Дете опровергава диагнозата на лекарите, че няма да проходи
Дете, за което лекарите са казвали, че няма да може да проходи, през днешния ден тича, скача и кара тротинетка. Всичко това с помощта на рехабилитацията, на която родителите му го водят постоянно. Вдъхновяващата му история е част от акцията на Уницеф " С очи за всички ".
Тя е единствено на седем. Но от възрастните не я разграничават само годините.
Яна Дундакова, майка на Божидара: Винаги усмихната, може би това е минус за нея, само че тя познава единствено света на положителното.
Изобщо не е като огромните - не се оплаква, когато носи тежко, обича да играе и няма нищо срещу котките да са с ексцентричен цвят на ушите (оцветява коте).Това обаче не всеки път е било по този начин.
Ани Динчева, сензорен терапевт: Преди четири години Божидара беше доста друга. Не желаеше даже да хване молив и флумастер, а в този момент откри, че обожава да рисува.
Преди повече от четири години медицинските проучвания демонстрират, че Божидара има проблем с дребния мозък.
Яна Дундакова: По документи тя би трябвало да бъде неподвижна и да не мърда нито един крак. Просто жив мъртвец, както сподели един от неврохирурзите.
Много обича да сме в парка и да кара тротинетка, да вървим на пързалки и люлки. Много обича да се катери. Когато се слеем с децата и има придвижване, тя е просто една от тях.
И колкото и да имаме вяра в чудесата, те не идват просто тъй като някой ги чака. Идват, тъй като някой се е борил за тях.
Яна Дундакова: Ние намерихме нашите рехабилитатори, нашето семейство, тъй като ние сме си едно семейство.
В това семейство Божидара отива с усмивка. Може би тъй като тук не виждат в нея диагноза, а дете.
Ани Динчева: Всяко дете, всеки човек може нещо. Подкрепата стартира от там - да опознаем детето, да разберем какво може, тъй като ние виждаме всички тези неща, които те не могат, значимо е обаче да забележим какво могат и да го използваме по този начин, че те да научат нови неща. Яна Дундакова: С всеки минал ден напредва посредством и на любовта, и на терапиите, и на ината, който носи тя. Ани Динчева: Непрекъснато ѝ подвигаме летвата. Колкото повече ѝ подвигаме летвата, толкоз повече скача и тя.
Засега е надскочила всички упования на лекарите.
Яна Дундакова: Когато човек не се отхвърля и прави всичко с усмивка, резултати има.
А Божидара има най-малко 10 усмивки на двете си ръце (нарисуваха и усмивки на пръстите). И грижливо пази всяка от тях. В случай, че се наложи да услужи с една на някой от огромните.
Тя е единствено на седем. Но от възрастните не я разграничават само годините.
Яна Дундакова, майка на Божидара: Винаги усмихната, може би това е минус за нея, само че тя познава единствено света на положителното.
Изобщо не е като огромните - не се оплаква, когато носи тежко, обича да играе и няма нищо срещу котките да са с ексцентричен цвят на ушите (оцветява коте).Това обаче не всеки път е било по този начин.
Ани Динчева, сензорен терапевт: Преди четири години Божидара беше доста друга. Не желаеше даже да хване молив и флумастер, а в този момент откри, че обожава да рисува.
Преди повече от четири години медицинските проучвания демонстрират, че Божидара има проблем с дребния мозък.
Яна Дундакова: По документи тя би трябвало да бъде неподвижна и да не мърда нито един крак. Просто жив мъртвец, както сподели един от неврохирурзите.
Много обича да сме в парка и да кара тротинетка, да вървим на пързалки и люлки. Много обича да се катери. Когато се слеем с децата и има придвижване, тя е просто една от тях.
И колкото и да имаме вяра в чудесата, те не идват просто тъй като някой ги чака. Идват, тъй като някой се е борил за тях.
Яна Дундакова: Ние намерихме нашите рехабилитатори, нашето семейство, тъй като ние сме си едно семейство.
В това семейство Божидара отива с усмивка. Може би тъй като тук не виждат в нея диагноза, а дете.
Ани Динчева: Всяко дете, всеки човек може нещо. Подкрепата стартира от там - да опознаем детето, да разберем какво може, тъй като ние виждаме всички тези неща, които те не могат, значимо е обаче да забележим какво могат и да го използваме по този начин, че те да научат нови неща. Яна Дундакова: С всеки минал ден напредва посредством и на любовта, и на терапиите, и на ината, който носи тя. Ани Динчева: Непрекъснато ѝ подвигаме летвата. Колкото повече ѝ подвигаме летвата, толкоз повече скача и тя.
Засега е надскочила всички упования на лекарите.
Яна Дундакова: Когато човек не се отхвърля и прави всичко с усмивка, резултати има.
А Божидара има най-малко 10 усмивки на двете си ръце (нарисуваха и усмивки на пръстите). И грижливо пази всяка от тях. В случай, че се наложи да услужи с една на някой от огромните.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




