Деца няма в близо 1000 населени места
Децата до 17-годишна възраст в страната към края на предходната година са 1 104 198, или 17,1% от общия брой на популацията, оповестиха от Национален статистически институт във връзка Деня на детето, 1 юни.
Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на популацията. Делът на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18,9%, Ямбол – 15,2%, и Бургас – 14,9% от популацията на региона. Най-нисък е този дял в областите Смолян – 10,6%, Видин – 11,5%, и Габрово – 11,7%.
Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3% от общото население и 17,5% от децата до 17 години).
В 978 (18,6%) от общо 5256 обитаеми места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.
През 2022 година делът на най-младото население в Европейски Съюз е 14,9%, като най-нисък е този дял в Италия – 12,4%, Португалия – 12,9%, и Малта – 12,7%, а най-голям е в Ирландия – 19,3%, Швеция – 17,4%, и Франция – 17,3%.
Раждания
През 2023 година в страната са родени 57 197 деца. В съпоставяне с миналата година броят им се усилва с 601 деца, или с 1,1%. Броят на родените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на девойки (27 879), или на 1000 родени момчета се падат 951 девойки.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 на 1000 души от популацията, София (столица) и Ямбол - по 9,9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниска е в областите Смолян – 5,1‰, Перник – 6,4‰, и Габрово – 6,8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС7 през 2022 година е 8,7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду държавите-членки на Европейски Съюз има Кипър – 11,2‰, следват Франция – 10,7‰, Ирландия – 10,5‰, и Швеция – 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към края на предходната година броят на дамите във фертилна възраст е 1,269 млн., като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година Родените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
През 2023 година междинният брой родени деца от една жена е 1,81 като нараства с 0,03 по отношение на 2022 година Средната възраст на дамите при раждане на първо дете доближава 27,7 години, като спрямо 2022 година се е нараснала с 0,1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три. Броят на извънбрачните раждания през предходната година е 34 357, или 59,8% от всички раждания. За 81,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
Бракове и разводи
През 2023 година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко по отношение на миналата година. Средната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33,4 и 30,3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0,4 години за мъжете и 0,2 за дамите.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67,8%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (19,3%) и „ фактическа разлъка “ (11,8%). Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15,4 години.
Преместване сред обитаемоте места
През 2023 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 107 836 души, от тях 18 868 са децата от 0 до 17 години. Преселващите се хора във възрастовата група 0-14 години са 15,8%. Общо 1604 деца от други области са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене. С най-големи дялове в този миграционен поток са областите Софийска област – 18,5%, Благоевград – 9% и Бургас – 6,6%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград – 0,7% и Кърджали – 0,8%.
През 2023 година общо 15 227 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на дребните емигранти са Германия (20,6%), следва Обединеното кралство (17,9%) и Франция (10,2%).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2023 година 56 807 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, като броят на децата е 9133 (16,1%). Най-висок е делът на имигрантите от Украйна – 2 559 деца или 28% от общия брой, следват Сирия 1496 деца (16,4%), Турция 1215 деца (13,3%), Германия – 754 деца (8,3%) и Русия – 694 деца (7,6%).
Детски градини и учебни заведения
Към края на предходната година в страната действат 835 независими детски ясли с общо 33 378 места в тях. В съпоставяне с миналата година броят на местата в детските ясли се усилва със 185, или с 0,6%. В градовете детските ясли са 726 с 31 141 места, а в селата - 109 с 2 237 места.
В страната действат 1 827 независими детски градини. В предучилищно обучение, провеждано в детските градини и подготвителните групи в учебните заведения, са записани 216,9 хиляди деца, от които 51,5% са момчета.
Общообразователно и профилирано образование се организира в 1 931 общообразователни учебни заведения, от които 128 начални, 1 123 съществени, 74 обединени, 115 гимназии и 491 междинни учебни заведения. В съпоставяне с миналата година общообразователните учебни заведения понижават с 11. Учениците, записани в общообразователни стратегии, са 544,9 хиляди, от които 74,1 хиляди са в учебни заведения в селата. В една паралелка в дневните общообразователни учебни заведения учат приблизително по 21 възпитаници.
В тези учебни заведения през 2023 година главно обучение са приключили 62 хиляди, а приблизително – 24,2 хиляди възпитаници.
