Да напишеш книга, да опознаеш култура...
Деца от разнообразни страни дружно пишат книги, срещат се и поддържат връзка по разнообразни настоящи тематики и опознават разнообразни култури. Това е допустимо в платформата " Десибук " (DESIBOOK) - план, по който работи столичното 93-то Средно учебно заведение „ Александър Теодоров - Балан “. Неотдавна учебното заведение бе хазаин на среща на учителите, работещи по плана. Разговаряме с неговия шеф Евдокия Гергова и с преподавателя по български език и литература Моника Вълчева.
- Деца да основават книги, освен това от разнообразни страни - звучи доста забавно. Откога работи учебното заведение по този план?
Евдокия Гергова: Училището работи по плана " Десибук " (DESIBOOK) от 2023 година. Това е единственият план по " Еразъм+ ", който е тригодишен, множеството са двугодишни. Той е обвързван с присъединяване и на деца и заради тази причина е по-дълготраен. Предстои в края на тази година планът да бъде приключен и към този момент да има подготвени артикули, които ще бъдат качени в платформата. /> - Какви са тези подготвени артикули?
Моника Вълчева: Най-важната цел е платформата или по този начин нареченият цифров мост, в който се включват литературите на петте страни участнички и сътрудници: България, Гърция, Турция, Испания и Италия. Всички ние ще би трябвало да въведем информация за личната си класическа литература, която обаче би трябвало да е на британски език, с цел да може да бъде разпространявана измежду другите страни. Избрани са 10 тематики, по които би трябвало да се включат по петима създатели с творби.
- Каква е задачата на целия план?
М. В.: Да се разпространяват литературата и четенето на книги по един осъвременен метод, както и да работят дружно учители и възпитаници в посока стабилно развиване, като се натъртва на тематиките, свързани с околната среда и нейното запазване - може би най-важните тематики на XXI век.
- Какви провокации срещнахте по време на реализирането на плана?
Е.Г.: Основното предизвикателство беше работата с учениците. Нашето учебно заведение за първи път взе участие в план дружно с възпитаници. Досега сме работили единствено по планове, където учителите създават задания, които по-късно се тестват дружно с учениците. А в този момент се включват и самите възпитаници. Освен разпространение на литературата на страните сътрудници, главната концепция е, че по заложените тематики децата трябваше да основат пет книги с по пет глави. Първата глава се написа от създател от всяка една страна. След това се предава на другата страна и тя написа втората глава. После третата страна написа третата глава и по този начин нататък.
Това беше доста огромно предизвикателство, тъй като децата трябваше да измислят продължението, след което да го преведат на британски. Към всяка глава трябваше да има илюстрации, които също да са направени от деца. В момента следва да се създаде петата последна глава, която в действителност е завършекът на четирите предишни, написани от четиридесет възпитаници от четирите разнообразни страни (всяка една от групите би трябвало да бъде основана от 10 ученици). Трудностите идват оттова, че народопсихологията на всяка една от нациите е радикално друга. Затова е комплицирано да бъде продължена книгата от учениците на друга страна. В случая имаме католици, мюсюлмани и православни християни. Мисленето е напълно друго. И когато ти би трябвало да прочетеш четири глави, написани от 40 разнообразни възпитаници с друго мислене и би трябвало да завършиш тази книга, в действителност това беше в действителност голямо предизвикателство. Трябва да се съобразиш с всичко, което е основано досега, с илюстрациите, с цел да може цялото нещо да придобие приключен тип, който също така би трябвало и да влияе на читателя. Друго предизвикателство е, че края всяка книга би трябвало да е отворен, т.е. читателят да има опция самичък да избере по какъв начин би траял сюжетната линия.
- Каква е тематиката на книгата?
Е.Г.: Темата на всяка книга е друга, тъй като е стартирана от разнообразни създатели, представители на петте партниращи си страни. Но всяка една от тематиките би трябвало да бъде обвързвана с устойчивото развиване на Европейската общественост.
