Измислените детективи и реалните прототипи
Детективският род е един от най-популярните в международната литература. Истории за хора, решаващи престъпни загадки, съществували още в древна Индия. Но първото същинско „ криминале “, в което детектив разплита комплициран проблем, се появява през 1841 година. Това е разказът на Едгар Алън По „ Убийството на улица Морг “. Подир героя на това произведение, Огюст Дюпен, последвала цяла плеяда известни „ литературни детективи “ – от Шерлок Холмс до Еркюл Поаро и доста други. Повечето от тях не са плод на чиста фантазия – създателите вземат черти от характери на свои познати, доразвиват ги и се получават литературни персонажи.
През 1830 година Едгар Алън По прочел в някакво списание в гр. Филаделфия биографията на напълно същински френски детектив – Франсоа Видок. Предполага се, че точно оттова създателят е заел както местоживеенето на своя воин, по този начин и интереса му към разкриване на закононарушения. Неговият Дюпен се оказал предходник на персонажа, който мнозина считат за най-великия детектив на всички времена и народи – Шерлошпиок Холмс.
Този занаятчия на „ дедуктивния способ “ се появява за първи път през 1887 година в описа „ Етюд в алено “ и веднага придобива голяма известност. До ден-днешен Холмс остава един от най-често употребяваните детективски облици във всички типове разказвателно изкуство – от литературата до компютърните игри. Десет години преди неговото основаване създателят му – контрАртър Конан Дойл, работел в Кралската болница на Единбург, където се срещнал с хирурга Джоузеф Бел. Той бил фамозен със своята бдителност – често поставял точни диагнози просто, като оглеждал деликатно пациентите, което изумявало другите лекари.
Друг първообраз на Шерлок Холмс е също лекар – сър Хенри Литълджон. В продължение на 50 години той многократно помагал на полицията в различни следствия. Именно доктор Литълджон съветвал Конан Дойл по криминологични въпроси.
През 1920 година белгийският детектив Еркюл Поаро, основан от англичанката Агата Кристи, разкрил първия си случай. Както самата писателка признава, гениалният белгиец няма ясен същински първообраз. Тя черпела ентусиазъм за този воин от други творби от детективския род и не на последно място от историите за Шерлок Холмс.
Друг персонаж на Агата Кристи, мис Джейн Марпъл, се появила съвсем инцидентно. Всичко почнало, когато решили да слагат в театъра новелата на Кристи „ Убийството на Роджър Акройд “. Режисьорът Майкъл Мортън, откакто прочел първия вид на пиесата, заменил старата лейди Каролайн с младо момиче. Агата Кристи била много смутена и, напук на този режисьор, направила идната си героиня остаряла жена. Мис Марпъл получила своя външен тип и характера си от приятелките на бабата на авторката – Маргарет Милър, при която Агата Кристи гостувала в детството си. Писателката твърди, че „ мис Марпъл би се вписала идеално в тази група възрастни дами “.
Комисарят Жюл Мегре, основан от белгийския публицист Жорж Сименон, се появил за пръв път през 1931 година в книгата „ Петерс Латвиеца “. Според автора обликът на комисаря Мегре се появил, до момента в който се опитвал да си показа „ най-обикновен парижки служител на реда “. По-късно Сименон прибавя и обособени детайлности от външния тип на личния си татко. Някои съвременници виждали в литературния воин чертите на същински парижки комисар на полицията – Марсел Гийом, прочут с решаването на доста нашумели случаи.
Прочутият американски книжовен детектив Ниро Уулф напълно не би трябвало да бъде изобразяван чак толкоз пълен, както го рисували по илюстрациите – при растеж 180 см тежал 123 кг, което не е доста над нормата. Американският критик Александър Уулкот, откакто прочел през 1935 година романа „ Лигата на уплашените мъже “, „ познал “ в детектива самия себе си. Той поканил на обяд създателя Рекс Стаут, с който не се познавали. Писателят изрично отричал, че точно критикът е първообраз на неговия воин, само че Уулкот останал на своето мнение. Дори след доста години Рекс Стаут твърдял, че за „ по-възрастен родственик “ на Ниро Уулф би могъл да се счита само Майкрофт – братът на Шерлок Холмс. Той също е с солидно телосложение, не обича да излиза от кабинета си и избира да разплита престъпните загадки, като единствено напряга блестящия си мозък.
Разбира се, надалеч не всеки книжовен или кино детектив има действителен житейски първообраз. Но това не пречи на милиони хора по света да четат книгите и да гледат филмите за тях със спотаен мирис.
–
