Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални мотиви. Във формата на шоколадови сърчица си ги подаряват и влюбените. Ужасяваме се, че са нездравословни за зъбите и не трябва да се ядат в огромно количество. От тях се дебелее. Но са неудържимо вкусни. Да, всичко това са бонбоните. Въпреки многото за и срещу, има най-малко една причина, заради която заемат почетно място – те са част от удоволствията в този живот. А в него безусловно би трябвало да има и празник, приятност и наслада.
За техни предтечи се счита нещо, което още египтяните майсторели преди 3 500 години. Те смесвали плодове, ядки и пчелен мед. Едва ли тази примес е приличала чак толкоз на днешните бонбони, само че звучи вкусно и натурално, а и сигурно е било храна за защити хора.
600 години преди новата епоха персите откриват „ тръстика, която дава мед без помощта на пчелите “. Това, несъмнено, като всяка по-специфична оригиналност в това време е била ревностно защитавана загадка. Ала ориста на всяка мистерия е да бъде разкрита и това лишава част от очарованието й. Походите на Александър Велики през IV век преди новата епоха са мотивът европейската просвета да влезе в прикосновение с персийската загадка и „ сладкото наслаждение “ се популяризира из Средиземноморието.
През Средновековието захарта е скъпа наслада за феновете на наслаждения, а и това не е епохата, когато хедонизмът е изключително подтикван, поради господството на Църквата, отричаща земните удоволствия. И въпреки всичко първите представители на актуалните бонбони се появяват в Европа през XII век. Те са от захарна тръстика, донесена от Изток от кръстоносците, само че дълго време бонбоните не престават да са нещо рядко и извънредно. Тогава захарта, а и всички подправки, се смятат като средство за лекуване. Едва в края на XIV век се провежда търговията със захар и стартира появяването на захарни произведения – захаросани плодове, нуга. В първите сладкарници няма и помен от бонбони, в тях се продават захаросани плодове и конфитюри. Сладките неща стават нещо по-демократично и налично за по-обикновените хора едвам през XIX век с развъждането на захарното цвекло. Всепризната кралица на бонбоните е Франция – там има 600 типа от тази вкусотии. Но това е естествено – Франция е страната на удоволствията и кулинарните изтънчености, а бонбоните съчетават двете в едно.
Принос в еволюцията към актуалните бонбони имат и американците. Дейвид Кедбъри е индивидът, който първи украсява кутия с бонбони за празника Св. Валентин. Това става в Съединени американски щати през 1868 година Той поставя на кутията рисунка на щерка си и нейното коте. Ранните колонисти в Щатите първи изписват любовни послания върху бонбони за Празника на влюбените. Днес се вършат 8 милиарда бонбони годишно с формата на сърца с надписи върху тях „ Целуни ме “ и „ Бъди мой “.
Шоколадовите бонбони – в този момент класика в жанра, са много ново създание на сладкарската досетливост. Те съществуват едвам от 1913 година А витамини към тях стартират да се прибавят от 1926 година
Оказва се, че има даже музей на бонбоните. Той се намира в южноиталианския град Бари, на Адриатическо море. В него има документи, принадлежности и матрици за разработване на сладки и бонбони от фабриката на Мучи, която съществува повече от век. Състои се от четири зали – две от тях са отдадени на производството на бонбони, една – на шоколада, а в последната зала може да се види видео, отдадено на сладкарството и да се дегустират разнообразни специалитети.
Бонбоните са нещо, без което можем. Едва ли обаче би трябвало постоянно да се лишаваме от тях, тъй като те са едно от нещата, които вършат живота ни пъстър и празничен. Все отново дребните сладки изкушения са част от оня разкош, с който преди време са имали алъш-вериш единствено знатните и богатите. Сега всеки от нас може да се направи на специфичен, да подари на себе си и околните нещо изискано, красиво и вкусно. Бонбоните са знак за любов, за предпочитание да доставим наслада. Но дано не забравяме, че те са единствено допълваща част към прелестните моменти. Не могат да заменят усмивката, блясъкът в очите, човешката топлина.
За техни предтечи се счита нещо, което още египтяните майсторели преди 3 500 години. Те смесвали плодове, ядки и пчелен мед. Едва ли тази примес е приличала чак толкоз на днешните бонбони, само че звучи вкусно и натурално, а и сигурно е било храна за защити хора.
600 години преди новата епоха персите откриват „ тръстика, която дава мед без помощта на пчелите “. Това, несъмнено, като всяка по-специфична оригиналност в това време е била ревностно защитавана загадка. Ала ориста на всяка мистерия е да бъде разкрита и това лишава част от очарованието й. Походите на Александър Велики през IV век преди новата епоха са мотивът европейската просвета да влезе в прикосновение с персийската загадка и „ сладкото наслаждение “ се популяризира из Средиземноморието.
През Средновековието захарта е скъпа наслада за феновете на наслаждения, а и това не е епохата, когато хедонизмът е изключително подтикван, поради господството на Църквата, отричаща земните удоволствия. И въпреки всичко първите представители на актуалните бонбони се появяват в Европа през XII век. Те са от захарна тръстика, донесена от Изток от кръстоносците, само че дълго време бонбоните не престават да са нещо рядко и извънредно. Тогава захарта, а и всички подправки, се смятат като средство за лекуване. Едва в края на XIV век се провежда търговията със захар и стартира появяването на захарни произведения – захаросани плодове, нуга. В първите сладкарници няма и помен от бонбони, в тях се продават захаросани плодове и конфитюри. Сладките неща стават нещо по-демократично и налично за по-обикновените хора едвам през XIX век с развъждането на захарното цвекло. Всепризната кралица на бонбоните е Франция – там има 600 типа от тази вкусотии. Но това е естествено – Франция е страната на удоволствията и кулинарните изтънчености, а бонбоните съчетават двете в едно.
Принос в еволюцията към актуалните бонбони имат и американците. Дейвид Кедбъри е индивидът, който първи украсява кутия с бонбони за празника Св. Валентин. Това става в Съединени американски щати през 1868 година Той поставя на кутията рисунка на щерка си и нейното коте. Ранните колонисти в Щатите първи изписват любовни послания върху бонбони за Празника на влюбените. Днес се вършат 8 милиарда бонбони годишно с формата на сърца с надписи върху тях „ Целуни ме “ и „ Бъди мой “.
Шоколадовите бонбони – в този момент класика в жанра, са много ново създание на сладкарската досетливост. Те съществуват едвам от 1913 година А витамини към тях стартират да се прибавят от 1926 година
Оказва се, че има даже музей на бонбоните. Той се намира в южноиталианския град Бари, на Адриатическо море. В него има документи, принадлежности и матрици за разработване на сладки и бонбони от фабриката на Мучи, която съществува повече от век. Състои се от четири зали – две от тях са отдадени на производството на бонбони, една – на шоколада, а в последната зала може да се види видео, отдадено на сладкарството и да се дегустират разнообразни специалитети.
Бонбоните са нещо, без което можем. Едва ли обаче би трябвало постоянно да се лишаваме от тях, тъй като те са едно от нещата, които вършат живота ни пъстър и празничен. Все отново дребните сладки изкушения са част от оня разкош, с който преди време са имали алъш-вериш единствено знатните и богатите. Сега всеки от нас може да се направи на специфичен, да подари на себе си и околните нещо изискано, красиво и вкусно. Бонбоните са знак за любов, за предпочитание да доставим наслада. Но дано не забравяме, че те са единствено допълваща част към прелестните моменти. Не могат да заменят усмивката, блясъкът в очите, човешката топлина.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