М.В.: Думата " резистентност " беше основна във всяка една от тематиките, като да вземем за пример: " Устойчивост в връзките сред възрастни и младежи ", " Устойчивост на околната среда ", " Устойчивост на традициите " и така нататък - все значими неща, които Европейският съюз счита, че би трябвало да бъдат възпитавани в подрастващите. Много потребно беше и правенето на " multilingual glossary " или речник на доста езици, както би звучало на български, където тъкмо са обяснени тези термини, с цел да бъде по-въздействащо и върху децата ни, защото те трябваше първо да се срещнат с концепцията за мултикултурализма: пълноправие сред половете и тъждество сред всички хора от общността, запазване на околната среда, биологичното многообразие. Бяха обяснени дума като " схващане ", " единение ", " реципрочност ". Платформата е " DESIBOOK " (A digital bridge of books for environment, sustainability and inclusion), което в превод значи " Дигитален мост от книги за околна среда, резистентност и приобщаване ". На нея ще могат да бъдат открити всички тези артикули, по които сме работили, както единствено ние, учителите, по този начин и взаимно с учениците. /> - Какво беше българското присъединяване?
Е.Г.: Българското присъединяване е като при другите страни. Пет групи по 10 възпитаници основават книгата, като представителна извадка от тях към този момент пътуваха до Испания и Италия, а през април следва да пътува друга група. За страдание не можем да заведем всички, само че 16 от тях, които бяха най-всеотдайни, получават тази опция, като забавното тук е, че от Италия с круизен транспортен съд се пътува до Барселона, където е престоят. Той е обвързван с известния фестивал на книгата " Сан Джорди ", където учениците имат опция да си взаимодействат с други свои съученици от партньорските организации, да обменят опит, да показват и разискват работата, която са направили и надлежно да се срещнат с испанската литература.
- Общуват ли учениците от тези пет страни между тях?
Е.Г.: Общуват на тези пътувания, които се реализират. Те са две, откогато сме почнали плана. Но не престават контакта си в електронна среда.
- А по какъв начин върви общуването сред преподавателите?
М.В.: То се случва доста по-често, защото имаме да решаваме и доста организационни въпроси. Във всяка една страна сътрудник беше проведена среща, а неотдавна се организира и в нашето учебно заведение. Бяхме домакини на едно прелестно събитие, на което се обсъждаха детайлностите към идното тазгодишно пътешестване с " кораба на книгите ". Всъщност това е 13-о издание на този " транспортен съд на книгите ", прави се от странична организация, само че ние също взимаме присъединяване, защото планът ни е ориентиран извънредно към книгите и към четенето. Във всяка една страна се провежда такава среща. У нас им представихме обичайни български места и неща, които вършим, а те бяха доста щастливи от обстоятелството, че се срещнаха с българските обичаи. От наша страна се включиха и други преподаватели, изключително по време на визитата у нас, като особено желая да благодаря на моята колежка по български език и литература Маргарита Борисова.
- Защо тези пет страни? Как се избират?
Е.Г.: Координатор е един италиански университет, „ Пегасо “, който е напълно онлайн. Тяхна е концепцията за този план. Те са отправили оферти към разнообразни неправителствени организации и учебни заведения и ние се съгласихме, тъй като дава опция да разтеглим хоризонтите на учениците, а ни се видя доста забавно, вдъхновяващо. /> - Какво дава един подобен план?
Е.Г.: Проектът носи извънреден заряд. Много прекарвания, които обогатяват. Много развиване на учениците и обогатяване на техните познания както по литература, по този начин и по британски език (който е формалният език на плана, с цел да може всички да се разбират) и несъмнено, запознаване с културните обичаи на другите страни.
- А от чисто литературна позиция, какво забавно се случи?
М.В.: Според мен най-интересното беше, че ние също успяхме да опознаем по-добре нашата литература от позиция на актуалното изкуство, тъй като се оказа, че манга, комикси - подобен вид графични книги са доста известни в днешно време. Признавам си, аз самата не бях наясно дали имаме такива произведения. Оказва се, че имаме. Нашата литература се развива във всички насоки, за което като учител съм безпределно щастлива. Запознах се и с доста тематики и проблеми, които преди не бях обмисляла в литературата, в това число и обстоятелството, че имаме доста препоръчани лауреати за Нобелова премия в литературата, само че заради разнообразни аргументи към момента нямаме притежател. Можем да разпространяваме тези, които са били препоръчани, което също считам за огромно достижение. Уникална е и работата с деца, които са отдадени на литературата, с ползи към езиците.
