Когато животът ни тежи, и ние натежаваме
Десислава Иванова е родена през 1984 година, приключила е маркетинг и мениджмънт, дружно с Милуш имат 2 дъщери. Тя е създател на благ бижута, водещ на медитации, духовни практики и курсове, отдадени на връзката със себе си, себеразвитието и Полето на Акашовите записи. Заедно в дома и в пътя си Милуш и Деси вземат участие в десетки събития в България и чужбина като лектори, консултанти, лайф коучинг, фасилитатори, преподаватели и възпитаници, тъй като както споделят: мозъкът и сърцето не познават границите на познанието и любовта. Повече за Десислава и работата й – на www.akashovizapisi.com
Преподаваш метод по какъв начин естествено да пренастроим тялото и духа си по този начин, че да се разделим с килограмите, които са ни допълнително и ни тежат. Какво съставлява тази система?
Нова философия на живот, в който не сме жертва на външните условия, а сме владетелите на аргументите за тях. Това е духовно освобождение на физическите килограми. Курсът „ Отслабване на тялото-духовен развой на душата “ пристигна като персонално прекарване и в него споделям моето лично променено отношение към причинно-следствените връзки. Защото не се дебелее от филийката самун, парчето торта или порцията пържени картофи, а от това, което седи зад тях – глада. Глад за обич, за поддръжка, за отмора, за светлина… Нужно е да разберем, че ние сме интегрални същества. Че тялото ни е обвързвано с нашите страсти, усеща, мисли, думи, че е обвързвано с душата ни. То е, както обичам да споделям, последна инстанция на това, което се случва на другите равнища с нас. Когато не преодолеем някое отрицателно възприятие или мисъл, те се натрупват в нас като блокаж. И тялото ги носи под формата на килограми или може би още по-лошо – болест. И всичко може да бъде променено по същия път, по който сме го основали. Променяйки държанието, мислите, възприятията си, ние променяме телата си. Върху това работим по време на курса – да намерим своите блокажи, неналичия, загради, които ни държат отвън хармонията, отвън своето изначално красиво и изцяло Аз.
Храната зложелател или другар е? Освен типът й, има ли значение нашето отношение към нея?
Храната е единствено част от общата сила, която ежедневно би трябвало да одобряваме. Знаете ги таблиците с порции от другите типове и категории храни. Според мен те би трябвало да се добавят с това да бъдем радостни, да се смеем, да се разходим, да бъдем навън… Храната не е зложелател. Тя е източник на физическа сила, само че ние сме я трансформирали в източник на прочувствена и духовна сила. Чрез нея се опитваме да компенсираме неналичия на други равнища от действителността ни. Когато животът ни тежи, и ние натежаваме. Ако ни е леко, и ние сме леки. В работата си с десетки дами на въпроса по кое време са били най-красиви и с хармонични тела, получавам един и същи отговор: когато бях най-щастлива, когато бях влюбена. В тези моменти в действителност сме нахранили себе си с това, от което имаме потребност, и не че забравяме за храната, тогава просто нямаме потребност от нея.
Затова приканвам всяка жена, която желае да се освободи от някой кг, да стартира да прави по едно нещо, което я прави щастлива.
Може да е доста обикновено, примерно да си пусне и изпее обичаната си ария, да си направи прическа, да излезе с другари на кафе, да отдели малко време на това да остане сама със себе си, да чете, да медитира… едно нещо, само че всеки ден, и ще види, че за по-малко от 2-3 седмици ще има смяна в тежестта си.
Как ти самата стигна до това?
С настъпването на пубертета за мен стартира най-голямата война. Войната с килограмите. С годините изпробвах всички диети. И колкото повече се пробвах да отслабна, толкоз повече тялото ми се съпротивляваше. Впоследствие разбрах, че това бе борба със себе си, война, в която няма спечелили, тъй като победеният постоянно съм аз. Едно надълбоко положение на необич, което се превръщаше в самонаказание, отменяне, меланхолия и празнина. Не можех да схвана, за какво постигайки на външно равнище това, което се предполагаше, че всеки сполучлив и благополучен човек би трябвало да има, аз съм нещастна. Имах чудесно обучение, доста добра работа, висока заплата, скъпи облекла, излизах в блестящи заведения, постигах повече и повече, а вътре в мен като че ли имаше пробойна. Усещах го като черна дупка, която изсмуква всяка наслада и бе все по-гладна… И когато нямах към този момент сили да се боря, я нахранвах с щедро количество храна. Но това ме караше да се упреквам и линчувам все по-жестоко и просто се спусках по една серпантина надолу, надолу. Всъщност в никакъв случай не съм била същински „ дебела “, само че в оня миг се усещах най-дебелата и смачканата, имах възприятието, че всички ме гледат и ме съдят за това по какъв начин наподобявам.
