Деца от малцинствата вече ще могат да учат в училище

Деца от малцинствата към този момент ще могат да учат в учебно заведение майчиния си език, в случай че пожелаят. Това ще става по 2 часа седмично под формата на СИП, ЗИП или факултативни форми. МОН към този момент е подготвен с образователни стратегии по езиците на най-големите общности - турски, ромски, арменски и иврит.

И до момента разнообразни документи позволяваха кардинално проучването на майчин език в клас, само че на процедура нямаше принадлежности, посредством които това да стане. Възможността е залегнала и в новия закон, вследствие на което се пристъпва към основаването на образователни стратегии по четирите езика с обсег 7 година за всеки от тях. По този метод ще се подсигурява обединен метод и съизмеримост на знанията, изясни пред „ Марица” зам.-министър Таня Михайлова.

Тя посочи, че не е наложително майчиният език да се учи от 1. клас. Затова стратегиите са за първа година и идващите 6. Така материалът може да стартира да се преподава в който и да е клас. Структурирането му ще улесни учителите, безапелационна е Михайлова. Преподаватели от Пловдивския университет са писали програмата по турски, техни сътрудници от други вузове съставили по ромски и арменски, за иврит оказал помощ екипът на 134. СУ „ Димчо Дебелянов” в София, където само у нас се преподава този език.

Това са доста характерни познания, призна Таня Михайлова. Програмите са разисквани на среща в Пловдив, тъй като тук съществува многообразието на всички тези етнически общности и е реализирана приемливост сред тях.

Изучаването на майчиния език в клас няма да е обвързано с приемане на документ за равнище A1, А2, B1, B2 и нагоре. Това е опция, която даваме на тези общности да запазят своя език и просвета, сподели Михайлова. Тя не се ангажира с позиция до каква степен има интерес. Ако искащите се окажат доста, ще възникне проблем кой да преподава. Учителите по майчин език понижават, в Кърджали да вземем за пример са се стопили от стотина до към 30, уточни зам.-министърът.