- Как оценявате основаното от децата?
М.В.: Бих го определила като извънредно. Защото то е отвън рамките на това, което се учи в учебно заведение. Същевременно това е българското, въпреки и изразено на непознат език. Понякога се постанова да го демонстрираме през непознатия език, с цел да го разпространяваме измежду всички останали народи. Да покажем какъв брой е красива нашата страна, нашите обичаи, нашата литература. Учениците опознаха по-добре както българската, по този начин и непознатата литература. Определено мисля, че ще имаме и отсега нататък действия по такива планове. Важни са контактите сред децата от разнообразни народи. Създадоха се доста другарства, даже, както е особено за възрастта, прехвърчаха и първи любовни искри...
Е.Г.: Оценката е положителна, тъй като самите деца са задоволени от това, което създадоха. Даде им се опция да се самоизразят, в случай че мога по този начин да го кажа. Самите възпитаници също правят оценка високо този план.
- В какво е плюсът на подобен вид планове? Защо те са значими за актуалното учебно заведение, за актуалното обучение?
Е.Г.: Според мен най-важното е дадената опция на учениците. Ако не се бяхме присъединили по този план, децата нямаше да могат да изработят това, което сътвориха, нямаше да имат опция да се потвърдят, нямаше да имат опция да се допрян до непознатата литература, до непознатите обичаи, до непознатата народопсихология, а също да се срещнат детайлно и с нашите такива.
М.В.: За нас, учителите, плюсът беше, че посетихме учебни заведения в другите страни - и държавни, и частни. В някои от тях имаше по-добра материално-техническа база, изключително в частните, само че мисля, че като благоприятни условия нашите възпитаници по нищо не им отстъпваха и работиха по плана без каквито и да е усложнения. От друга страна, ни беше прелестно да поддържаме връзка с учителите от другите страни, създадохме доста близки другарства - освен предвид на работата, само че и с времето, прекарано дружно. Смятам, че тези другарства ще останат и след края на плана.
- Деца да основават книги, освен това от разнообразни страни - звучи доста забавно. Откога работи учебното заведение по този план?
Евдокия Гергова: Училището работи по плана " Десибук " (DESIBOOK) от 2023 година. Това е единственият план по " Еразъм+ ", който е тригодишен, множеството са двугодишни. Той е обвързван с присъединяване и на деца и заради тази причина е по-дълготраен. Предстои в края на тази година планът да бъде приключен и към този момент да има подготвени артикули, които ще бъдат качени в платформата. /> - Какви са тези подготвени артикули?
Моника Вълчева: Най-важната цел е платформата или по този начин нареченият цифров мост, в който се включват литературите на петте страни участнички и сътрудници: България, Гърция, Турция, Испания и Италия. Всички ние ще би трябвало да въведем информация за личната си класическа литература, която обаче би трябвало да е на британски език, с цел да може да бъде разпространявана измежду другите страни. Избрани са 10 тематики, по които би трябвало да се включат по петима създатели с творби.
- Каква е задачата на целия план?
М. В.: Да се разпространяват литературата и четенето на книги по един осъвременен метод, както и да работят дружно учители и възпитаници в посока стабилно развиване, като се натъртва на тематиките, свързани с околната среда и нейното запазване - може би най-важните тематики на XXI век.
- Какви провокации срещнахте по време на реализирането на плана?
Е.Г.: Основното предизвикателство беше работата с учениците. Нашето учебно заведение за първи път взе участие в план дружно с възпитаници. Досега сме работили единствено по планове, където учителите създават задания, които по-късно се тестват дружно с учениците. А в този момент се включват и самите възпитаници. Освен разпространение на литературата на страните сътрудници, главната концепция е, че по заложените тематики децата трябваше да основат пет книги с по пет глави. Първата глава се написа от създател от всяка една страна. След това се предава на другата страна и тя написа втората глава. После третата страна написа третата глава и по този начин нататък.
