Децата от първи клас били по чиновете си, когато бил

Децата от първи клас били по чиновете си, когато бил звънецът даващ началото тутакси. Учителката задала на децата въпроса:
— Кое е най-голямото нещо на света?
— Моят баща — споделило едно момиченце.
— Слонът — дало отговор момченце, което неотдавна било посетило зоопарка.
— Планината — споделило друго.
Едно момиченце изненадващо дало отговор:
— Най-голямото нещо на света е моето око.
Всички деца млъкнали, пробвайки се да схванат какво желае да каже.
— Какво имаш поради? — попитала я учителката, не по-малко озадачена.
— Ами — почнала да изяснява тя като дребен мъдрец, — окото ми може да види нейния баща, а също по този начин и слона. Може да види планината и още доста други неща. След като може да побере всичко това, значи моето око е най-голямото нещо на света!

***
Мъдрост не се придобива с учене, тъй като тя е способността да виждаш ясно това, на което никой не може да те научи. Има и леко допълнение към това, което е прозряла. Не окото, а съзнанието е най-голямото нещо на света.
Съзнанието вижда всичко, което вижда окото, плюс това, което дава въображението. То познава и звуци, които окото не вижда, а също и докосването — и действително, и насън. Съзнанието може също по този начин да познае това, което е оттатък петте сетива. Тъй като всичко, което може да бъде познато, се побира в съзнанието, значи съзнанието е най-голямото нещо на света. Съзнанието съдържа всичко.