Зам.-главният прокурор Десислава Пиронева: Надзорът за законност не е нито общ, нито всеобхватен – с него прокуратурата встъпва на страната на гражданите
Десислава Пиронева е заместник-главен прокурор и началник на Върховната административна прокуратура (ВАП). От съвсем 18 години е прокурор, а преди този момент е била дознател. Преди да стане част от екипа на основния прокурор Иван Гешев беше прокурор в Софийската градска прокуратура. Пиронева е магистър по право от Югозападния университет „ Неофит Рилски “ и магистър по интернационалните връзки – право на Европейски Съюз от СУ „ Св. Климент Охридски “. Била е хоноруван помощник по „ Криминалистика “ в катедрата по Наказателноправни науки в СУ „ Св. Климент Охридски “ и е преподавател в Националния институт на правораздаването. Пиронева е представител на българската прокуратура в Консултативния съвет на европейските прокурори. Разговаряме с нея във връзка импортираното от Министерския съвет искане за пояснение на Конституцията и за частична анулация на някои прокурорски пълномощия, свързани с надзора за правда над активността на администрацията.
Г-жо Пиронева, Министерският съвет (МС) реши да сложи пред Конституционния съд (КС) въпроса „ позволява ли Конституцията основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища “. Питането има голям брой аспекти и на процедура визира активността на Върховната административна прокуратура (ВАП), която ръководите. В идната полемика Вашият взор „ от вътрешната страна “ ще даде вероятност, без която поставеният от Министерски съвет въпрос няма по какъв начин да бъде осмислен достоверно и в цялост. Нека обаче да стартираме с безконечния въпрос за пълномощията на основния прокурор, който е подложен и в този момент – надвишава ли той конституционните си пълномощия като разпорежда огромни инспекции в разнообразни сфери?
Според Конституцията пълномощията на основния прокурор са ясни – уредени са в член 126, алинея 2 от главния ни закон. Същевременно, следвайки поредно уредбата и в другите относими закони – Наказателно-процесуален кодекс, Административнопроцесуален кодекс, Закон за съдебната власт, и други, което е добре онагледено и систематизирано и в Решение № 11 от 23 юли 2020 година на Конституционен съд по к. д. № 15/2019 година, се вижда, че концепцията на конституционния законодател, развита по-късно и на равнище закони, е ясна и поредна. Неслучайно показах решение №11/2020 година на Конституционен съд – в него към този момент е направено пояснение на пълномощията на основния прокурор, което до известна степен, тъй като Конституционен съд още не се е произнесъл в тази тенденция по новообразуваното дело по искане на Министерски съвет, слага въпрос и за допустимостта на първата част на това ново искане.
На последващо място, за хората, които с изключение на с нормите и теоретичните разработки, са осведомени и със системата на прокуратурата, и работата на „ на терен “, е ясно, че основният прокурор не е този, чиито разпоредби или инструкции се извършват на процедура и в действителност, нито истински „ разпорежда “ и „ образува “ инспекциите или следствията. Това става с експлицитен и съответен акт на подобаващ прокурор, определен на правилото на инцидентния асортимент. А при взимане на решение, по което и да е произвеждане или кореспонденция, всеки прокурор работи по закон, въз основа на разбор на наличните материали и по силата на вътрешното си разбиране.
Колкото и да е добило известност понятието, че това или това е „ по предписание на основния прокурор “, тъй като и по този начин може да се стигне до формиране на избрана кореспонденция, същинското предписание, предоставяне на инструкции и действане по всяка кореспонденция или дело в прокуратурата се прави от съответния прокурор. Той е и този, който взема решение с краен акт всеки случай. По силата на член 126, алинея 2 от Конституцията, основният прокурор може да упражни контрол за правда във връзка с акт, на изговаряне на прокурор в плануваните от закона случаи и по категорично организиран ред. Но това може да е единствено в границите на вярното приложение на материалния и процесуалния закон. И толкоз. Точка.
Извън периметрите на надзора за правда, реализиран от основния прокурор, е всичко останало от прокурорската активност съгласно нормата на член 127 от Конституцията, която се основава само на образуване на вътрешното разбиране на прокурора, въз основа на преценка на събраните и тествани доказателствени материали или материали по съответна кореспонденция, които ще послужат за взимане на обоснованото извънредно решение по случая и то точно от съответния прокурор.
