Десислава облече носия от Ветрен за Девойко, мари, хубава ...
Десислава Йорданова от Батак е втората представителка на Пазарджишкия край, снимана за календара " Девойко, мари, хубава " 2022 на Фондация " Живите български корени ". Момичето дефилира със сукманена носия от село Ветрен (днес - град Ветрен). Женският костюм е от 20-те години на ХХ век, непокътнат е в архива на Регионален исторически музей, Пазарджик.
Носията е показана в месец Февруари в календара " Девойко, мари, хубава " 2022, показващ шедьоври от българското културно-историческо завещание - обичайни национални костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
Носията се състои от черен сукман с къси ръкави, направени от плат на жълти и зелени линии и в допълнение пришита фина черна дантела. Пазвата е с богата декорация от сърмен ширит и растителни орнаменти. Ризата е бяла, памучна, с красиво ръчно изплетена дантела по ръкавите и полите. Престилката е от тънко бяло кенарено платно, с декорация от ръчно направена дантела. Чорапите са памучни, с многоцветна фина флорална декорация. Тъмнозелената забрадка със зарафлъци (шити дантели) придава хубав свършек на ветренската носия.
Екипът на Фондация „ Живите български корени “ благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова – организатор отдел „ Етнография “ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик
Зад красивото лице и живи искрящи очи на Деси, стои млада жена, решително поела по своя път. Вижте какво споделя тя за себе си:
„ Родом съм от китното родопско градче Батак – област Пазарджик. Там прекарах безгрижното си и цветно детство, открих правилни другари, с които сътворих прелестни мемоари. Най-много обичам да рисувам – това е заниманието ми. Силно се интересувам от логика на психиката, а заниманията ми в останалата част от свободното ми време са обвързани с разнообразни типове спорт. Бидейки част от семейство на етнолог, дръзвам да кажа, че съм израснала в близко другарство с множеството обичаи и традиции. От дребна обичам да описвам на хората за обичая на Сирни заговезни – паленето на процепи, което в днешно време виждам, че не е необятно практикуван в тази част на страната ни, като изключвам дребния гр. Батак. Българският фолклор заема една доста огромна част от сърцето, душата и мозъка ми. Носи ми чувство за топлота и любов, спомен за неосквернени полезности, които родителите ми са съумели да възпитат в мен.
Много обичам родния си край. Природата тук е неповторима! Хората също носят своите прелестни черти на характера, преобладаващи в съзнанието на човек, израснал в малко, съвсем затворено общество. Обичаите, съпътстващи празниците, в Батак постоянно са стояли преди всичко. Цялата ни татковина е с прелестна природа, богата история и живи обичаи!
Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е неповторимо, вълнението е огромно и удоволствието от носенето й е несравнимо. Винаги бих се радвала да облека носия. Без значение какъв е мотивът. "
*Фотограф: Петър Петров
Календара можете да разгледате тук:
Носията е показана в месец Февруари в календара " Девойко, мари, хубава " 2022, показващ шедьоври от българското културно-историческо завещание - обичайни национални костюми, носени от българката в края на XIX началото на XX век.
Носията се състои от черен сукман с къси ръкави, направени от плат на жълти и зелени линии и в допълнение пришита фина черна дантела. Пазвата е с богата декорация от сърмен ширит и растителни орнаменти. Ризата е бяла, памучна, с красиво ръчно изплетена дантела по ръкавите и полите. Престилката е от тънко бяло кенарено платно, с декорация от ръчно направена дантела. Чорапите са памучни, с многоцветна фина флорална декорация. Тъмнозелената забрадка със зарафлъци (шити дантели) придава хубав свършек на ветренската носия.
Екипът на Фондация „ Живите български корени “ благодари от сърце на Борис Хаджийски – Директор на РИМ – Пазарджик и Мария Йорданова – организатор отдел „ Етнография “ РИМ – Пазарджик Регионален исторически музей, Пазарджик
Зад красивото лице и живи искрящи очи на Деси, стои млада жена, решително поела по своя път. Вижте какво споделя тя за себе си:
„ Родом съм от китното родопско градче Батак – област Пазарджик. Там прекарах безгрижното си и цветно детство, открих правилни другари, с които сътворих прелестни мемоари. Най-много обичам да рисувам – това е заниманието ми. Силно се интересувам от логика на психиката, а заниманията ми в останалата част от свободното ми време са обвързани с разнообразни типове спорт. Бидейки част от семейство на етнолог, дръзвам да кажа, че съм израснала в близко другарство с множеството обичаи и традиции. От дребна обичам да описвам на хората за обичая на Сирни заговезни – паленето на процепи, което в днешно време виждам, че не е необятно практикуван в тази част на страната ни, като изключвам дребния гр. Батак. Българският фолклор заема една доста огромна част от сърцето, душата и мозъка ми. Носи ми чувство за топлота и любов, спомен за неосквернени полезности, които родителите ми са съумели да възпитат в мен.
Много обичам родния си край. Природата тук е неповторима! Хората също носят своите прелестни черти на характера, преобладаващи в съзнанието на човек, израснал в малко, съвсем затворено общество. Обичаите, съпътстващи празниците, в Батак постоянно са стояли преди всичко. Цялата ни татковина е с прелестна природа, богата история и живи обичаи!
Усещането да облечеш носия на повече от 100 години е неповторимо, вълнението е огромно и удоволствието от носенето й е несравнимо. Винаги бих се радвала да облека носия. Без значение какъв е мотивът. "
*Фотограф: Петър Петров
Календара можете да разгледате тук:
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