Иван Игов: Учителите разчитат на техниката вместо на възпитанието
Децата отхвърлят да посещават тоалетна от боязън от тормоз, разкрива психологът
Скандалът с откритите скрити камери в санитарните пространства на 138-о СУ " Проф. Васил Златарски " в София повдига съществени въпроси за психическото здраве на учениците и границите на контрола. Детският психолог Иван Игов дефинира случая като демонстрация на " нездравословен интерес " и предизвести, че сходни дейности могат да нанесат трайни прочувствени вреди върху подрастващите.
" Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери ", съобщи Иван Игов, представен от Българска национална телевизия.
Илюзията за сигурност
Според експерта, всеобщото нахлуване на технологии за наблюдаване в учебните заведения постоянно се употребява като сурогат на действителната възпитателна работа. Той акцентира, че камерите основават лъжливо чувство за успокоение измежду шефовете и преподавателите, които считат, че техниката ще свърши тяхната работа.
" С вкарването на от ден на ден и повече техника, се понижава в действителност работата с децата. По някакъв метод тези хора считат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма потребност да работят с децата, да вземем за пример, против насилието ", разяснява психологът в ефира на националната телевизия.
Игов е безапелационен, че видеонаблюдението не взема решение корена на проблемите с експанзията, изключително в спешни зони като учебните тоалетни, където контролът е по-труден.
Страх и физиологични последствия
Психологът обърна внимание на сериозните последствия върху физическото и психическото здраве на учениците, когато липсва сигурна среда.
" Ако в учебното заведение има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на принуждение в тоалетните [...]. А желая да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, изключително от дребните класове, през целия ден стискат и не вървят в тоалетната от боязън, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв метод да се изгаврят с тях ", изясни Игов.
По думите му, казусът не се взема решение с наблюдаване, а посредством създаване на доверие, тъй че децата да не се срамят да споделят проблемите си и да търсят помощ от възрастните.
Граници и емпатия
Иван Игов подсети, че в тийнейджърска възраст децата естествено тестват границите и постоянно нямат развито възприятие за емпатия, заради което не осъзнават болката, която предизвикват на другите.
" Работата на възрастните, изключително в учебно заведение, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една противоположна връзка за това, какво усещат другият ", заключи психологът.
Скандалът с откритите скрити камери в санитарните пространства на 138-о СУ " Проф. Васил Златарски " в София повдига съществени въпроси за психическото здраве на учениците и границите на контрола. Детският психолог Иван Игов дефинира случая като демонстрация на " нездравословен интерес " и предизвести, че сходни дейности могат да нанесат трайни прочувствени вреди върху подрастващите.
" Това отвред звучи погрешно. Като че ли има някакъв нездравословен интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпореждания, съгласно които в такива пространства не трябва на никое място, още повече в учебно заведение, където има деца и малолетни, да има такива камери ", съобщи Иван Игов, представен от Българска национална телевизия.
Илюзията за сигурност
Според експерта, всеобщото нахлуване на технологии за наблюдаване в учебните заведения постоянно се употребява като сурогат на действителната възпитателна работа. Той акцентира, че камерите основават лъжливо чувство за успокоение измежду шефовете и преподавателите, които считат, че техниката ще свърши тяхната работа.
" С вкарването на от ден на ден и повече техника, се понижава в действителност работата с децата. По някакъв метод тези хора считат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма потребност да работят с децата, да вземем за пример, против насилието ", разяснява психологът в ефира на националната телевизия.
Игов е безапелационен, че видеонаблюдението не взема решение корена на проблемите с експанзията, изключително в спешни зони като учебните тоалетни, където контролът е по-труден.
Страх и физиологични последствия
Психологът обърна внимание на сериозните последствия върху физическото и психическото здраве на учениците, когато липсва сигурна среда.
" Ако в учебното заведение има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на принуждение в тоалетните [...]. А желая да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, изключително от дребните класове, през целия ден стискат и не вървят в тоалетната от боязън, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв метод да се изгаврят с тях ", изясни Игов.
По думите му, казусът не се взема решение с наблюдаване, а посредством създаване на доверие, тъй че децата да не се срамят да споделят проблемите си и да търсят помощ от възрастните.
Граници и емпатия
Иван Игов подсети, че в тийнейджърска възраст децата естествено тестват границите и постоянно нямат развито възприятие за емпатия, заради което не осъзнават болката, която предизвикват на другите.
" Работата на възрастните, изключително в учебно заведение, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една противоположна връзка за това, какво усещат другият ", заключи психологът.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