След тези разяснения, интерпретацията на въпроса, без оглед на аргументите за такава интерпретация и „ разпространение “, приказва за известно непознаване на уредбата и на настоящата процедура, която е съобразена със законите.
Не става ли обаче посредством тези широкообхватни инспекции основният прокурор основен инспектор на всички държавни и общински органи?
За да стигнем до отговор на този въпрос, съгласно мен, първо е удачно да се изяснят някои неща. Изясняването на понятието „ контрол “ се прави посредством съпоставяне с по-общото разбиране „ надзор “. Контролът е властническа активност, при която се реализира изцяло наблюдаване и инспекция на следения обект или орган. Контролът се реализира от органи, които влизат в системата на следените органи и обекти, заемат управително състояние в нея и имат господарски функционалности. В обстановката няма и не може да се приказва за основния прокурор като „ всесилен инспектор “.
Надзорът също съставлява тип контролна активност в региона на публичното ръководство, само че е по-тясно разбиране спрямо контрола. Надзорният орган всекидневно е отвън системата на следения обект и не реализира управителни функционалности по отношение на него. Същността на контролната активност при надзора се реализира постоянно и единствено за правомерност на актове и дейности, само че не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати осъществяването на нарушаване на законността, а осъщественото нарушаване се да в профил със задача да се възвърне нарушеното право. Прокурорският контрол за правда във връзка с актове, а по този начин също и в избрани обстановки на дейности и бездействия на изпълнителната власт, се прави на съображение член 127, т. 5 и т. 6 Конституция на Република България. Инструментариумът, посредством който се реализира, е в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Поставихте ясно разликата сред надзор и контрол, само че когато този контрол е изчерпателен, не получава ли прокуратурата посредством него власт над другите управляващи?
Първо, надзорът не е цялостен и изчерпателен, а е единствено във връзка с законосъобразността на административните актове. Второ, прокурорите нямат решаваща функционалност, те могат да сезират съда или да встъпят във към този момент формирано административно произвеждане.
Контролът, реализиран от органите на изпълнителната власт, е част от техните функционалности и цели да обезпечи законосъобразното и вярно осъществяване на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който реализира прокуратурата, е нейна съществена функционалност. Той се реализира не с цел да се обезпечи осъществяване на законите, а с цел да се обезпечи спазването на законността.
Не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не може да се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции. При реализиране на прокурорския контрол в този подтекст, се подхващат ограничения за запазване на законността само посредством подаване на митинги против незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или присъединяване в правосъдни производства по оборване на такива актове.
Контролът е активност, присъща за изпълнителната власт, до момента в който надзорът е разбиране, което се свързва с органите на правосъдната власт. Надзорът се реализира от органите на правосъдната власт върху органите на изпълнителната власт.
От всичко казано, а то е и изведено от правната теория, излиза наяве, че изказванието за изчерпателност на намесата и други сходни съпоставения от страна на основния прокурор във връзка с администрацията или контролните органи е немислима и не може да се изясни с правни причини. Съвсем обособен е въпросът, че от време на време се дават образци и се навеждат причини, които са извадени от подтекста или са откъс от нещо, напълно друго, което не прави съдържането на изказванието повече стойностно или достоверно.
Всъщност какво съставляват инспекциите? Бихте ли обяснила какъв е резултатът от тях, чисто на практика, тъй като за страничния наблюдаващ постоянно те наподобяват като кампанийно мероприятие, сходно на акциите на КАТ след тежък случай на пътя, чийто резултат изчезва след края им?
Типичната кампанийност не би могло да я има в нашата работа. Тя е обвързвана с действане при избрана незаконност, да вземем за пример на подобаващ административен акт. На процедура това е следваща активност, не е първичната. Освен това ми се коства, че огромна част от рецензията с отрицателен знак към работата ни идва вследствие на непознаването на спецификите на тази активност на прокуратурата, която е напълно законоустановена.
В член 127 от Конституцията е обрисувана рамката на главното пълномощие на прокуратурата да следи за спазването на законността, а в т. 5 и т. 6 категорично е уредено, че тя подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове и в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи. Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно равнище „ надзора за правда “, доразвит като пълномощия и начини за упражняването му в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Тази правнорегламентирана активност се упражнява от Върховната административна прокуратура и от съответните териториални прокуратури, съгласно компетентността им. Дейността е изцяло друга от тъй наречените „ методически контрол за правда “, упражняван от основния прокурор на съображение член 126, алинея 2 от Конституция на Република България. Първото разбиране няма легално определение, за разлика от втория упоменат контрол.
Дейността по реда на надзора за правда не е самоцелна. Напротив, в осъществяване на тези конституционни пълномощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и дейности и по планувания за това процесуален ред ги оспорва. При това тя работи в сходство с съществени правила в административния развой, като да вземем за пример посочения в член 8 Административнопроцесуален кодекс принцип на тъждество на участниците в административните производства. Актовете, по смисъла на нормата на член 127, т. 5 от Конституцията, по отношение на които прокуратурата подхваща дейности за анулация по реда на Административнопроцесуален кодекс, са посочени в член 16, алинея 1, т. 1.
Прокурорът е страна в административния развой. За разлика от останалите страни, които следва да имат персонален непосреден, директен, юридически интерес от анулацията на съответния акт, той подхваща дейностите за анулацията му единствено в два случая – в случай че е налице значим държавен или значим публичен интерес. Прокурорът пази държавен или публичен интерес и то „ издигнат “ до степен на значимост. Именно по този начин се осъществя и отбраната на правата на жителите, за която се приказва толкоз доста.
Обобщено – с цел да се оспори един акт от прокурор, то следва актът да е незаконосъобразен. Трябва и да е налице значим държавен или публичен интерес и въпросът за съществуването на този интерес не може да се преценя след подаването на митинга, в случай че се оспорва акт, а преди този момент. Същата преценка се прави и преди встъпване или започване от прокурора на надлежно друго произвеждане.
Затова е нужен „ инструментариумът “ както по Административнопроцесуален кодекс, по този начин и по член 145, aл. 1-3 Закон за съдебната власт.
Според член 145, алинея 1, т. 1 Закон за съдебната власт могат да се изискват документи, сведения, пояснения, експертни отзиви и други материали, т. е. всевъзможни данни.
При персоналната инспекция – член 145, алинея 1, т. 2 Закон за съдебната власт, прокурорът не прави действия на материално осъществяване, тъй като следи за съблюдаване на законността, а не упражнява изчерпателен контрол, не осъществя непозната власт.
За останалите случаи (вкл. когато са нужни дейности на материално осъществяване или са нужни специфични знания или компетентност) съществува наредбата на член 145, ал.1, т.3 Закон за съдебната власт. Това е общо прокурорско пълномощие отвън конкретиката на специфичните закони.
Каква обаче е практическата изгода от потреблението на този инструментариум?
Полезността, а отсам и практическата изгода на този способ, се демонстрира в няколко насоки. Първо, активността се разпорежда по предписание на някой от определените органи с контролни пълномощия в дадена сфера. Второ, ангажират се органи с детайлно регламентирани преимущества, начини за деяние, благоприятни условия за съдействие с други държавни органи и отговорности за подпомагане от проверяваните. Трето, натоварените органи са профилирани по в действителност метод на осъществяване на съответната активност и използваната правна материя.
Познати са хипотези, при които възлагането на инспекция е класическият прийом за откриване на непозволено действане на орган, който другояче е способен по материя, степен и време – да речем, противоправно позволено строителство от основни архитекти на общини доста постоянно се разкрива, откакто прокуратурата разпореди инспекции на органи на Министерството на околната среда и водите и на Дирекцията за народен строителен надзор.
Нека ви дам образец за практическата изгода – точно посредством този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая „ Алепу “. В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително на позволение за градеж на името на „ Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община Созопол за „ Курортен комплекс „ Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано.
Без дейната работа на прокуратурата… нищо нямаше да стартира и да се случи.
Бившият основен прокурор проф. Борис Велчев неведнъж е заявявал, че прокуратурата е сложена в състояние да прави този надзор над активността на другите администрации, защото десетките контролни органи в страната на процедура не си правят работата. Къде обаче би трябвало да „ теглим чертата “, в случай че настоящата Конституция не планува общ контрол за правда и прокуратурата не е тази отпреди 1991 година?
