Детето не е вещ, която можем да заключим в килер

...
Детето не е вещ, която можем да заключим в килер
Коментари Харесай

Съдия: Детето не е вещ, която можем да заключим в килер

„ Детето не е движимост, която можем да заключим в килер и да чакаме, че ще остане непроменено след години на правосъдни производства сред родителите “, написа арбитър Геновева Илиева в своя публикация, озаглавена „ Институционалното изтощение пред родителското отчуждение – историята на две деца “.

В нея тя подлага на критика неналичието на съответна интервенция от страна на страната в обстановки на родителско отчуждение, което оставя тежки последствия върху децата. Илиева акцентира, че ползата на детето постоянно се трансформира в нереално разбиране, към което институциите показват равнодушие:

„ Ако не му се помогне в точния момент и насилието не бъде прекъснато неотложно, няма смисъл да приказваме за „ интереса на детето “, едно лишено от наличие разбиране. “

Системното безучастие на институциите става причина да бъде осъждана неведнъж от Европейския съд по правата на индивида. Последният случай – делото Pavlov v. Bulgaria, още веднъж акцентира неспособността на страната да отбрани фамилния живот и да обезпечи осъществяване на правосъдните решения.

Според решение на Европейския съд, нарушени са правата на родител, за който е било постановено правосъдно решение за контакт с детето , което остава неизпълнено. Осъдени са няколко основни институции:

– Министерството на труда и обществената политика /МТСП/ и ДАЗД, които не подхващат дейности за нормализиране на връзките сред родител и дете.
– Министерство на вътрешните работи, което не извършва правосъдни решения за отбрана на фамилния живот.
– Прокуратурата, която постоянно остава пасивна, даже при нарушавания на правосъдни решения.
– Съдебната система, която постоянно толерира нарушителите, вместо да отбрани правата на детето.

Отворено писмо от общественикът Стилиян Александров до президента, министър-председателя и други институции акцентира въпроса за институционалната отговорност и неспособността на страната да отбрани правата на децата.

„ Родителското отчуждение е психическа форма на принуждение, а институциите, които би трябвало да го предотвратят, не съумяват да защитят децата “ , написа Александров.

В писмото се упорства за незабавни промени , които да подсигуряват ефикасна отбрана на ползите на децата и съблюдаване на европейските стандарти. Случаят акцентира незабавната потребност от:

– Реформа в обществените служби, с цел да се обезпечи съответна интервенция в случаи на родителско отчуждение.
– Санкции за несъблюдение на правосъдни решения, които засягат правата на детето.
– Обучение на съдии, прокурори и обществени служащи, с цел да се подсигурява отбрана на детето в сходство с интернационалните стандарти.
– Независим мониторинг на институциите, който да прави оценка тяхната успеваемост в случаи на наставнически спорове.

Случаите на родителско отчуждение, като тези, разказани от арбитър Геновева Илиева, са огледало на отношението на страната към най-уязвимите членове на обществото – децата. България е изправена пред предизвикването да преодолее институционалното изтощение и да обезпечи действителна отбрана на правата на детето, с цел да избегне бъдещи осъждания от Европейския съд и да подсигурява здравословна среда за развиването на всяко дете.

Закрилник на децата! Какво символизира денят 26 ноември?

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР