Деца с тежки съдби чакат семейство: Пловдив търси нови приемни родители
Децата, които попадат в приемни фамилии, не се нуждаят единствено от храна и заслон. Много от тях носят тежки житейски истории – претърпели са принуждение, неглижиране или занемаряване. Те идват с белезите на боязън, болежка и неустановеност и имат потребност от време, грижа и обич, с цел да възстановят доверието си към света. Приемната грижа не е просто краткотраен дом. Тя е късмет тези деца да получат топлота, успокоение и най-много – чувството за семейство.
Прочетете още
Именно по тази причина за поредна година Община Пловдив организира акция за привличане на нови приемни родители. В момента има потребност от 32 нови приемни фамилии в региона. Най-голямата нужда е в общините Пловдив и Асеновград – по четири фамилии, три – в Първомай и Карлово, по две – в Лъки, Раковски, Стамболийски, Кричим, Перущица и Сопот, и по едно в Брезово, Марица, Съединение, Родопи, Куклен и Садово.
Към 31 януари тази година в регистъра на Община Пловдив са вписани 69 одобрени приемни фамилии. В 56 от тях сега има настанени деца, като в едно – в община Марица – живеят две сестрички. Според експертите тези цифри са условни, тъй като се трансформират непрекъснато.
„ Във всеки един миг може да се появи дете, което незабавно се нуждае от приемна грижа. Затова постоянно би трябвало да има запас от фамилии, другояче децата отиват в институция “, изяснява пред TrafficNews Добринка Бинева, специалист „ Развитие и резистентност на приемната грижа “ на регионално равнище.
Най-сериозен дефицит има на фамилии, подготвени да одобряват бебета и младежи.
„ Много е мъчно да се грижиш за младеж, претърпял принуждение, да вземем за пример. А в същото време имаме огромна потребност и от „ бебешки “ майки – за деца от 0 до 3 години “, споделя тя.
Как се става приемен родител
Бенефициент по плана е Агенцията за обществено подкрепяне, а сътрудници са 144 общини в страната. Моделът е проведен на регионално равнище, като в област Пловдив вземат участие 14 общини. Областният екип, който следи и поддържа приемните фамилии, е основан в Пловдив, с работни места в Карлово и Първомай. Днес всички приемни родители са професионални, за разлика от времето преди 2005 година, когато е имало и доброволни.
„ Приемните родители са на цивилен контракт и получават заплащане за труда си. Ако гледаш бебе, няма по какъв начин да работиш нещо друго и би трябвало да имаш някакъв приход “, изяснява Бинева. Когато детето е настанено, получават прехрана за него, която е диференцирана съгласно възрастта. Месечното заплащане пък е 150% от минималната заплата за 1 дете, 160% - за две деца, 170% - за три деца.
Приемни родители могат да бъдат фамилии със или без брак, двойки, живеещи на фамилни начала, както и самичък човек, навършил 18 години. Условието е да не са осъждани и да имат предпочитание и подготвеност да обезпечат дом и грижа за дете, краткотрайно лишено от фамилна среда.
Кандидатстването стартира с подаване на заявление в общината, дирекция „ Социално подкрепяне “ или при лицензиран снабдител на обществени услуги. Следват изявленията, визити в дома, образование и обществено изследване.
Самото образование продължава четири месеца, а при потребност може да бъде удължено. „ За съпоставяне – в Англия интервалът на оценка и образование е към две години “, споделя Бинева. След утвърждение фамилията се вписва в регистъра и може да приема деца, като авансово показва за каква възраст е готово да се грижи.
Временна грижа, само че с същинска обвързаност
Приемната грижа има за цел да обезпечи на детето сигурна фамилна среда за избран интервал, до момента в който се откри трайно решение – връщане при биологичните родители или осиновяване. Приемните родители нямат наставнически права върху детето. Те извършват обществената мярка, избрана от отдел „ Закрила на детето “. Въпреки това връзката сред тях и детето постоянно е мощна.
„ Приемните майки влагат сърце и душа. Няма по какъв начин да не се привържеш. Тази жена е гледала детето от време на време години “, споделя общественият служащ Мария Славова.
Историите зад статистиката
Често зад всяко дете стои тежка орис. Надежда Ленгерова, която е приемна майка, споделя за Божидара - момиченце на година и осем месеца, за което се грижи сега.
„ Мога да кажа с една дума – неглижиране. Това дете не знае по какъв начин се яде с лъжица. Яде единствено суха храна. Ако види чорба или гозба – не знае какво да прави “, споделя тя. „ Най-лесно е да му дадеш вафла или бисквита. Но това не е същинска храна. На тази възраст тя няма обикновени привички. Не играе с играчки, тъй като никой не я е научил. “
По думите ѝ, детето се буди през нощта и вика „ Мами “. „ За нея това значи – дай ми биберона и играчката. Това са изоставени деца “, споделя приемната майка.
Защо децата се извеждат от фамилиите си
Причините са разнообразни – принуждение, беднотия, болести или неспособност родителите да се грижат за детето. Според Бинева главните фактори са два. „ За страдание, най-често повода е бедността. Другата е увреждането на детето. Колкото и да сме толерантни, когато едно дете се роди с увреждане, доста постоянно бива изоставено “, изяснява тя.
Социалният служащ Анелия Стояновска добавя, че значима роля играят и ниската начетеност и общественият статус.
„ Има фамилии с по 7–8 деца, които след това се настаняват в приемни фамилии. Ако има предпочитание, те могат да се грижат за тях, само че постоянно липсва мотивация “, споделя Стояновска. Много постоянно тези бременности не са проследени, което е и повода да се раждат деца с увреждания.
Трудната страна на приемната грижа
Работата на приемните родители е обвързвана и с доста прочувствени тествания. Особено когато детето би трябвало да бъде осиновено.
„ Приемната майка може да е гледала детето две години и да желае най-хубавото за него, само че в случай че осиновителите не желаят контакт, би трябвало да уважим това “, изяснява Бинева. Нерядко децата се водят на срещи с кандидат-осиновители, които в последна сметка не ги избират. „ Това е доста мъчно за приемните родители “, споделя тя.
Система с доста провокации
Според експертите приемната грижа в България към момента има потребност от развиване. „ От 2011 година тя се финансира по планова активност. Крайно време е да стане делегирана държавна активност “, счита Бинева.
Тя показва, че разноските за едно новородено дете са съществени. „ Когато се настани бебе, би трябвало легло, количка, облекла, памперси, изсъхнало мляко. Издръжката не постоянно покрива всичко, а първото заплащане от време на време идва след 45 дни “, изяснява експертът.
Нужни са младежи
Един от най-сериозните проблеми е неналичието на млади претенденти. „ Основната възрастова група на приемните родители е предпенсионна. Млади хора съвсем няма “, споделя Стояновска.
Според нея доста дами, които към този момент са отгледали личните си деца, биха могли да се грижат за още едно дете, само че изискванията би трябвало да бъдат усъвършенствани. „ Това е народен въпрос и би трябвало да се взема решение на държавно равнище. “
Децата търсят просто семейство
В последна сметка приемната грижа е доста повече от обществена услуга. Тя е опция за едно дете да получи това, което най-вече му липсва – сигурност и любов. А за приемните родители – късмет да трансформират нечий живот.
„ Децата се обръщат към мен с „ мама “, споделя Надежда Ленгерова. „ И няма по какъв начин да им обясниш, че това не е същинската им майка. За тях това е домът им “, добавя прочувствено дамата.
Как една жена взема решение да посвети живота си на приемното родителство, през какви компликации минава и какъв брой наслада й носят дечицата – цялата история на Надежда Ленгерова очаквайте в TrafficNews.
Прочетете още
Именно по тази причина за поредна година Община Пловдив организира акция за привличане на нови приемни родители. В момента има потребност от 32 нови приемни фамилии в региона. Най-голямата нужда е в общините Пловдив и Асеновград – по четири фамилии, три – в Първомай и Карлово, по две – в Лъки, Раковски, Стамболийски, Кричим, Перущица и Сопот, и по едно в Брезово, Марица, Съединение, Родопи, Куклен и Садово.
Към 31 януари тази година в регистъра на Община Пловдив са вписани 69 одобрени приемни фамилии. В 56 от тях сега има настанени деца, като в едно – в община Марица – живеят две сестрички. Според експертите тези цифри са условни, тъй като се трансформират непрекъснато.
„ Във всеки един миг може да се появи дете, което незабавно се нуждае от приемна грижа. Затова постоянно би трябвало да има запас от фамилии, другояче децата отиват в институция “, изяснява пред TrafficNews Добринка Бинева, специалист „ Развитие и резистентност на приемната грижа “ на регионално равнище.
Най-сериозен дефицит има на фамилии, подготвени да одобряват бебета и младежи.
„ Много е мъчно да се грижиш за младеж, претърпял принуждение, да вземем за пример. А в същото време имаме огромна потребност и от „ бебешки “ майки – за деца от 0 до 3 години “, споделя тя.
Как се става приемен родител
Бенефициент по плана е Агенцията за обществено подкрепяне, а сътрудници са 144 общини в страната. Моделът е проведен на регионално равнище, като в област Пловдив вземат участие 14 общини. Областният екип, който следи и поддържа приемните фамилии, е основан в Пловдив, с работни места в Карлово и Първомай. Днес всички приемни родители са професионални, за разлика от времето преди 2005 година, когато е имало и доброволни.
„ Приемните родители са на цивилен контракт и получават заплащане за труда си. Ако гледаш бебе, няма по какъв начин да работиш нещо друго и би трябвало да имаш някакъв приход “, изяснява Бинева. Когато детето е настанено, получават прехрана за него, която е диференцирана съгласно възрастта. Месечното заплащане пък е 150% от минималната заплата за 1 дете, 160% - за две деца, 170% - за три деца.
Приемни родители могат да бъдат фамилии със или без брак, двойки, живеещи на фамилни начала, както и самичък човек, навършил 18 години. Условието е да не са осъждани и да имат предпочитание и подготвеност да обезпечат дом и грижа за дете, краткотрайно лишено от фамилна среда.
Кандидатстването стартира с подаване на заявление в общината, дирекция „ Социално подкрепяне “ или при лицензиран снабдител на обществени услуги. Следват изявленията, визити в дома, образование и обществено изследване.
Самото образование продължава четири месеца, а при потребност може да бъде удължено. „ За съпоставяне – в Англия интервалът на оценка и образование е към две години “, споделя Бинева. След утвърждение фамилията се вписва в регистъра и може да приема деца, като авансово показва за каква възраст е готово да се грижи.
Временна грижа, само че с същинска обвързаност
Приемната грижа има за цел да обезпечи на детето сигурна фамилна среда за избран интервал, до момента в който се откри трайно решение – връщане при биологичните родители или осиновяване. Приемните родители нямат наставнически права върху детето. Те извършват обществената мярка, избрана от отдел „ Закрила на детето “. Въпреки това връзката сред тях и детето постоянно е мощна.
„ Приемните майки влагат сърце и душа. Няма по какъв начин да не се привържеш. Тази жена е гледала детето от време на време години “, споделя общественият служащ Мария Славова.
Историите зад статистиката
Често зад всяко дете стои тежка орис. Надежда Ленгерова, която е приемна майка, споделя за Божидара - момиченце на година и осем месеца, за което се грижи сега.
„ Мога да кажа с една дума – неглижиране. Това дете не знае по какъв начин се яде с лъжица. Яде единствено суха храна. Ако види чорба или гозба – не знае какво да прави “, споделя тя. „ Най-лесно е да му дадеш вафла или бисквита. Но това не е същинска храна. На тази възраст тя няма обикновени привички. Не играе с играчки, тъй като никой не я е научил. “
По думите ѝ, детето се буди през нощта и вика „ Мами “. „ За нея това значи – дай ми биберона и играчката. Това са изоставени деца “, споделя приемната майка.
Защо децата се извеждат от фамилиите си
Причините са разнообразни – принуждение, беднотия, болести или неспособност родителите да се грижат за детето. Според Бинева главните фактори са два. „ За страдание, най-често повода е бедността. Другата е увреждането на детето. Колкото и да сме толерантни, когато едно дете се роди с увреждане, доста постоянно бива изоставено “, изяснява тя.
Социалният служащ Анелия Стояновска добавя, че значима роля играят и ниската начетеност и общественият статус.
„ Има фамилии с по 7–8 деца, които след това се настаняват в приемни фамилии. Ако има предпочитание, те могат да се грижат за тях, само че постоянно липсва мотивация “, споделя Стояновска. Много постоянно тези бременности не са проследени, което е и повода да се раждат деца с увреждания.
Трудната страна на приемната грижа
Работата на приемните родители е обвързвана и с доста прочувствени тествания. Особено когато детето би трябвало да бъде осиновено.
„ Приемната майка може да е гледала детето две години и да желае най-хубавото за него, само че в случай че осиновителите не желаят контакт, би трябвало да уважим това “, изяснява Бинева. Нерядко децата се водят на срещи с кандидат-осиновители, които в последна сметка не ги избират. „ Това е доста мъчно за приемните родители “, споделя тя.
Система с доста провокации
Според експертите приемната грижа в България към момента има потребност от развиване. „ От 2011 година тя се финансира по планова активност. Крайно време е да стане делегирана държавна активност “, счита Бинева.
Тя показва, че разноските за едно новородено дете са съществени. „ Когато се настани бебе, би трябвало легло, количка, облекла, памперси, изсъхнало мляко. Издръжката не постоянно покрива всичко, а първото заплащане от време на време идва след 45 дни “, изяснява експертът.
Нужни са младежи
Един от най-сериозните проблеми е неналичието на млади претенденти. „ Основната възрастова група на приемните родители е предпенсионна. Млади хора съвсем няма “, споделя Стояновска.
Според нея доста дами, които към този момент са отгледали личните си деца, биха могли да се грижат за още едно дете, само че изискванията би трябвало да бъдат усъвършенствани. „ Това е народен въпрос и би трябвало да се взема решение на държавно равнище. “
Децата търсят просто семейство
В последна сметка приемната грижа е доста повече от обществена услуга. Тя е опция за едно дете да получи това, което най-вече му липсва – сигурност и любов. А за приемните родители – късмет да трансформират нечий живот.
„ Децата се обръщат към мен с „ мама “, споделя Надежда Ленгерова. „ И няма по какъв начин да им обясниш, че това не е същинската им майка. За тях това е домът им “, добавя прочувствено дамата.
Как една жена взема решение да посвети живота си на приемното родителство, през какви компликации минава и какъв брой наслада й носят дечицата – цялата история на Надежда Ленгерова очаквайте в TrafficNews.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