Да, доста пъти съм чувала да се цитира проф. Велчев. Разбирам какво евентуално е имал поради някогашният основен прокурор с изявлението си.
В нашата работа, изхождайки от казаното нагоре и при направените разяснения, доста пъти сме се натъквали на незаконосъобразни актове. Често те са и оспорвани пред съд или се е стигало и до различен тип действане, съгласно пълномощията ни.
А чертата я има. Четящите хора и експертите, чиято активност е в тази тенденция, го знаят.
Общият контрол е в предишното, история. А с всичко към този момент казано се пробвах да обясня в какво се реализира „ надзорът “ в административноправната сфера понастоящем, както и че той е конституционно закрепен и нормативно организиран. Надзорът в актуалния му тип е ограничен, в случай че ми позволите такова изложение. А рамката, за нея към този момент много приказвах.
Министърът на правораздаването Крум Зарков, който е създател на питането до Конституционен съд, най-общо слага разграничителната линия „ това – да, това – не “ в прокурорските пълномощия като споделя, че инспекциите могат да се разпореждат при данни за незаконосъобразни актове, само че не и при незаконосъобразни дейности. И акцентира, че надзорът на прокурора би трябвало да е следващ, а не предпазен. Какво е Вашето мнение?
На процедура това е по този начин. Няма по какъв начин да е предшестващ. И към този момент обясних за какво. Когато правим инспекция, споделям това най-общо, ние търсим незаконност. А що се касае до споменаването на понятието „ дейности “. Нека не забравяме спецификата на административния развой, като необятно разбиране, в който прокурорът може да встъпи, да взе участие и в производствата пред административния съд, и в досъдебната фаза по издаване, оборване по административен ред, обновяване на производствата по издаване на административен акт и т. н., изхождайки от настоящото законодателство.
Неяснотата или неразбирането, това е моето пояснение и мнение и с него не наемам другиго, идват евентуално от събитието, че някои от специалистите, които са помагали и са работили при правене на това искане, позволявам нямат на практика опит в нужната степен.
При всички положения говореното по тематиката е потребно и дава опция доста от спецификите на тази активност на прокуратурата да се обяснят, разпространяват, а и оповестят, уповавам се, обективно и в полза на обществото. И да се направи професионален и достоверен разбор, без да се бърза със законодателни начинания или различен тип офанзиви и оборване, преди да сме се убедили, че това или това в активността на избран орган „ към този момент не би трябвало “. Но на кого… Дали и това е съобразено с към този момент упоменатия държавен и публичен интерес.
Няма по какъв начин да избегнем един различен проблем, който през последните дни като че ли ескалира – тежките произшествия на пътя след приложимост на алкохол и опиати, които приключват с жертви. Вие самата участвахте в няколко полемики, какви са изводите Ви – какво ни пречи да спрем убийците на пътя?
За страдание всички сме очевидци на ескалиращите проблеми в тази сфера и те се множат. Пострадалите, загиналите… В медиите всичко това е необятно отразявано, както и в избрани моменти реакцията на институциите, които са способени и овластени да проведат избрана държавна политика в тази област. Прокуратурата също има дейна позиция, която показва, въпреки и без опция за законодателна самодейност.
Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност, най-общо казано. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво точно в упоменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава проверка…
В рамките на тази кореспонденция на ВАП, при инспекцията предоставена от прокурорите, работещи по случая, на Министерството на районното развиване и благоустройството и на Държавната организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “ (ДАБДП), съгласно пълномощията на тези институции и при прецизно спазване на пълномощията на прокуратурата, се изясниха голям брой условия. Общите констатации на ДАБДП за първокласните пътища в страната са, ще изтъквам: „ организацията на придвижване е в извънредно неприятно положение както във връзка с експлоатационното положение на средствата за сигнализиране, по този начин и във връзка с сходството им с използваните нормативни документи и стандарти “.
За ВАП преписката завърши с предложение до министъра на районното развиване и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени дейности за обезпечаване на нужните условия за непрестанно и безвредно придвижване по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната.