Стигнах до миг, в който като че ли умирах всяка заран, когато се събуждах, и тогава разбрах, че нещо би трябвало да се промени. Тръгнах по пътя към себе си, започнах да работя с Акашовите си записи, търсех отговорите на въпросите си и започнах да намирам вътрешното си изконно положение на мир и естетика. Разбрах, че единствено посредством реализиране на вътрешна цялост мога да намеря цялост и задоволство във външната действителност. И по този начин в границите на 8 месеца смъкнах 20 кг. Без диета, без режим, без да съм се ограничавала в храната. Но за тези месеци трансформирах доста неща в живота си – освобождавах се от остарялото, по този начин както махаш тежко палто от раменете си. И колкото по-леко ми ставаше от вътрешната страна, толкоз по-лека ставах и извън. Оттогава минаха 6 години и дружно с моя сътрудник в живота и в духовните пътеки – Милуш, имаме 2 деца и стотици хора, с които сме работили, с цел да могат и те да намерят своя път. За мен през днешния ден килограмите на кантара не са зложелател, а единствено знак, който ми оказва помощ да схвана и осъзная върху какво да работя в себе си.
Тъгата още се демонстрира като +2 кг, само че когато избера за себе си насладата, то всичко се връща в салдото.
Толкова е елементарно, когато не обвиняваш парчето шоколад за своите проблеми, а имаш силата в себе си да ги разрешиш, а тялото просто следва душата ти. Леко ти е – лека си.
Какво се случи с първите ти курсисти в идващите месеци?
Промяна. За всеки толкоз, колкото е подготвен да направи. На курса ние задействаме процеса, пускаме новата „ стратегия “, само че работата е в ръцете на всеки персонално. Както споделям: след този ден никой няма да отслабне, само че за сметка на това ще сме на строга диета. Българският език носи голяма символика и мощ в него. Затова макар че самият курс се споделя „ Отслабване на тялото – нравствен развой на душата “, първото нещо, което вършим, е да си изберем различна дума на слабея, тъй като тя незабавно настройва душeвността ни, че в този момент стартира развой, който ще заплаши нашето битие и тялото ни би трябвало да се отбрани и да „ резервира “ всеки насъбран ресурс. Олекване, хармонизиране, освобождение, изчистване, влизане във форма – дано това да е новата конфигурация за смяната. Отслабването значи изтощение на всички равнища – физическо, прочувствено и ментално. А диетата е на вътрешно равнище, което се оказва от време на време по-трудно от това да се откажеш от хляба примерно. Да се откажеш да мислиш или да чувстваш нещо „ тежко “, да простиш, да се пуснеш, да се освободиш от модели, които са били с теб с десетилетия – ето това е същинска диета. Осъзнавайки своите щитове, котви, обезщетителни модели, ти имаш опцията да ги промениш.
Какво значи „ непотребни килограми “? Кои килограми са непотребни?
Мисля, че е ненужно да споделям, че ние не сме правени по един „ шаблон “ и че е нужно всеки един от нас да откри личния си комфорт и форма, само че има ли в тялото ви нещо, което определяте като „ ненужно “, то и в мислите, възприятията и положението ви има нещо, което би трябвало да освободите. Излишните килограми главно извършват 3 функционалности. Щит, който да ни защищити от всичко, което ни наранява. Котва, която да не разреши да се промени или да си отиде нещо от живота ни. И компенсатор – запълва неналичията на обич, споделеност, непосредственост, наслада и така нататък Тялото е просто отражение на това, което сме вътрешно, по тази причина и за мен смяната би трябвало да стартира не от фокус върху това по какъв начин наподобявам, а върху това кой съм, по какъв начин се усещам, какво мисля, какво върша. Освободи непотребното в живота си и тялото ти ще те последва.
Какво би споделила на дамите?
Като обръщение към всички, които желаят да се освободят от килограмите, само че не могат: „ Вие нямате проблем с килограмите. Вие имате проблем със себе си “. Това не е обвиняване, а опция, мощ, която да деянията и да се измененията същински и качествено от вътрешната страна на открито. Защото насладата, хубостта, лекотата са част от нас, единствено би трябвало да им разрешат да се проявят.
Автор: Лилия Попова
