Десният защитник на Левски Патрик-Габриел Галчев говори пред Gerena.bg, където разказа

Десният бранител на Левски Патрик-Габриел Галчев приказва пред Gerena.bg, където описа за първите си стъпки във футбола, за играта под управлението на Станимир Стоилов и задачите, които са си сложили в отбора. Галчев споделя, че не би приел оферта от " Панчарево и Бистрица ".

- Патрик, кой те възпламени по футбола? Кога за първи път отиде да тренираш?

- Мога да споделя спомените си от втория ми престой в Испания и пробите в Сарагоса. Това бе доста хубаво преживяване. Там се работи суперпрофесионално, макар че школата не е от най-големите в страната. В България бях в ДИТ и там може би не бях оценен и по този начин се стекоха събитията, че трябваше да се разделим. Бившият ми треньор Борислав Кьосев разбра, че съм останал без тим, и ми подаде ръка. Нямаше по какъв начин да откажа такова предложение. Говорим за Левски. След една-две тренировки Димитър Телкийски ме предложения на проби. Представих се добре и реши да ме остави в отбора и по този начин до ден сегашен.

- Как минава детството ти и първите години в Локомотив София?

- Първите ми пет години минаха в Сарагоса. Там съм роден и по този начин се случиха нещата, че трябваше да се преместим в България. Родителите ми първо ме записаха на тенис, само че постоянно съм бил почитател на футбола. Записах се самичък в учебния тим и по-късно прекосих в Локомотив София. Изкарах две-три доста хубави години в този клуб. От „ Надежда “ съм и там съм израснал. Харесвам този тим, само че Левски постоянно е бил на сърцето ми.

- Какво е възприятието да играеш за Левски?

- Чувството е неописуемо. Не може да се опише с думи. Това е най-великият клуб в България. Бих изкарал цялата си кариера на „ Герена “, само че ми е забавно и какво се случва в Европа. Дай Боже един ден да имам опция да играя в Испания.

- Кога подписа първия си професионален контракт с Левски? Как получи късмет да играеш в първия тим?

- Помня го доста добре – на 19 декември 2020 година. Както съм на улицата, и Йончо Арсов ми звънна да ме повика да поговорим. Тогава треньор бе Петър Хубчев и когато получиш такова предложение, няма какво да го обмисляш. Това е най-големият клуб в България. Първият ми късмет, който получих, беше при Славиша Стоянович в шампионата, а преди този момент упражнявах под управлението на Петър Хубчев и Георги Тодоров. Реално формалният ми дебют бе за Купата на България против Партизан Червен бряг.

- Какво си спомняш от този мач?

Партизан Червен бряг не се слави като огромен тим, само че за 19-годишен футболист, който е пред дебюта си, имаше напрежение. Тогава беше пандемията и не бях упражнявал обикновено, само че господин Тодоров ме викна в първия тим. Усещах терзание, само че бях горделив със себе си, тъй като бях стигнал до това равнище, с цел да дебютирам за тим като Левски. Нищо, че беше против Партизан Червен бряг, само че бях доста разчувствуван.

- Остана макар компликациите в Левски, имаше ли съмнения?

- Никога не съм се колебал и не съм желал да напущам. Винаги съм си мечтал да играя професионален футбол и то се случи в Левски, по тази причина няма по какъв начин да си помисля да напусна клуба в подобен миг.

- Какви са фантазиите ти? Какво ти дава мощ да продължиш, когато ти е най-трудно?

- Сегашните ми цели са да съумея да се наложа в първия тим, тъй като не мога да кажа, че нещо ми е обезпечено. Няма такова в живота. Искам да потвърдя, че заслужавам титулярно място в Левски. След това, каквото стане. Желая да остана в клуба и да пазя цветовете на този тим дълги години. Това са задачите ми сега. Не съм си поставял по-големи цели, тъй като желая да реализира сегашните и тогава ще пристигна време за идната стъпка. Всички хора към мен ме стимулират. Правят ме по-силен в сложните моменти.

- Какви са усещанията ти от Станимир Стоилов? Какво направи той за твоето израстване?

