Детайлно проучване на морското дъно на север от Австралия и

Детайлно изследване на морското дъно на север от Австралия и неговият разбор демонстрират, че преди няколко хиляди години е имало обилие от земи с друга топография, на които може да са живели десетки и даже стотици хиляди хора. Вероятно първите нации – тези, които в този момент се назовават ​​аборигени – са минали от тези земи на континента. Изследването е оповестено в списанието Quaternary Science Reviews.

Австралийските учени изясняват, че при започване на епохата на плейстоцена, преди към 2,5 милиона години, Австралия, Нова Гвинея и шелфът сред тях са образували един огромен континент. Но по време на късния плейстоцен (от преди към 127 000 до 11 700 години) положението на земите, които в този момент са известни като северозападния шелф на Австралия, няколко пъти се трансформира съществено.

Учените са употребявали резултатите от батиметрични изследвания – т.е. тъкмо закрепения от топографи релеф на дъното. Те също по този начин взели поради данни от други проучвания, които допълнили комплекса от информация: сведения за типовете седименти на морското дъно и геоложки изследвания, сеизмологични проучвания и други. Освен това били регистрирани данните за световни климатични промени в късния плейстоцен. Те са известни от минали проучвания – просто никой не ги е употребявал за моделиране на релефа в тази част на Австралия.

Над морското ниво

Според получените калкулации допреди 71 хиляди години обстановката е била почти същата като в този момент: шелфът е бил наводнен. Но по-късно равнището на морето спаднало внезапно и било с към 80 м под актуалното. Поради това някогашните плата на континента Сахул се трансформирали в островите на архипелага Сахул – северозападно от Австралия. Тогава равнището на морето още веднъж се повишило и островите се озовали под вода. Но преди 29 хиляди години то спаднало още повече – 120 м под актуалното равнище. Това се случило заради пика на ледниковия интервал, когато огромната част от водата се озовала заключена в ледени „ черупки “. Дори Австралия, която в този момент е парещ, от време на време изсъхнал континент, имала ледникови шапки. Но на мястото на северозападния шелф, както демонстрира новото проучване, виталната среда била много удобна.

Именно за този интервал било допустимо да се сътвори най-пълният „ портрет “. Обширната низина, която в този момент лежи на морското дъно, има повърхност от почти 400 хиляди квадратни километра – т.е. два пъти по-голяма от островите на Англия. Тя освен се миела от морето от северозапад, само че имала и вътрешно море – в този момент това е депресията Малита. По размери то било сравнимо с Мраморно море в Турция. Проучванията на морското дъно демонстрират, че тези земи не са били низина – ясно се виждат пет системи от долини и дефилета. Виждат се коритата на реки и потоци, вливащи се в Малитско море, отвесните им крайбрежия се издигат на 100 – 175 м. Всички тези проломи са имали области, където може да са се формирали големи резервоари с прясна вода.

Освен това близо до морето имало доста огромно езеро с повърхност от 2000 квадратни километра, поддържащо цялата сладководна екосистема.

Първите заселници

Именно през тази в този момент наводнена зона първите хора са пристигнали в Австралия. Те са пристигнали от север – оттова, където в този момент се намира Индонезия. „ Ние твърдим, че съществуването на просторен архипелаг е улеснило сполучливото разселване на първите морски откриватели, създавайки позната среда за техния морски метод на живот. Първото взаимоотношение с новия континент би протичало в среда, с която те към този момент са били осведомени. Такъв сюжет значи еволюционен преход от стопанска система, приспособена към морето, нужна за сполучливо човешко заселване [в островната зона], към стопанска система, нужна за агресия по обширна наземна континентална територия с нейната неповторима флора и фауна “, се споделя в публикацията на учените. Когато морето се надигнало още веднъж, хората се отдръпнали във вътрешността в континента. Когато почнало изстудяване, ледников интервал и намаление на морското ниво, те се върнали в равнините, които в миналото са били архипелаг.

В разнообразни интервали, съгласно изчисленията на модела, тази зона е можела да обезпечи условия за живот на 50 – 500 хиляди души по едно и също време, като се регистрират характерностите на техния първичен метод на живот. Въпреки че, акцентират учените, е невероятно да се ревизира тъкмо какъв брой хора в действителност са живели тук.

За това, че представители на една и съща просвета са живели на по-северните острови, на актуалния шелф и в континенталната част на Сахул, свидетелстват няколко фактора. Това е единна и неповторима технология за направа на каменни брадви, които се срещат единствено в Австралия и Нова Гвинея. Сходството в стила на скалните рисунки.

Разликата сред езиците, говорени от туземците в регионите на Кимбърли и Арнхемланд – т.е. на изток и запад от потъналите равнини – от всички други езици на Австралия, родствени между тях. Обширните равнини на мястото на актуалния шелф са останали към 10 хиляди години. А преди към 17 хиляди години морското ниво почнало да се повишава и в следствие районът се оказал потънал. Това се е случило на два стадия: преди към 14 хиляди години и преди 9 – 12 хиляди години. Хората се разпръснали на изток и запад, където археолозите фиксират скок в броя на скални рисунки от нови стилове и каменни принадлежности точно в интервала на повишаване на морското ниво.

Източник Actualno.com