10 любими вещи на децата на 90-те
Децата на 90-те имахме сантиментално детство. Ароматната баница с домашни точени кори, приготвената от баба лютеничка, компот от култивиран плодове и пухкави мекици с пудра захар за закуска. Гоненицата на двора, пясъчника на село и горещите молби за още 10 минути игра преди вечеря. И Кака Лара с „ Милион и едно стремежи “. Зареждахме се пред тв приемника и потъвахме в него за часове (тогава ни беше разрешено, въпреки всичко това събитие не се случваше всеки ден).
Гледахме на света с такава жадност и любознание, че бяхме подготвени да го превземем целия. Мечтаехме да станем музиканти, лекари, служители на реда, пожарникари, феи, принцеси и супергерои. Бяхме щастливи, тъй като чакахме ваканцията с боязън, както и Коледа, Великден и рождените си дни. Последните си бяха същинско събитие – един куп деца, празненство сандвичи от франзела, всичките разнообразни и нямахме самообладание да ги опитаме, солети със сусам и домакински кекс с доста какао.
И тъй като ни беше толкоз хубаво през тези години, би трябвало да се връщаме към тях с каквото и когато можем – с (полу)успешни опити за изработката на туршия, с разглеждане на остарели фотоси, с тършуване из старите чували. А за какво не с едно странствуване из страната на спомените?! За него ще би трябвало да си вземете единствено малко положително въодушевление и една-две носни кърпички за всеки случай. Тръгнахте ли към този момент? Докъде стигнахте? Може би сте някъде тук…
1. Стъклените топчета
Съвършено кръгли и красиви. Сякаш момчетата ги употребиха повече, с цел да си играят с тях. А ние, девойките, си ги събирахме най-вече за декорации. Слагахме ги в транспарантни стъклени чаши и им се любувахме. Или просто си ги подмятахме от ръка в ръка и слушахме тракането от конфликта на стъкълцата. Истинска отмора за мозъка. Чудя се къде ли са ми топчетата…
2. „ Тамагочи “
Електронният ни домакински любим! Динозавърче, коте, куче, пиле. Играчка, на която детското око не можеше да устои – свежи цветове и примамливи форми. А и какво друго ти остава като не ти дават да си вземеш (още) едно животинче? Или ти дават, само че против висока цена – да завършиш периода с отличен! Казват, че компанията производител предлага тази занимателна джаджа и сега със непокътнатата ретро форма и функционалности. Неее, въобще не се изкушаваме да си вземем. Но просто по този начин, за информация, някой знае ли къде се продават?
3. Пластмасовите войничета
Измисляш войни, целиш фигурките с фунийки, пращаш ги на специфични секрети задачи. Не единствено момчетата ги имаха, и ние си играехме с тях. Може и да сме ги слагали на пост да пазят плюшените ни играчки, само че въпреки всичко не сме ги пренебрегвали. И представителите на мощния пол употребиха някои наши неща с друга цел. Лакът за нокти беше отлично средство за пребоядисване на поолющената количка.
4. Комиксите и детските списания
Пазехме си ги, не ги давахме на по-малките си братя и сестри, с цел да не ги скъсат или надраскат с пастели. Все отново, не беше като да можеш да си го изтеглиш на компютъра. Бяха скъпи, доста забавни и чакахме всеки брой с неспокойствие. Повечето от нас към момента пазят по някой образец от обичания комикс или списание измежду книгите в библиотеката. Къде хукнахте? Има още, след това ще ги търсите.
5. Миришещите листчета
Имахме си албуми, които пълнехме с цветни миришещи картинки. Помните ли по какъв начин си ги „ менкахме “? И когато някой имаше цяло тефтерче с листчета, другите деца се нарояваха към него и пазарлъкът започваше. Повтарящите се се пазеха, тъй като не се знаеше каква златна договорка може да се подписа с тях. Събирахме и дребни картички с забавни надписи, лепенки, картинки от дъвки. Лепяхме ги в лексикони, по бюрото, носехме си ги на всички места с подготвеност за замяна.
6. Колелото
Спускането по стръмен завой, надпреварването и звъненето със звънчето ни носеха незаменима приятност. Това гениално откритие ни беше нещо като втора кожа и превъзходен асистент при пазаруването на самун. Летяхме, в действителност летяхме!
7. Играчките от шоколадови яйца
Слончета, лъвове, птици, хипопотами. Колекционирахме си задачите серии и играехме с тях от сутринта. Можехме да си вършим цели градчета с говорещи животни, а когато приключехме със заниманията, ги прибирахме в кръгли железни кутии от бисквити. А бисквитите бяха толкоз вкусни и ароматни, че играчките дълго ухаеха на тях.
8. Прашката и водните револвери
Играта посред ни беше ясна. Обаче да се скриеш в някой шубрак и да улучиш с дребно камъче инцидентен минувач… ето това си беше същински адреналин! Карахме възрастните да ни вършат по-малки и по-големи прашки и ги носехме мушнати в късите панталонки, подготвени да ги извадим при офанзива. Кой сподели офанзива? Вадете прашките! А може и водните револвери – тънка водна бликам в ухото може да извади от равновесие всеки зрял субект. Тогава стартира огромната криеница.
9. Фунийките
Правиш си тръба от остаряла телевизионна антена. Връзваш я за парче дърво и става пушка. Правиш фунийки от списание „ Жената през днешния ден “, които стават най-хубави и започваш да стреляш. Но без главата. Ако гръмнеш съперника в главата, се брои, че си се самоубил. Дисквалифициран си. Така правели момчетата през 90-те. Информацията е от извора. Ние, дамите, не ги помним толкоз добре, тъй като бяхме живи цели и това не ни харесваше. Предпочитахме тези хрупкавите вафлени фунийки, с две топки сладолед върху тях.