През образователната 2023/2024 година учителите (включително шефове и зам.-директори с преподавателска заетост) в общообразователните учебни заведения са 55,8 хиляди.
Доходи на семействата
През 2023 година годишният общ приход приблизително на човек от домакинство е 10 846 лева и нараства с 20,4% по отношение на 2022 година За същия интервал годишният общ приход приблизително на човек от домакинство с деца е 9 182 лева, което е с 20,4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014-2023 г.) общият приход приблизително на човек от домакинство с деца се усилва 2,2 пъти (през 2014 година размерът е бил 4 179 лева.).
Доходът от работна заплата през 2023 година е приблизително 5 941 лева на човек и се усилва с 22,5% по отношение на 2022 година, а повишаването му спрямо 2014 година е 2,3 пъти. Доходът от работна заплата приблизително на човек от домакинство с деца е 6791 лева, до момента в който през 2022 година е бил 5825 лв..
Средните приходи от заплата на човек от домакинство с деца порастват по-бавно в съпоставяне със междинното равнище на този приход – надлежно 16,6% и 22,5%.
Доходите от независима претовареност на човек от домакинство с деца през 2023 година са 771 лв. и са по-високи от междинните за страната (621 лева.). Най-високи - 1037 лева, са при семействата с две деца, най-ниски са при семействата с едно дете – 581 лв.. Тази група приходи се усилва с 63,9% спрямо миналата година.
Доходите от всички обществени прехвърляния (пенсии, компенсации за безработни, фамилни добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения) приблизително на човек от домакинство са 3 673 лева и образуват 33,9% от общия приход на семействата през 2023 година При семействата с деца този дял е много по-нисък – 10,8%. Най-висок е при семействата с три и повече деца – 12,1%, а най-нисък при семействата с две деца – 9,9%.
Разходи на семействата
През 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на човек, което е с 19,7% повече спрямо 2022 година За същия интервал годишният общ разход приблизително на човек от домакинство с деца е 8 499 лева, което е със 17,4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014-2023 г.) общият разход на човек от домакинство с деца се усилва 2,1 пъти.
През предходната година се следят следните разлики във връзка с някои типове разноски приблизително на човек от домакинство и приблизително на човек от домакинство с деца:
- Изразходваните средства за храна и безалкохолни питиета са 2 987 лева на човек, или с 18,1% повече по отношение на миналата година. При семейства с деца този разход възлиза на 2 256 лева, за съпоставяне – през 2022 година сумата е 2 010 лева.
- Разходите за облекло и обувки през 2023 година са 348 лв. на човек, а при семействата с деца – 407 лв..
- Разходите, свързани с жилището (вода, електрическа енергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 685 лв. на човек, а при семействата с деца – 1 196 лв..
- За опазване на здравето през 2023 година cа изразходвани 610 лева на човек, което е с 2,1 пъти повече спрямо разноските на семействата с деца – 288 лв..
- За превоз и известия през 2023 година са изхарчени 1 159 лева на човек, а при семействата с деца – 1 058 лв..
- Разходите за свободно време, културен отдих и обучение през 2023 година са 558 лева на човек, а в семействата с деца – 672 лева.
- Разходите за налози и обществени осигуровки са в размер на 1 355 лева на човек, спрямо 1 516 за семействата с деца.
Оценка на бедността
През 2023 година линията на беднотия общо за страната e 637,92 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,325 млн. души, или 20,6% от популацията на страната.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е делът на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55,2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42,8% за 2023 г.).
През 2023 година 26,9% от децата на възраст 0-17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1 процентен пункт повече по отношение на 2022 година
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2023 година осем от 10 деца (80,3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Близо 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Материални ограничения при децата
Делът на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 30,9%, а за 1,6% от тях нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (включително празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си разрешат 22,8%, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 19,7%.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност. През 2023 година делът на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от различен етнос. Нито една нужда (ограничения за всички 13) не може да бъде обезпечена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромската етническа група.
Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на популацията. Делът на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен – 18,9%, Ямбол – 15,2%, и Бургас – 14,9% от популацията на региона. Най-нисък е този дял в областите Смолян – 10,6%, Видин – 11,5%, и Габрово – 11,7%.
Младите хора на възраст от 15 до 17 години са 193 173 (3% от общото население и 17,5% от децата до 17 години).
В 978 (18,6%) от общо 5256 обитаеми места в страната не живеят деца до 17-годишна възраст.
