Психологът Иван Игов: Камерите в училище не решават проблема с насилието, трябва работа с децата
Децата пробват границите, а работата на възрастните е да им кажат къде са тези граници
Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о учебно заведение повдигна доста въпроси, както за това за какво са сложени устройствата там, по този начин и какво е прочувственото и обществено влияние от психическата контузия върху децата и техните родители.
" Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери. От друга страна, най-общо казано въпросът с камерите в учебно заведение е много трънлив, тъй като с вкарването на от ден на ден и повече техника, се понижава в действителност работата с децата. Просто шефовете, самото учебно заведение, аз слушах какво приказват и преподаватели в учебното заведение, които са доста удовлетворени, че камери има на всички места. По някакъв метод тези хора считат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма потребност да работят с децата, да вземем за пример, против насилието, да има такива стратегии и планове, такива политики в учебно заведение, тъй като ние имаме камери. Така, че въпросът с камерите не взема решение въпроса с това, че в действителност би трябвало да се работи с казуса с насилието, а всички знаем, че в учебно заведение, изключително в тоалетните, вътре в постройката на учебното заведение, е спешно място ", сподели в студиото на " Денят стартира " по Българска национална телевизия Иван Игов, детски психолог.
Той е безапелационен, че сред учителите и децата би трябвало да се построи доверие.
" Ако в учебното заведение има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на принуждение в тоалетните, а желая да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, изключително от дребните класове, през целия ден стискат и не вървят в тоалетната от боязън, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв метод да се изгаврят с тях. Това става огромен проблем и постоянно е бил проблем, единствено за него не се е говорило. Така че камерите, както казахме, няма нищо да решат, а ще решат стратегии, планове, които са свързани с насилието и несъмнено, опцията децата в учебно заведение да имат доверие. И когато нещо там се случва, не да си мълчат, тъй като доста постоянно ги е позор, доста постоянно се усещат неловко от това, което се случва, а да има на кого да отидат, да кажат и да се вземат съответните ограничения, несъмнено. "
Иван Игов е безапелационен, че от време на време самите възпитаници не осъзнават какво предизвикват на другите.
" Децата пробват границите, изключително в тинейджърска възраст, когато и настроенията, и страстите, когато нямаш добре развито възприятие на емпатия, не разбираш добре това, което причиняваш. Виждали сме задоволително такива фрагменти - на другия, какво коства за него или за другите деца. Така, че те пробват границите, а работата на възрастните, изключително в учебно заведение, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една противоположна връзка за това, какво усещат другият, какво значи. Едно унизено дете може да бъде извадено от тази обстановка и даже другите деца да стартират да му оказват помощ. Децата са доста чувствителни, единствено би трябвало да им кажем по какъв начин да го създадат. А за жалост, ние споделяме, сложихме камери, значи всичко към този момент е наред. "
Случаят със скритите камери в тоалетните на столичното 138-о учебно заведение повдигна доста въпроси, както за това за какво са сложени устройствата там, по този начин и какво е прочувственото и обществено влияние от психическата контузия върху децата и техните родители.
" Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери. От друга страна, най-общо казано въпросът с камерите в учебно заведение е много трънлив, тъй като с вкарването на от ден на ден и повече техника, се понижава в действителност работата с децата. Просто шефовете, самото учебно заведение, аз слушах какво приказват и преподаватели в учебното заведение, които са доста удовлетворени, че камери има на всички места. По някакъв метод тези хора считат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма потребност да работят с децата, да вземем за пример, против насилието, да има такива стратегии и планове, такива политики в учебно заведение, тъй като ние имаме камери. Така, че въпросът с камерите не взема решение въпроса с това, че в действителност би трябвало да се работи с казуса с насилието, а всички знаем, че в учебно заведение, изключително в тоалетните, вътре в постройката на учебното заведение, е спешно място ", сподели в студиото на " Денят стартира " по Българска национална телевизия Иван Игов, детски психолог.
Той е безапелационен, че сред учителите и децата би трябвало да се построи доверие.
" Ако в учебното заведение има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на принуждение в тоалетните, а желая да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, изключително от дребните класове, през целия ден стискат и не вървят в тоалетната от боязън, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв метод да се изгаврят с тях. Това става огромен проблем и постоянно е бил проблем, единствено за него не се е говорило. Така че камерите, както казахме, няма нищо да решат, а ще решат стратегии, планове, които са свързани с насилието и несъмнено, опцията децата в учебно заведение да имат доверие. И когато нещо там се случва, не да си мълчат, тъй като доста постоянно ги е позор, доста постоянно се усещат неловко от това, което се случва, а да има на кого да отидат, да кажат и да се вземат съответните ограничения, несъмнено. "
Иван Игов е безапелационен, че от време на време самите възпитаници не осъзнават какво предизвикват на другите.
" Децата пробват границите, изключително в тинейджърска възраст, когато и настроенията, и страстите, когато нямаш добре развито възприятие на емпатия, не разбираш добре това, което причиняваш. Виждали сме задоволително такива фрагменти - на другия, какво коства за него или за другите деца. Така, че те пробват границите, а работата на възрастните, изключително в учебно заведение, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една противоположна връзка за това, какво усещат другият, какво значи. Едно унизено дете може да бъде извадено от тази обстановка и даже другите деца да стартират да му оказват помощ. Децата са доста чувствителни, единствено би трябвало да им кажем по какъв начин да го създадат. А за жалост, ние споделяме, сложихме камери, значи всичко към този момент е наред. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