Няма нищо укоримо от позиция на законосъобразността и действането съгласно компетентността от страна на прокурора при ВАП, в противен случай. Съвсем обособен е въпросът за какво още веднъж има критика…
Както наскоро споделих във връзка присъединяване ми като представител на прокуратурата в Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата – нужни са общи старания на институциите, в незабавен порядък, ориентирани към ефикасни законодателни промени, преди всичко! А по този начин също и ясна, точна и виновна работа на всяка институция, не повторение на клишета и заучени изречения, а същинска работа, съгласно пълномощията на всяка конструкция, с цел да е дейно и цялостно това взаимоотношение и да има резултат от него и да е в интерес на всички ни като жители.
Павлина Желева
Lex.bg
Г-жо Пиронева, Министерският съвет (МС) реши да сложи пред Конституционния съд (КС) въпроса „ позволява ли Конституцията основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища “. Питането има голям брой аспекти и на процедура визира активността на Върховната административна прокуратура (ВАП), която ръководите. В идната полемика Вашият взор „ от вътрешната страна “ ще даде вероятност, без която поставеният от Министерски съвет въпрос няма по какъв начин да бъде осмислен достоверно и в цялост. Нека обаче да стартираме с безконечния въпрос за пълномощията на основния прокурор, който е подложен и в този момент – надвишава ли той конституционните си пълномощия като разпорежда огромни инспекции в разнообразни сфери?
Според Конституцията пълномощията на основния прокурор са ясни – уредени са в член 126, алинея 2 от главния ни закон. Същевременно, следвайки поредно уредбата и в другите относими закони – Наказателно-процесуален кодекс, Административнопроцесуален кодекс, Закон за съдебната власт, и други, което е добре онагледено и систематизирано и в Решение № 11 от 23 юли 2020 година на Конституционен съд по к. д. № 15/2019 година, се вижда, че концепцията на конституционния законодател, развита по-късно и на равнище закони, е ясна и поредна. Неслучайно показах решение №11/2020 година на Конституционен съд – в него към този момент е направено пояснение на пълномощията на основния прокурор, което до известна степен, тъй като Конституционен съд още не се е произнесъл в тази тенденция по новообразуваното дело по искане на Министерски съвет, слага въпрос и за допустимостта на първата част на това ново искане.
На последващо място, за хората, които с изключение на с нормите и теоретичните разработки, са осведомени и със системата на прокуратурата, и работата на „ на терен “, е ясно, че основният прокурор не е този, чиито разпоредби или инструкции се извършват на процедура и в действителност, нито истински „ разпорежда “ и „ образува “ инспекциите или следствията. Това става с експлицитен и съответен акт на подобаващ прокурор, определен на правилото на инцидентния асортимент. А при взимане на решение, по което и да е произвеждане или кореспонденция, всеки прокурор работи по закон, въз основа на разбор на наличните материали и по силата на вътрешното си разбиране.
Колкото и да е добило известност понятието, че това или това е „ по предписание на основния прокурор “, тъй като и по този начин може да се стигне до формиране на избрана кореспонденция, същинското предписание, предоставяне на инструкции и действане по всяка кореспонденция или дело в прокуратурата се прави от съответния прокурор. Той е и този, който взема решение с краен акт всеки случай. По силата на член 126, алинея 2 от Конституцията, основният прокурор може да упражни контрол за правда във връзка с акт, на изговаряне на прокурор в плануваните от закона случаи и по категорично организиран ред. Но това може да е единствено в границите на вярното приложение на материалния и процесуалния закон. И толкоз. Точка.
Извън периметрите на надзора за правда, реализиран от основния прокурор, е всичко останало от прокурорската активност съгласно нормата на член 127 от Конституцията, която се основава само на образуване на вътрешното разбиране на прокурора, въз основа на преценка на събраните и тествани доказателствени материали или материали по съответна кореспонденция, които ще послужат за взимане на обоснованото извънредно решение по случая и то точно от съответния прокурор.
След тези разяснения, интерпретацията на въпроса, без оглед на аргументите за такава интерпретация и „ разпространение “, приказва за известно непознаване на уредбата и на настоящата процедура, която е съобразена със законите.
Не става ли обаче посредством тези широкообхватни инспекции основният прокурор основен инспектор на всички държавни и общински органи?