През 2022 година делът на най-младото население в Европейски Съюз е 14,9%, като най-нисък е този дял в Италия – 12,4%, Португалия – 12,9%, и Малта – 12,7%, а най-голям е в Ирландия – 19,3%, Швеция – 17,4%, и Франция – 17,3%.
Раждания
През 2023 година в страната са родени 57 197 деца. В съпоставяне с миналата година броят им се усилва с 601 деца, или с 1,1%. Броят на родените момчета (29 318) е с 1439 по-голям от този на девойки (27 879), или на 1000 родени момчета се падат 951 девойки.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5 на 1000 души от популацията, София (столица) и Ямбол - по 9,9‰. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниска е в областите Смолян – 5,1‰, Перник – 6,4‰, и Габрово – 6,8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС7 през 2022 година е 8,7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду държавите-членки на Европейски Съюз има Кипър – 11,2‰, следват Франция – 10,7‰, Ирландия – 10,5‰, и Швеция – 10‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,7‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията. Към края на предходната година броят на дамите във фертилна възраст е 1,269 млн., като по отношение на миналата година понижава с 9 хиляди, а по отношение на 2012 година - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижава от 2 871 през 2022 година на 2 775 през 2023 година Родените деца от дами на възраст 40 и повече навършени години се усилват от 2 410 през 2022 година на 2 654 през 2023 година.
През 2023 година междинният брой родени деца от една жена е 1,81 като нараства с 0,03 по отношение на 2022 година Средната възраст на дамите при раждане на първо дете доближава 27,7 години, като спрямо 2022 година се е нараснала с 0,1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22,2 години за област Сливен до 30,8 години за област София (столица).
През 2023 година са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко в сравнение с през 2022 година При 1036 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три. Броят на извънбрачните раждания през предходната година е 34 357, или 59,8% от всички раждания. За 81,1% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
Бракове и разводи
През 2023 година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко по отношение на миналата година. Средната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33,4 и 30,3 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0,4 години за мъжете и 0,2 за дамите.
Броят на разводите през 2023 година е 9 088, или с 437 по-малко от записаните през 2022 година Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67,8%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (19,3%) и „ фактическа разлъка “ (11,8%). Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15,4 години.
Преместване сред обитаемоте места
През 2023 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 107 836 души, от тях 18 868 са децата от 0 до 17 години. Преселващите се хора във възрастовата група 0-14 години са 15,8%. Общо 1604 деца от други области са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене. С най-големи дялове в този миграционен поток са областите Софийска област – 18,5%, Благоевград – 9% и Бургас – 6,6%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград – 0,7% и Кърджали – 0,8%.
През 2023 година общо 15 227 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на дребните емигранти са Германия (20,6%), следва Обединеното кралство (17,9%) и Франция (10,2%).
Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2023 година 56 807 души са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, като броят на децата е 9133 (16,1%). Най-висок е делът на имигрантите от Украйна – 2 559 деца или 28% от общия брой, следват Сирия 1496 деца (16,4%), Турция 1215 деца (13,3%), Германия – 754 деца (8,3%) и Русия – 694 деца (7,6%).
Детски градини и учебни заведения
Към края на предходната година в страната действат 835 независими детски ясли с общо 33 378 места в тях. В съпоставяне с миналата година броят на местата в детските ясли се усилва със 185, или с 0,6%. В градовете детските ясли са 726 с 31 141 места, а в селата - 109 с 2 237 места.
В страната действат 1 827 независими детски градини. В предучилищно обучение, провеждано в детските градини и подготвителните групи в учебните заведения, са записани 216,9 хиляди деца, от които 51,5% са момчета.
Общообразователно и профилирано образование се организира в 1 931 общообразователни учебни заведения, от които 128 начални, 1 123 съществени, 74 обединени, 115 гимназии и 491 междинни учебни заведения. В съпоставяне с миналата година общообразователните учебни заведения понижават с 11. Учениците, записани в общообразователни стратегии, са 544,9 хиляди, от които 74,1 хиляди са в учебни заведения в селата. В една паралелка в дневните общообразователни учебни заведения учат приблизително по 21 възпитаници.
В тези учебни заведения през 2023 година главно обучение са приключили 62 хиляди, а приблизително – 24,2 хиляди възпитаници.
