Децата обичат сладко и всичко добре го знаем. Знаем добре,

Децата обичат сладко и всичко добре го знаем. Знаем добре, че и то не е потребно както за цялостното им здравословно положение, по този начин и за зъбите, а и за настроението им. Да, постоянно си споделяме, че огромните количества сладки храни вършат хлапетата хиперактивни. А след изблика на сила следват още по-неприятни прояви на страсти.
Прочетете още
Оказва се обаче, че май захарта е набедена погрешно - най-малко в известна степен. Факт е, че несъразмерната консумация на сладки храни няма изгоди за детския мозък. Дори постоянният им банкет може до докара до по-слабото му развиване, сочат неврологични изследвания. Но това не значи, че захарта провокира хиперактивност.

Този мит е обвързван със знанието, че захарта е бърза сила на организма и се корени в няколко проучвания от 70-те и 80-те години на предишния век. Те са свързани с използването на т.нар. диета на Фейнголд като способ за лекуване на деца с недостиг на внимание и хиперактивност. Тя е строго рестриктивна и изключва всички изкуствени оцветители, подсладители и ароматизатори, както и салицилатите, които се съдържат в редица потребни храни като някои плодове.



Показаното усъвършенстване в състоянието на децата, участващи в опита, се приема като ясен знак, че тези субстанции въздействат на положенията им, само че в действителност няма потвърдена причинно-следствена връзка сред приема на доста захар и хиперактивността. А и след това се оказва, че едвам 2% от децата в действителност са спазвали строгите ограничавания.

В днешни дни също се организират редица проучвания по тематиката, които обаче не съумяват да потвърдят изрично, че сладките храни вършат децата хиперактивни и въздействат на тяхното внимание. Провеждат се и няколко опита, които съпоставят резултата на плацебо и захар и те са красноречиви - няма взаимозависимост с държанието.

Дори се удостоверява, че сладкото не провокира прояви на хиперактивност и при децата, които към този момент са диагностицирани с нея. Все отново обаче има някаква връзка и тя е обвързвана с действието на невротрансмитера допамин.



Известно е, че той се отделя, когато получим някаква премия - да вземем за пример нещо сладко от родителите си. Рязкото повишение на равнищата му в сходни моменти води до нараснала физическа интензивност (ефект, подобен на този при приема на някои наркотици). И тази възбудимост и еуфория, която виждаме при хлапетата, по-скоро се дължи на моментите, в които те одобряват сладките храни като някаква премия, изяснява The Conversation.

Също по този начин се оказва, че внушенията на родителите могат да огромна степен да повлияят на метода, по който възприемат поведението на децата си. Например при опити, в които хлапетата са получили неподсладена напитка, без майка им да знае това, родителят, който е очаквал смяна в интензивността е декларирал, че вижда такава, без тя в действителност да е на разположение.

Разбира се, опровергаването на връзката сред приема на сладки храни и хиперактивността при децата не значи, че би трябвало да се прекалява с техния банкет. Защото те може да не носят толкоз вреди, само че нямат и изгоди за развиващия се организъм и мозък. Той се нуждае на първо място от уравновесено хранене и банкет на разнородни субстанции, а понякога - и от нещо сладко. Но, както към този момент разбрахме не бива да го представяме като премия.

 

 

 

 

Източник: lifestyle.bg

Снимки: iStock