- Г-н Стоилов е треньор от висша класа и като му видиш успехите… даже не мога да разясня нищо за него. Той е на международно равнище. Може би ни влиза под кожите на по-младите, както на мен, на Марин Петков, Пламен Андреев и Асен Митков и на всички други. Не ни оставя да се отпуснем и за миг. Обяснява ни непрекъснато и даже ни се кара, тъй като по този начин се работи с млад футболист, с цел да не си повярва, че след два-три мача е съвършен. Уникално е да се тренира с този човек.

- Какво е настроението в съблекалнята след последните резултати? Как ги приемате?

- Записахме отрицателни резултати в последните мачове, само че в никакъв случай при нас не може да спадне мотивацията. Има такива моменти във всеки тим и да попадне в миникриза. Според мен в последните мачове нямахме шанс. Със сигурност не сме изгубили отношението си и упражняваме всеки ден, с цел да се върнем там, където бяхме. Дори и да надградим. Най-добре ще е за нас, както сме си го сложили и за цел, да станем първенци.

- Има ли сили Левски още този сезон да направи това?

- Винаги до момента в който има математически късмет, Левски може да стане първенец. Вярваме го макар слабите резултати в последните мачове. Предстои огромно спиране поради международното състезание и не се знае по какъв начин ще наподобяват тимовете по-късно. Имаме действителни шансове да станем първи, сложили сме си го като цел и ще го гоним до дупка.

- Какво е възприятието, когато завоюва първия си трофей с Левски?

- Уникално. Такава еуфория един път се изпитва. Чуваш последния съдийски сигнал и започваш да тичаш наляво и надясно. Особено по-младите не знаехме какво става. Изпадаш в възторг. Беше доста хубаво възприятие. Измина доста време, с цел да разберем какво сме постигнали. След 13 години очакване мъчно се асимилира какво сме създали. Това е най-хубавият ми миг в Левски досега.

- Коя е най-удобната ти позиция на терена?

Когато съм приказвал с треньора, ми е казвал, че ме вижда най-добре като десен бек. Съгласен съм с него, само че се усещам доста добре и като ляв халф-бек. Не играем доста в такава скица, с цел да кажа, че там би трябвало да играя. Тренирам доста неуместния си ляв крайник и играта във фаза отбрана, тъй като може би там сега имам проблеми. От ден първи Цанко Цветанов доста ми оказва помощ. Дава ми доста препоръки и упражняваме самостоятелно. Подобри ми центрирането. Казва ми доста тънкости в играта в отбрана.

- С кой най-добре се разбираш в тима?

Може би непосредствен съм с Пламен Андреев, Марин Петков и Филип Кръстев. Това са най-близките ми хора в съблекалнята. Най-добре се усещам с Марин макар другарските ни закачки.

- Тежи ли фланелката на Левски?

- Да, въпреки всичко зад нея стоят доста хора, цялата левскарска общественост. Много тежи името Левски.

- Каква е ролята на по-опитните играчи като Георги Миланов и Ивелин Попов? Какво научаваш от тях и какви препоръки дават на младите?

- Имат най-вече футболен и житейски опит. Особено Ивелин Попов, който има богата кариера и ни дава доста препоръки. Двамата непрестанно ни приказват и се опитваме да попиваме каквото можем от тях.

- Кой от чужденците би отличил?

- Всички са равностойни, чужденци и българи, и дават максимума от себе си. Сега мога да кажа, че се вижда, че ни липсва Билал Бари. Отнесе доста рецензии, само че си проличава, че е необходим на тима, и нека по-бързо се върне. Роналдо има доста скорост, а Велтон може би е най-експлозивният футболист в Първа лига. С двамата се разбирам съвършено.

- Какво очакваш от идващия мач на Левски?

- Очаквам доста сърдит Левски, който е подготвен да раздра противника си. Много прецизен миг да го създадем против тима от Бистрица.

- Има ли тим, от който не би приел оферта?

- Разбира се, че има подобен тим, даже не е един, а са два. Едните са тези от Панчарево, а другите са тези от Бистрица. Засега са два, на по-късен стадий може да станат и повече.