Децата на късния соц сме неизтребими, разбирате ли? Покръстени сме

Децата на късния соц сме неизтребими, разбирате ли? Покръстени сме от самия дядо Мраз в сурови северни обичаи. Като бяхме дребни, ни използваха за отдалечено на черно-бели тв приемници. Закърмени сме с делото на 1300-годишни ханове. Облъчваха ни с инфрачервени лампи и един път през 86-та с атомен душ. От дребни знаем, че все някой ден ще пуснат бомбите и всички ще умрем, надалеч преди Грета и нейната параноя. Знаем всичко за противогазите, скривалищата и кожата, която капе след нападението на империализма. С очите си видяхме по какъв начин се сменят политическите столетия, върнахме на работа дядо Коледа и заточените православни светци. Присъствахме, когато мутрите си взеха бизнеса в страната с пердах от другарите. Свидетели сме на раждането на дюнерите още от времето, когато Слави Трифонов свиреше на цигулка в Консерваторията, а Васко Черепа беше на махленски рекет. Променяли сме Конституцията, пет пъти сваляхме премиери-мишки, даже времето щеше да бъде наше по едно време оттова нататък. Усетихме прехода, демократичните промени, правосъдната промяна, реформирането на бандити в политици и противоположното, един път даже съвсем видяхме международната купа по футбол. И без вода, и без ток, и без пари, и без съпротива, даже изкъпани във фини прахови частици, мисля си, ние отново ще си останем тук – неизтребими и поочукани до усмихнато състояние с леко разкривени краища. Преживяхме Гоце, преживяхме Румен. Ще преживеем и смяната.