За да стигнем до отговор на този въпрос, съгласно мен, първо е удачно да се изяснят някои неща. Изясняването на понятието „ контрол “ се прави посредством съпоставяне с по-общото разбиране „ надзор “. Контролът е властническа активност, при която се реализира изцяло наблюдаване и инспекция на следения обект или орган. Контролът се реализира от органи, които влизат в системата на следените органи и обекти, заемат управително състояние в нея и имат господарски функционалности. В обстановката няма и не може да се приказва за основния прокурор като „ всесилен инспектор “.
Надзорът също съставлява тип контролна активност в региона на публичното ръководство, само че е по-тясно разбиране спрямо контрола. Надзорният орган всекидневно е отвън системата на следения обект и не реализира управителни функционалности по отношение на него. Същността на контролната активност при надзора се реализира постоянно и единствено за правомерност на актове и дейности, само че не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати осъществяването на нарушаване на законността, а осъщественото нарушаване се да в профил със задача да се възвърне нарушеното право. Прокурорският контрол за правда във връзка с актове, а по този начин също и в избрани обстановки на дейности и бездействия на изпълнителната власт, се прави на съображение член 127, т. 5 и т. 6 Конституция на Република България. Инструментариумът, посредством който се реализира, е в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Поставихте ясно разликата сред надзор и контрол, само че когато този контрол е изчерпателен, не получава ли прокуратурата посредством него власт над другите управляващи?
Първо, надзорът не е цялостен и изчерпателен, а е единствено във връзка с законосъобразността на административните актове. Второ, прокурорите нямат решаваща функционалност, те могат да сезират съда или да встъпят във към този момент формирано административно произвеждане.
Контролът, реализиран от органите на изпълнителната власт, е част от техните функционалности и цели да обезпечи законосъобразното и вярно осъществяване на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който реализира прокуратурата, е нейна съществена функционалност. Той се реализира не с цел да се обезпечи осъществяване на законите, а с цел да се обезпечи спазването на законността.
Не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не може да се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции. При реализиране на прокурорския контрол в този подтекст, се подхващат ограничения за запазване на законността само посредством подаване на митинги против незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или присъединяване в правосъдни производства по оборване на такива актове.
Контролът е активност, присъща за изпълнителната власт, до момента в който надзорът е разбиране, което се свързва с органите на правосъдната власт. Надзорът се реализира от органите на правосъдната власт върху органите на изпълнителната власт.
От всичко казано, а то е и изведено от правната теория, излиза наяве, че изказванието за изчерпателност на намесата и други сходни съпоставения от страна на основния прокурор във връзка с администрацията или контролните органи е немислима и не може да се изясни с правни причини. Съвсем обособен е въпросът, че от време на време се дават образци и се навеждат причини, които са извадени от подтекста или са откъс от нещо, напълно друго, което не прави съдържането на изказванието повече стойностно или достоверно.
Всъщност какво съставляват инспекциите? Бихте ли обяснила какъв е резултатът от тях, чисто на практика, тъй като за страничния наблюдаващ постоянно те наподобяват като кампанийно мероприятие, сходно на акциите на КАТ след тежък случай на пътя, чийто резултат изчезва след края им?
Типичната кампанийност не би могло да я има в нашата работа. Тя е обвързвана с действане при избрана незаконност, да вземем за пример на подобаващ административен акт. На процедура това е следваща активност, не е първичната. Освен това ми се коства, че огромна част от рецензията с отрицателен знак към работата ни идва вследствие на непознаването на спецификите на тази активност на прокуратурата, която е напълно законоустановена.
В член 127 от Конституцията е обрисувана рамката на главното пълномощие на прокуратурата да следи за спазването на законността, а в т. 5 и т. 6 категорично е уредено, че тя подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове и в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи. Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно равнище „ надзора за правда “, доразвит като пълномощия и начини за упражняването му в Административнопроцесуален кодекс и Закон за съдебната власт.
Тази правнорегламентирана активност се упражнява от Върховната административна прокуратура и от съответните териториални прокуратури, съгласно компетентността им. Дейността е изцяло друга от тъй наречените „ методически контрол за правда “, упражняван от основния прокурор на съображение член 126, алинея 2 от Конституция на Република България. Първото разбиране няма легално определение, за разлика от втория упоменат контрол.
