Деца няма и всеки, който умее да чете числа би

Деца няма и всеки, който умее да чете цифри би видял печалния факт в изобилието от таблици, приложени към Програмата за развиване на предучилищното и учебното обучение в Ловешка община за интервала 2016-2020 година. Програмата, която бе призната преди седмица, провокира съществени брожения. Имам съмнението, че хората, най-силно виновни за нагнетяването на напрежението не са си прочели домашното т.е. данните с демографската статистика на общината и настоящото положение на всяко от учебните заведения. Решението на общинския съвет бе най-справедливото за момента. Надявам се и задоволително твърдо. Защото съветниците се съгласиха с обстоятелствата, че съществуващата просветителна мрежа изобщо не подхожда на убийствената демографска наклонност, която топи броя на децата по-бързо от мартенското слънце закъснелия сняг. Не желая да разясня дали зад неувереното държание на съветници стои популизъм, лобизъм или обикновено недоумение за трагичния срив, пред който е изправено общинското обучение.

 Така или другояче общинският съвет сподели, че не е подготвен за решителна промяна, само че най-малко не я отхвърли като реши да отсрочи нещата с цел да събере повече информация и причини. Надявам се, че адептите за опазване на статуквото ще удържат думата си и след разбор на резултатите от поръчания мониторинг ще имат доблестта да застанат зад смели, само че виновни към децата дейности за закъснели промени. За да стане ясно всекиму разяснявам, че общинският съвет взе компромисното решение да подложи на мониторинг посещаемостта и резултатите от външните оценения за всички учебни заведения на територията на общината и към месец май през идната година да пристъпи към усъвършенстване на учебната мрежа. Сега всички учебни заведения са равни на старта и имат задоволително месеци да потвърдят своята значителност и място в образованието на общината.

 В тази публикация ще си разреша мисли, аргументирани с обстоятелства от изобилната статистика на приложенията към програмата. Няма да ползвам таблици, тъй като те са обществени  и всеки, който има интерес може да ги открие и проучва сходно на мен. Ако ли пък има проблеми с тяхното изнамиране, апелирам ще дава информацията на всеки, който я пожелае. Мислите, които споделям тук са угриженост и предизвестие. Загриженост за положението на образованието, учебните заведения и най-много правото на децата да получат качествено обучение. Изписана от моите клавиши думичката „ качество “ не е мантра. Тя е опцията всяко дете да получи достъп до познания и подготовка, които му дават конкурентни благоприятни условия по отношение на другите връстници. Правото на всяко дете да употребява образователна, софтуерна, спортна база каквато имат най-хубавите образователни заведения в града и общината. Правото всяко дете да бъде обучавано от стимулирани учители, чийто труд се заплаща равностойно на всеки сътрудник от общината. Правото на всяко дете да взе участие във форми, които подхождат на неговите ползи, развиват способности или просто дават късмет за смислени занимания в извънучебното време. Сега тематиката за качеството я оставям, може би ще пристигна време да дискутираме и по нея. В тази публикация желая да поразсъждаваме за броя на децата, които са смисълът на просветителния развой, само че от ден на ден не доближават в нашата община.

 Дечицата, които ще „ зареждат “ локалното обучение през идващите години са родени след 2000-та. До към 2007-ма година се двоумят към 450 годишно. В края на първото десетилетие спадат до към 350. Така да вземем за пример през 2010 са се родили  345 деца, а за 2015 едвам 313. Разбира се в броя на децата има придвижвания, тъй като някой фамилии се изселват, други се заселват. Затова дано да погледнем броя на децата по непрекъснат адрес и да го съпоставим с този на децата по непрекъснат и сегашен адрес. С непрекъснат и сегашен адрес са сред 70 и 75 % от децата, родени в Ловешка община. Следователно в учебните заведения можем да разчитаме на към ¼ по-малко деца. Ако този брой за родените сред 2001 и 2009-та е 320-350 деца, след 2010-та година се колебае сред 250 и 320 деца. В взаимозависимост от това какъв брой е била плодовита годината тези деца стигат за сред 10-11 и 14-15 паралелки. Видно е, че хората, които смятат, че демографските проблеми засягат единствено гимназиалния стадий са или лаици, или предубедени.

