един към различен, шерване и примирение, то децата ще имат по-пряк път към същите тези полезности.
Знам, че живеем в свят, друг от този преди 20-30 години, знам, че децата ни могат да ни научат на доста колкото за технологии и нововъведения, само че мисля, че ние можем да ги научим на човещина с персоналния образец, който им даваме.
Не приказваме за жертвите, тъй като като общество няма какво да им кажем. Факт е, че жертвите освен на този вид похищения не припознават институциите, които би трябвало да са им в помощ. Подаването на сигнал или тъжба в полицията не води до ефикасния резултат, до справедливостта, която жертвите и техните близки чакат. От там настава обезверяване, чувството, че си самичък, уязвим и беззащитен. Част от нападателните и извънредно злобни мнения в обществените мрежи идват тъкмо от хора, които са станали жертва я на кастрирания ни административен уред, я на неглижирането и незаинтересоваността на някоя институция.
Обществото има потребност от непоклатимост, от ясни граници и правила, тъкмо от каквито имат и децата, с цел да порастват щастливи. За страдание, последните години в родината ни се следи незначителност, безпорядък и деградация, меко казано.
Оптимист съм. Когато си в едната прекаленост, единствения път е новата посока!
Д-р Велина Владимирова, престъпен психолог
Промяната измежду децата ще пристигна от единствено себе си, когато възрастните извървят дългия път към осъзнаването на целите. Да имаш милиони в някаква валута, да притежаваш финален модел кола, маратонки, чанта, очила и прочие не е полезност, движимостите основават незадълбочено чувство за цялост, когато от вътрешната страна е празно и самотно. Ако пълним душите и всекидневието си с схващане, приемливост, самокритичност, въображение, сериозно мислене към заливащата ни информация, внимание един към различен, шерване и примирение, то децата ще имат по-пряк път към същите тези полезности.
Знам, че живеем в свят, друг от този преди 20-30 години, знам, че децата ни могат да ни научат на доста колкото за технологии и нововъведения, само че мисля, че ние можем да ги научим на човещина с персоналния образец, който им даваме.
Не приказваме за жертвите, тъй като като общество няма какво да им кажем. Факт е, че жертвите освен на този вид похищения не припознават институциите, които би трябвало да са им в помощ. Подаването на сигнал или тъжба в полицията не води до ефикасния резултат, до справедливостта, която жертвите и техните близки чакат. От там настава обезверяване, чувството, че си самичък, уязвим и беззащитен. Част от нападателните и извънредно злобни мнения в обществените мрежи идват тъкмо от хора, които са станали жертва я на кастрирания ни административен уред, я на неглижирането и незаинтересоваността на някоя институция.
Обществото има потребност от непоклатимост, от ясни граници и правила, тъкмо от каквито имат и децата, с цел да порастват щастливи. За страдание, последните години в родината ни се следи незначителност, безпорядък и деградация, меко казано.
Оптимист съм. Когато си в едната прекаленост, единствения път е новата посока!
Д-р Велина Владимирова, престъпен психолог
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