Дейността по реда на надзора за правда не е самоцелна. Напротив, в осъществяване на тези конституционни пълномощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и дейности и по планувания за това процесуален ред ги оспорва. При това тя работи в сходство с съществени правила в административния развой, като да вземем за пример посочения в член 8 Административнопроцесуален кодекс принцип на тъждество на участниците в административните производства. Актовете, по смисъла на нормата на член 127, т. 5 от Конституцията, по отношение на които прокуратурата подхваща дейности за анулация по реда на Административнопроцесуален кодекс, са посочени в член 16, алинея 1, т. 1.
Прокурорът е страна в административния развой. За разлика от останалите страни, които следва да имат персонален непосреден, директен, юридически интерес от анулацията на съответния акт, той подхваща дейностите за анулацията му единствено в два случая – в случай че е налице значим държавен или значим публичен интерес. Прокурорът пази държавен или публичен интерес и то „ издигнат “ до степен на значимост. Именно по този начин се осъществя и отбраната на правата на жителите, за която се приказва толкоз доста.
Обобщено – с цел да се оспори един акт от прокурор, то следва актът да е незаконосъобразен. Трябва и да е налице значим държавен или публичен интерес и въпросът за съществуването на този интерес не може да се преценя след подаването на митинга, в случай че се оспорва акт, а преди този момент. Същата преценка се прави и преди встъпване или започване от прокурора на надлежно друго произвеждане.
Затова е нужен „ инструментариумът “ както по Административнопроцесуален кодекс, по този начин и по член 145, aл. 1-3 Закон за съдебната власт.
Според член 145, алинея 1, т. 1 Закон за съдебната власт могат да се изискват документи, сведения, пояснения, експертни отзиви и други материали, т. е. всевъзможни данни.
При персоналната инспекция – член 145, алинея 1, т. 2 Закон за съдебната власт, прокурорът не прави действия на материално осъществяване, тъй като следи за съблюдаване на законността, а не упражнява изчерпателен контрол, не осъществя непозната власт.
За останалите случаи (вкл. когато са нужни дейности на материално осъществяване или са нужни специфични знания или компетентност) съществува наредбата на член 145, ал.1, т.3 Закон за съдебната власт. Това е общо прокурорско пълномощие отвън конкретиката на специфичните закони.
Каква обаче е практическата изгода от потреблението на този инструментариум?
Полезността, а отсам и практическата изгода на този способ, се демонстрира в няколко насоки. Първо, активността се разпорежда по предписание на някой от определените органи с контролни пълномощия в дадена сфера. Второ, ангажират се органи с детайлно регламентирани преимущества, начини за деяние, благоприятни условия за съдействие с други държавни органи и отговорности за подпомагане от проверяваните. Трето, натоварените органи са профилирани по в действителност метод на осъществяване на съответната активност и използваната правна материя.
Познати са хипотези, при които възлагането на инспекция е класическият прийом за откриване на непозволено действане на орган, който другояче е способен по материя, степен и време – да речем, противоправно позволено строителство от основни архитекти на общини доста постоянно се разкрива, откакто прокуратурата разпореди инспекции на органи на Министерството на околната среда и водите и на Дирекцията за народен строителен надзор.
Нека ви дам образец за практическата изгода – точно посредством този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая „ Алепу “. В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително на позволение за градеж на името на „ Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община Созопол за „ Курортен комплекс „ Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано.
Без дейната работа на прокуратурата… нищо нямаше да стартира и да се случи.
Бившият основен прокурор проф. Борис Велчев неведнъж е заявявал, че прокуратурата е сложена в състояние да прави този надзор над активността на другите администрации, защото десетките контролни органи в страната на процедура не си правят работата. Къде обаче би трябвало да „ теглим чертата “, в случай че настоящата Конституция не планува общ контрол за правда и прокуратурата не е тази отпреди 1991 година?
Да, доста пъти съм чувала да се цитира проф. Велчев. Разбирам какво евентуално е имал поради някогашният основен прокурор с изявлението си.
В нашата работа, изхождайки от казаното нагоре и при направените разяснения, доста пъти сме се натъквали на незаконосъобразни актове. Често те са и оспорвани пред съд или се е стигало и до различен тип действане, съгласно пълномощията ни.
А чертата я има. Четящите хора и експертите, чиято активност е в тази тенденция, го знаят.