През образователната 2023/2024 година учителите (включително шефове и зам.-директори с преподавателска заетост) в общообразователните учебни заведения са 55,8 хиляди.
Доходи на семействата
През 2023 година годишният общ приход приблизително на човек от домакинство е 10 846 лева и нараства с 20,4% по отношение на 2022 година За същия интервал годишният общ приход приблизително на човек от домакинство с деца е 9 182 лева, което е с 20,4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014-2023 г.) общият приход приблизително на човек от домакинство с деца се усилва 2,2 пъти (през 2014 година размерът е бил 4 179 лева.).
Доходът от работна заплата през 2023 година е приблизително 5 941 лева на човек и се усилва с 22,5% по отношение на 2022 година, а повишаването му спрямо 2014 година е 2,3 пъти. Доходът от работна заплата приблизително на човек от домакинство с деца е 6791 лева, до момента в който през 2022 година е бил 5825 лв..
Средните приходи от заплата на човек от домакинство с деца порастват по-бавно в съпоставяне със междинното равнище на този приход – надлежно 16,6% и 22,5%.
Доходите от независима претовареност на човек от домакинство с деца през 2023 година са 771 лв. и са по-високи от междинните за страната (621 лева.). Най-високи - 1037 лева, са при семействата с две деца, най-ниски са при семействата с едно дете – 581 лв.. Тази група приходи се усилва с 63,9% спрямо миналата година.
Доходите от всички обществени прехвърляния (пенсии, компенсации за безработни, фамилни добавки за деца и други обществени помощи и обезщетения) приблизително на човек от домакинство са 3 673 лева и образуват 33,9% от общия приход на семействата през 2023 година При семействата с деца този дял е много по-нисък – 10,8%. Най-висок е при семействата с три и повече деца – 12,1%, а най-нисък при семействата с две деца – 9,9%.
Разходи на семействата
През 2023 година българските семейства са изразходвали 10 044 лева приблизително на човек, което е с 19,7% повече спрямо 2022 година За същия интервал годишният общ разход приблизително на човек от домакинство с деца е 8 499 лева, което е със 17,4% повече спрямо миналата година. За последните 10 години (2014-2023 г.) общият разход на човек от домакинство с деца се усилва 2,1 пъти.
През предходната година се следят следните разлики във връзка с някои типове разноски приблизително на човек от домакинство и приблизително на човек от домакинство с деца:
- Изразходваните средства за храна и безалкохолни питиета са 2 987 лева на човек, или с 18,1% повече по отношение на миналата година. При семейства с деца този разход възлиза на 2 256 лева, за съпоставяне – през 2022 година сумата е 2 010 лева.
- Разходите за облекло и обувки през 2023 година са 348 лв. на човек, а при семействата с деца – 407 лв..
- Разходите, свързани с жилището (вода, електрическа енергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 685 лв. на човек, а при семействата с деца – 1 196 лв..
- За опазване на здравето през 2023 година cа изразходвани 610 лева на човек, което е с 2,1 пъти повече спрямо разноските на семействата с деца – 288 лв..
- За превоз и известия през 2023 година са изхарчени 1 159 лева на човек, а при семействата с деца – 1 058 лв..
- Разходите за свободно време, културен отдих и обучение през 2023 година са 558 лева на човек, а в семействата с деца – 672 лева.
- Разходите за налози и обществени осигуровки са в размер на 1 355 лева на човек, спрямо 1 516 за семействата с деца.
Оценка на бедността
През 2023 година линията на беднотия общо за страната e 637,92 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,325 млн. души, или 20,6% от популацията на страната.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е делът на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55,2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42,8% за 2023 г.).
През 2023 година 26,9% от децата на възраст 0-17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1 процентен пункт повече по отношение на 2022 година
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2023 година осем от 10 деца (80,3%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Близо 19 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Материални ограничения при децата
Делът на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 30,9%, а за 1,6% от тях нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една четвърт от децата (25,9%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (включително празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си разрешат 22,8%, а постоянни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 19,7%.
Възможността да се обезпечат избрани потребности на децата се разграничава според от етническата принадлежност. През 2023 година делът на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 20,6% от българската етническа група, 29,9% от турската етническа група, 77% от ромската етническа група и 33% от различен етнос. Нито една нужда (ограничения за всички 13) не може да бъде обезпечена за 0,9% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 5,3% от ромската етническа група.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