Това беше доста огромно предизвикателство, тъй като децата трябваше да измислят продължението, след което да го преведат на британски. Към всяка глава трябваше да има илюстрации, които също да са направени от деца. В момента следва да се създаде петата последна глава, която в действителност е завършекът на четирите предишни, написани от четиридесет възпитаници от четирите разнообразни страни (всяка една от групите би трябвало да бъде основана от 10 ученици). Трудностите идват оттова, че народопсихологията на всяка една от нациите е радикално друга. Затова е комплицирано да бъде продължена книгата от учениците на друга страна. В случая имаме католици, мюсюлмани и православни християни. Мисленето е напълно друго. И когато ти би трябвало да прочетеш четири глави, написани от 40 разнообразни възпитаници с друго мислене и би трябвало да завършиш тази книга, в действителност това беше в действителност голямо предизвикателство. Трябва да се съобразиш с всичко, което е основано досега, с илюстрациите, с цел да може цялото нещо да придобие приключен тип, който също така би трябвало и да влияе на читателя. Друго предизвикателство е, че края всяка книга би трябвало да е отворен, т.е. читателят да има опция самичък да избере по какъв начин би траял сюжетната линия.
- Каква е тематиката на книгата?
Е.Г.: Темата на всяка книга е друга, тъй като е стартирана от разнообразни създатели, представители на петте партниращи си страни. Но всяка една от тематиките би трябвало да бъде обвързвана с устойчивото развиване на Европейската общественост.
М.В.: Думата " резистентност " беше основна във всяка една от тематиките, като да вземем за пример: " Устойчивост в връзките сред възрастни и младежи ", " Устойчивост на околната среда ", " Устойчивост на традициите " и така нататък - все значими неща, които Европейският съюз счита, че би трябвало да бъдат възпитавани в подрастващите. Много потребно беше и правенето на " multilingual glossary " или речник на доста езици, както би звучало на български, където тъкмо са обяснени тези термини, с цел да бъде по-въздействащо и върху децата ни, защото те трябваше първо да се срещнат с концепцията за мултикултурализма: пълноправие сред половете и тъждество сред всички хора от общността, запазване на околната среда, биологичното многообразие. Бяха обяснени дума като " схващане ", " единение ", " реципрочност ". Платформата е " DESIBOOK " (A digital bridge of books for environment, sustainability and inclusion), което в превод значи " Дигитален мост от книги за околна среда, резистентност и приобщаване ". На нея ще могат да бъдат открити всички тези артикули, по които сме работили, както единствено ние, учителите, по този начин и взаимно с учениците. /> - Какво беше българското присъединяване?
Е.Г.: Българското присъединяване е като при другите страни. Пет групи по 10 възпитаници основават книгата, като представителна извадка от тях към този момент пътуваха до Испания и Италия, а през април следва да пътува друга група. За страдание не можем да заведем всички, само че 16 от тях, които бяха най-всеотдайни, получават тази опция, като забавното тук е, че от Италия с круизен транспортен съд се пътува до Барселона, където е престоят. Той е обвързван с известния фестивал на книгата " Сан Джорди ", където учениците имат опция да си взаимодействат с други свои съученици от партньорските организации, да обменят опит, да показват и разискват работата, която са направили и надлежно да се срещнат с испанската литература.
- Общуват ли учениците от тези пет страни между тях?
Е.Г.: Общуват на тези пътувания, които се реализират. Те са две, откогато сме почнали плана. Но не престават контакта си в електронна среда.
- А по какъв начин върви общуването сред преподавателите?
