Децата на Луната спасяват света и убиват дракони. Това се

Децата на Луната избавят света и убиват дракони. Това се случва при всяко лунно затъмнение, когато в обитаеми с индианци острови в Карибите излизат деца и стрелят с лъкове и копия по невидимия за хората змей, който се пробва да погълне Луната. След като избавят света, децата получават блага и похвали от останалите индианци. Но тези деца не са елементарни, те са надарени с магична мощ от боговете и се отличават от останалите индианци по необикновено белия цвят на кожата.
Бяло
Местните ги назовават сипус – безусловно „ Деца на Луната “, които единствени са получили от божествения подарък да побеждават небесното страшилище, опитващо се да изяде Месечината. Но за сметка на това са платили с очите и телата си и не могат да се демонстрират за дълго време на слънце. Трябва да стоят в сенките или да излизат на мрачно.
На островите 1 на 145 деца се ражда албинос, с цел да избави Луната от дракона.. Снимка: catamaranadventures.net
За останалата част от света сипус са просто албиноси, само че на Гуна яла (или Куна), както локалните назовават островите Сан Блас, те са спасителите на Луната. Тук, за разлика от други елементи на света, албиносите са почитани и не са подлагани на унижения като прокълнати от ориста. Бялата им кожа от незапомнени времена се е считала за възвишен подарък и избор да се оправят със звяра в небесата, опитващ се два или три пъти в годината да промени реда във Вселената, като изяде Луната.

Само свещените деца на Луната са имали право, а в тази ситуация и обвързване, да излизат по време на лунно затъмнение и да стрелят със стрелите си високо в небето, с цел да избавят бледото небесно величие.
1600
Народът гуна (или куна) е живял на материка в днешните територии на Панама. Известен е с примитивното си земеделие и тъканите, които дамите и до ден сегашен вършат на ръка. Гуна не се считат за войнствени. С идването на европейските завоеватели са били принудени да изоставен материка и да се насочат към бедните на изкопаеми метали и други полезности острови, които след това нарекли на народа си – Гуна (буквално „ човек “).

Предполага се, че това е станало към 1600 година През 1681 година останалите на континента индианци от гуна вземат решение, че неестествено бялата кожа на албиносите е проклинание и стартират да избиват децата с бяла кожа. Но на островите Сан Блас положителното отношение се резервира. На материка принасяли в жертва албиносите с концепцията да измолят берекет и избавление от боговете и това продължава чак до началото на предишния ХХ век. На островите албиносите обаче са пазителите на Луната. И се има вяра, че в случай че изчезнат, светът ще свърши.

Изчислено е, че на островите 1 дете се ражда албинос приблизително на други 145. Обикновено съотношението е 1 към 20 000. Науката към момента се обърква и няма тъкмо пояснение за какво това нещо се случва толкоз постоянно, само че са издигнати доста теории. Затова пък на островите настояват, че всичко е магия и белите деца на Луната са призовани да спасят света, като го пазят от най-подходящото място – Сан Блас. Местната митология споделя по какъв начин звездата на вечерта (Венера) живяла измежду хората. Тя всяка нощ заспивала и на сутринта се събуждала, като виждала, че някой е правил обич с нея. Тя се обърнала към Великата майка (Пачамама) с молба какво да прави и получила съвет да постави на леглото към себе си мастило. На сутринта видяла, че коленете на личния й брат са оцветени от мастилото и той побягнал компрометиран от злите си действия. А звездата се пренесла на небето. Но преди този момент родила децата албиноси, като ги дарила с невероятната мощ да побеждават чудовищата на небето.

Населението на островите практикува и магия, само че твърди, че точно магичните сили на неестествено белите хора избавят Вселената и реда в нея, написа " Телеграф ".