Общият контрол е в предишното, история. А с всичко към този момент казано се пробвах да обясня в какво се реализира „ надзорът “ в административноправната сфера понастоящем, както и че той е конституционно закрепен и нормативно организиран. Надзорът в актуалния му тип е ограничен, в случай че ми позволите такова изложение. А рамката, за нея към този момент много приказвах.
Министърът на правораздаването Крум Зарков, който е създател на питането до Конституционен съд, най-общо слага разграничителната линия „ това – да, това – не “ в прокурорските пълномощия като споделя, че инспекциите могат да се разпореждат при данни за незаконосъобразни актове, само че не и при незаконосъобразни дейности. И акцентира, че надзорът на прокурора би трябвало да е следващ, а не предпазен. Какво е Вашето мнение?
На процедура това е по този начин. Няма по какъв начин да е предшестващ. И към този момент обясних за какво. Когато правим инспекция, споделям това най-общо, ние търсим незаконност. А що се касае до споменаването на понятието „ дейности “. Нека не забравяме спецификата на административния развой, като необятно разбиране, в който прокурорът може да встъпи, да взе участие и в производствата пред административния съд, и в досъдебната фаза по издаване, оборване по административен ред, обновяване на производствата по издаване на административен акт и т. н., изхождайки от настоящото законодателство.
Неяснотата или неразбирането, това е моето пояснение и мнение и с него не наемам другиго, идват евентуално от събитието, че някои от специалистите, които са помагали и са работили при правене на това искане, позволявам нямат на практика опит в нужната степен.
При всички положения говореното по тематиката е потребно и дава опция доста от спецификите на тази активност на прокуратурата да се обяснят, разпространяват, а и оповестят, уповавам се, обективно и в полза на обществото. И да се направи професионален и достоверен разбор, без да се бърза със законодателни начинания или различен тип офанзиви и оборване, преди да сме се убедили, че това или това в активността на избран орган „ към този момент не би трябвало “. Но на кого… Дали и това е съобразено с към този момент упоменатия държавен и публичен интерес.
Няма по какъв начин да избегнем един различен проблем, който през последните дни като че ли ескалира – тежките произшествия на пътя след приложимост на алкохол и опиати, които приключват с жертви. Вие самата участвахте в няколко полемики, какви са изводите Ви – какво ни пречи да спрем убийците на пътя?
За страдание всички сме очевидци на ескалиращите проблеми в тази сфера и те се множат. Пострадалите, загиналите… В медиите всичко това е необятно отразявано, както и в избрани моменти реакцията на институциите, които са способени и овластени да проведат избрана държавна политика в тази област. Прокуратурата също има дейна позиция, която показва, въпреки и без опция за законодателна самодейност.
Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност, най-общо казано. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво точно в упоменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава проверка…
В рамките на тази кореспонденция на ВАП, при инспекцията предоставена от прокурорите, работещи по случая, на Министерството на районното развиване и благоустройството и на Държавната организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “ (ДАБДП), съгласно пълномощията на тези институции и при прецизно спазване на пълномощията на прокуратурата, се изясниха голям брой условия. Общите констатации на ДАБДП за първокласните пътища в страната са, ще изтъквам: „ организацията на придвижване е в извънредно неприятно положение както във връзка с експлоатационното положение на средствата за сигнализиране, по този начин и във връзка с сходството им с използваните нормативни документи и стандарти “.
За ВАП преписката завърши с предложение до министъра на районното развиване и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени дейности за обезпечаване на нужните условия за непрестанно и безвредно придвижване по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната.
Няма нищо укоримо от позиция на законосъобразността и действането съгласно компетентността от страна на прокурора при ВАП, в противен случай. Съвсем обособен е въпросът за какво още веднъж има критика…
Както наскоро споделих във връзка присъединяване ми като представител на прокуратурата в Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на сигурността на придвижването по пътищата – нужни са общи старания на институциите, в незабавен порядък, ориентирани към ефикасни законодателни промени, преди всичко! А по този начин също и ясна, точна и виновна работа на всяка институция, не повторение на клишета и заучени изречения, а същинска работа, съгласно пълномощията на всяка конструкция, с цел да е дейно и цялостно това взаимоотношение и да има резултат от него и да е в интерес на всички ни като жители.
Павлина Желева
Lex.bg
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