М.В.: То се случва доста по-често, защото имаме да решаваме и доста организационни въпроси. Във всяка една страна сътрудник беше проведена среща, а неотдавна се организира и в нашето учебно заведение. Бяхме домакини на едно прелестно събитие, на което се обсъждаха детайлностите към идното тазгодишно пътешестване с " кораба на книгите ". Всъщност това е 13-о издание на този " транспортен съд на книгите ", прави се от странична организация, само че ние също взимаме присъединяване, защото планът ни е ориентиран извънредно към книгите и към четенето. Във всяка една страна се провежда такава среща. У нас им представихме обичайни български места и неща, които вършим, а те бяха доста щастливи от обстоятелството, че се срещнаха с българските обичаи. От наша страна се включиха и други преподаватели, изключително по време на визитата у нас, като особено желая да благодаря на моята колежка по български език и литература Маргарита Борисова.
- Защо тези пет страни? Как се избират?
Е.Г.: Координатор е един италиански университет, „ Пегасо “, който е напълно онлайн. Тяхна е концепцията за този план. Те са отправили оферти към разнообразни неправителствени организации и учебни заведения и ние се съгласихме, тъй като дава опция да разтеглим хоризонтите на учениците, а ни се видя доста забавно, вдъхновяващо. /> - Какво дава един подобен план?
Е.Г.: Проектът носи извънреден заряд. Много прекарвания, които обогатяват. Много развиване на учениците и обогатяване на техните познания както по литература, по този начин и по британски език (който е формалният език на плана, с цел да може всички да се разбират) и несъмнено, запознаване с културните обичаи на другите страни.
- А от чисто литературна позиция, какво забавно се случи?
М.В.: Според мен най-интересното беше, че ние също успяхме да опознаем по-добре нашата литература от позиция на актуалното изкуство, тъй като се оказа, че манга, комикси - подобен вид графични книги са доста известни в днешно време. Признавам си, аз самата не бях наясно дали имаме такива произведения. Оказва се, че имаме. Нашата литература се развива във всички насоки, за което като учител съм безпределно щастлива. Запознах се и с доста тематики и проблеми, които преди не бях обмисляла в литературата, в това число и обстоятелството, че имаме доста препоръчани лауреати за Нобелова премия в литературата, само че заради разнообразни аргументи към момента нямаме притежател. Можем да разпространяваме тези, които са били препоръчани, което също считам за огромно достижение. Уникална е и работата с деца, които са отдадени на литературата, с ползи към езиците.
- Как оценявате основаното от децата?
М.В.: Бих го определила като извънредно. Защото то е отвън рамките на това, което се учи в учебно заведение. Същевременно това е българското, въпреки и изразено на непознат език. Понякога се постанова да го демонстрираме през непознатия език, с цел да го разпространяваме измежду всички останали народи. Да покажем какъв брой е красива нашата страна, нашите обичаи, нашата литература. Учениците опознаха по-добре както българската, по този начин и непознатата литература. Определено мисля, че ще имаме и отсега нататък действия по такива планове. Важни са контактите сред децата от разнообразни народи. Създадоха се доста другарства, даже, както е особено за възрастта, прехвърчаха и първи любовни искри...
Е.Г.: Оценката е положителна, тъй като самите деца са задоволени от това, което създадоха. Даде им се опция да се самоизразят, в случай че мога по този начин да го кажа. Самите възпитаници също правят оценка високо този план.
- В какво е плюсът на подобен вид планове? Защо те са значими за актуалното учебно заведение, за актуалното обучение?
Е.Г.: Според мен най-важното е дадената опция на учениците. Ако не се бяхме присъединили по този план, децата нямаше да могат да изработят това, което сътвориха, нямаше да имат опция да се потвърдят, нямаше да имат опция да се допрян до непознатата литература, до непознатите обичаи, до непознатата народопсихология, а също да се срещнат детайлно и с нашите такива.
М.В.: За нас, учителите, плюсът беше, че посетихме учебни заведения в другите страни - и държавни, и частни. В някои от тях имаше по-добра материално-техническа база, изключително в частните, само че мисля, че като благоприятни условия нашите възпитаници по нищо не им отстъпваха и работиха по плана без каквито и да е усложнения. От друга страна, ни беше прелестно да поддържаме връзка с учителите от другите страни, създадохме доста близки другарства - освен предвид на работата, само че и с времето, прекарано дружно. Смятам, че тези другарства ще останат и след края на плана.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