Иванчева: Хората затварят малките си бизнеси под натиск, търсят работа в администрацията
Десислава Иванчева написа печален пост в обществената мрежа.
" Тъжно, само че факт — като човек, който би трябвало да стартира от нулата поради шайката, решила да ми нулира живота и да го спре на пауза за съвсем 10 години (най-хубавите ми години – сред 40 и 50), през днешния ден съм изправен пред огромна алтернатива: дали да работя за себе си или за някой различен.
Познавам и двата разновидността. Имах сполучлива транспортна компания, бях представител на козметична марка, работила съм и в администрацията. Сега, когато беседвам с другари или с хора, които ме стопират на улицата, слушам ужасяващи истории за бизнес средата.
Срещнах доста хора, принудени да затворят дребните си бизнеси и да стартират работа за някой различен или даже в администрацията – под натиска на репресивни институции, които ги скъсват от инспекции, изнудвания, налози, администрация и рушвети.
Ако си в администрацията и си почтен, честен и мислещ човек, те натикват в ъгъла, унижават те всекидневно, единствено и единствено да не надигнеш глава и да не развалиш схемите на „ корпуленцията “. Но пък всеки месец, на избрана дата, получаваш заплата.
Ако избереш частния бизнес, към този момент не е несъмнено, че ще изкарваш повече от администрацията, а и в последната сигурността е доста по-голяма.
Големите корпорации, които задаваха стандарти в България, от дълго време се изнесоха под тежестта на корупцията. Останаха компаниите с комунистически произход — тези, които „ имат човек и тук, и там “ и съумяват да оцелеят. Но на тях по никакъв начин не им се заплаща. Те са привикнали единствено да вземат, не и да дават — тези с куфарчетата от началото на 90-те. Липсва им съзидателно бизнес мислене; умеят единствено да черпят от общото.
А и сполучливите български компании през днешния ден са под мощен напън от „ дебелото момче “ — то или влиза в тях, или ги банкрутира посредством институционални инспекции. Вече се носят клюки за огромна българска куриерска компания, която се е сдобила с „ нов съучастник “ — от по-едър диаметър, безусловно.
Четейки разбора на новия бюджет от уважавания от мен @Nikola Rahnev, не знам накъде да поема — с изключение на към гората, тъй като за чужбина към този момент съм на повечко години.
А още по-сериозната ми алтернатива е дали да дисциплинирам сина си като предстоящ бежанец или като патриот — с риск да има моята орис, която не е изключително благополучен образец за подражателство.
Не знам, другари, какво ще вършим и по какъв начин ще го вършим. Но в случай че скоро не вземем ограничения, България няма да я има. Тя чезне постепенно пред очите ни, а ние с бездействието си ставаме съучастници в този черен развой.
Лежейки още веднъж в болничното легло с следващата пневмония, се безпокоя надълбоко за бъдещето на България и на нас — жителите, които поносим тази пълзяща тирания. И ми става още по-зле..