 Хайде първо да се спрем на този толкоз преекспониран гимназиален стадий. През последните години в учебните заведения от този стадий учат сред 2400 и 2600 възпитаници. Колебанията в числеността зависят от броя на привлечените възпитаници от други общини. За тези деца се конкурират две профилирани гимназии, две междинни учебни заведения и три професионални гимназии. Тъй като разпределението на децата се контролира от план-прием обстановката наподобява много небалансирана. Над 1500 или 60% от децата са в две учебни заведения – ПМГ И ЕГ. Там са и 12 от годишно образуваните паралелки. В останалите пет учебни заведения са 1000 възпитаници, а броят на паралелките е 8-9. Всички се усещат наранени от огромния банкет на двете профилирани гимназии и упорстват за най-лесното  според тях решение, приемът да бъде понижен. Аз няма да изкажа позиция единствено ще изложа обстоятелства, които предизвикат въпроси.

 В Езиковата гимназия през последните пет години учат сред 370 и 415 деца от други общини. Това съставлява 15-16 паралелки. Оказва се, че 3 от 7-те паралелки от годишния план-прием се попълнят от външни деца. Добра известност отвън общината има и Професионалната гимназия по ветеринарна медицина, която през последната година доближава близо 5 паралелки от външни деца или по една във всеки випуск. Другите учебни заведения мъчно доближават до половин паралелка във випуск, а СУ „ Тодор Кирков “  е най-силно подвластното от ловешки деца учебно заведение. Там броят на външните е повече от алегоричен. Ако се понижи приемът в двете профилиращи учебни заведения с една паралелка това не значи, че под чертата на приема ще останат единствено ловешки деца. Вероятно административно „ освободения “ брой деца ще бъде най-много паралелка и половина и никой не може да подсигурява, че всички ще изберат ловешки учебни заведения. Доста подозрително е, че един сходен административен акт ще се окаже панацея за болните ловешки учебни заведения както ще стане видно по-долу.

 Нека погледнем какво се е случило с броя на учениците в съперничещите си учебни заведения през последните 6 години. През този интервал план-приемът не е увеличаван, броят на учениците не понижен чак толкоз фрапантно. Въпреки това сред 2010 и 2015-та година броят на учениците в ПГМЕТ е понижен с повече от 100 (от 387 на 285)! С 50 деца е намалял броят на обучаемите в ПГИТУ. Същевременно броят на учениците във Професионалната гимназия по ветеринарна медицина е подсилен – от 101 до 218. Очевидно ползата към едно учебно заведение не е константа, а зависи много неща, които всеки ще подреди в своите заключения.

 През идващите четири-пет години броят на седмокласниците по днешни данни е сред 330 и 360. Със сигурност действителният брой ще бъде по-малък, тъй като процесът на изселване на фамилии ще продължи, а част от децата няма да продължат образование в гимназиален стадий или ще изберат учебно заведение в други общини и области. Логичният брой ще бъде най-малко с двадесет надолу, тъй че дано приемем, че ще се разчита на 310-340 деца.  Това са дванадесет-тринадесет цялостни паралелки. Дори след усъвършенстван банкет в ЕГ и ПМГ ще останат 7. Прибавяме една паралелка от ловешки деца в ПГВМ. За СУ “Тодор Кирков “, ПГМЕТ, ПГИТУ и „ СУ „ Свети Климент Охридски “ остават най-много четири. Дали ще оцелеят всички? Решението по-скоро е в предложение на атрактивни специалности и специалности и привличане на външни деца. Все още има време да бъде осъзнато, нали всички са подложени на един и същи мониторинг.

 Взрени в гимназиалния стадий рискуваме да пропуснем бурята. През идващите няколко години главните учебни заведения ще образоват децата, родени след 2010-та година. А техният брой се е насочил стремглаво под 300. Децата с непрекъснат и сегашен адрес, родени през 2010-та са единствено 273, през 2011-та са 280, а през 2012-та – 304. После става ужасно: 2013-та са 220, година по-късно са 274, през предходната  камо 256. В най-хубавият случай паралелките са 13, в най-лошия едвам 10. В гимназиалния курс одобряваме броя 2600 деца за сериозно число. Понастоящем в начален и главен курс учат 2800-2900 деца, които през идващите 6-7 години ще понижават с към 100 годишно. Така единствено след 3-4 години ще бъдат по-малко от числеността на учещите в гимназиален стадий. За разлика от горната степен при дребните не съществуват благоприятни условия за привличане на деца от други общини. Освен това в ниския учебен стадий се конкурират девет учебни заведения. Понастоящем 10 от паралелките са единствено в четири от тях. При сегашната демография оцеляването на всички е очевадно невероятно даже в напълно скорошна вероятност.  

 Фактите са смазващи, а най-лошото е, че сочат наклонност с отрицателна посока. Сигурно е допустимо в името на популистки задължения да крепим статуквото още време. Резултатът ще бъде скръбен както за здравето на учебните заведения, по този начин и за образованието на децата. Политиката е отговорност в името на хората и бъдещето. Образованието съществува поради децата, учебното заведение също.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com