Детето със зависимост към дрога не е лошо, не е

Детето със взаимозависимост към дрога не е неприятно, не е непознато и не е изключение. То е наследник на съседите, съученик на нашето, а от време на време – без да подозираме – е нашето лично. Непълнолетните, които попадат в мрежата на дилърите, стават от ден на ден, а пътят от първата приложимост до трайното пристрастяване – все по-кратък.

Същевременно в България няма гратис място за лекуване и рехабилитация за деца. А зов към Столична община – час по-скоро да откри място за създаване на център за лекуване и рехабилитация за деца със зависимости, притегли вниманието на обществото.

„ Лицензът, с който ние, всички центрове за лекуване на подвластни, работим, е 18+ години. Това би трябвало да бъде променено. Лицензът би трябвало да е 16+ ”, сподели в предаването „ Социална мрежа ” Пламен Йотински, създател на общественост за рехабилитация на подвластни.

„ Да, няма център за лекуване на подвластни деца в България. Не мога да ви кажа какъв брой родители съм върнал или съм им споделил, че могат да получат единствено консултация. Те плачат по телефона! Пращам ги по психиатри, които пък нямат места ”, изясни Йотински.

„ Не един, няколко центъра за лекуване на деца би трябвало да има. Много би трябвало да се внимава и кои ще са експертите, които работят в тези центрове. Те да си схващат от работата, да получават естествени заплати, с цел да я правят. Това е извънредно сложна работа ”, безапелационен е той.

По думите му данните на НЦОЗА сочат, че до 6% от хората са пробвали опиати. „ Това е насмешка ”, безапелационен е Йотински.

Така по думите му сега подвластните деца не получават помощ. „ Имам един татко, който чака щерка му да стане на 18 години. Той е камионджия и я вози с тира до него, с цел да не се дрогира. Не се майтапя! Човекът се чуди какво да прави ”, описа Йотински.

Казва, че от август, от когато телефонът ме у обществен, не е спрял да звъни. „ Всеки ден ми се обаждат сред 10 и 60 индивида ”, споделя Йотински.

Последствията от това, че тези малолетни не получават рехабилитация в точния момент, водят до патологии – душевен, душевни, а в следствие и физически.

„ Болестта взаимозависимост не трябва да бъде разграничавана от никоя друга болест. Това не е нещо, с което може да се чака, да се отсрочва или да се протака. Това не е нещо, което не се утежнява — тя е като всяко друго хронично-рецидивиращо заболяване. Освен всичко друго, няма лек. Има единствено дейна и пасивна фаза. И да няма грижа за тези деца! ”, разяснява Пламен Йотински, написа NOVA.