Десислава Димитрова е учредител и председател на Съвета по кръгова

Десислава Димитрова е основател и ръководител на Съвета по кръгова стопанска система към Българска Търговско-промишлена палата. Тя е притежател на новаторска компания " Био Стопанство Лопянко " ЕООД, работеща в областта на текстилната промишленост, с голям брой извоювани интернационалните награди и европейски планове. Димитрова е сертифициран специалист по Устойчиво икономическо развиване от Университета в Мичиган, Съединени американски щати и по Кръгова Икономика от Университета Вагенинген, Холандия. Завършила е магистратура в Университета в Кент, Англия по Европейска икономическа интеграция и Индустриален мениджмънт към Технически Университет, София. Димитрова е член на " Съвета на дамите в бизнеса в България " от 2015 година. С дълголетен интернационален опит в областта на нововъведенията в хранително-вкусовата индустрия и външната търговия. Тя е представител в Консултативния съвет по " Зелената договорка " от страна на БТПП и в тематичната работна група за създаване на стратегия " Околна среда " за програмния интервал 2021-2027 година към Министерство на околната среда и водите. Г-жо Димитрова, вие ще участвате на конференцията за Зеления преход, проведена от Dir.bg и 3е-news като ръководител на Съвета по кръгова стопанска система към Българска Търговско-промишлена палата, за какво се образува подобен Съвет, какви са неговите цели и какво е постигнал досега? Днешните световни провокации, произлизащи от изменението на климата, урбанизацията, повишаването на популацията и възходящото ползване на сила не може да бъдат решени с една единствена технология. По същия метод нито един бранш, държавно управление, бизнес или гражданско общество нямат ресурса за справяне с такива дълготрайни и комплицирани провокации. Само една композиция от работни партньорства и експертни знания като новаторски водни системи, възобновима сила, системи за отнасяне на боклуци и т.н могат да обезпечат устойчиви модели и сред секторни решения. Тези решения изискват дълбоки знания за трансформиране на софтуерните процеси, техния дизайн, преструктуриране и дейно ръководство на основата на кръгови бизнес модели. Тук е ролята на Съвета по Кръгова Икономика. Всъщност Съветът беше основан при започване на предходната година. Дейностите, заложени в пътната карта са ориентирани към основаване на стратегически начинания на национално ниво- тактика за развиване, образования, кандидатстване по планове, интернационалните участия и прекосяване към клъстерен вид на организация. Трите стълба на Съвета са свързани с текстилен бранш, пластмаси и агросектор Трябва да отбележа обаче, че трите съществени стълба, по които Съветът започва работа са текстилен бранш, пластмаси и агросектор. Те са определени въз основа на нуждата от съществени промени и промяна за минимизиране на боклуци, запазване на околна среда, отбрана на биоразнообразието, висока продуктивност при дейно потребление на ресурсите и водеща до висока доходност. Тези действия ще дадат опция на България да премине на по-високо равнище на иновативност, догонвайки останалите европейски страни като сътвори условия за увеличение конкурентоспособността на българските компании на интернационалните пазари. Това директно ще рефлектира върху повишение благосъстоянието на нацията, основаване на нови кръгови работни места, цифровизация на процесите в новата зелена екосистема и развиване на районите с директен позитивен резултат върху естествените запаси, околната среда и климата. С какво Съветът по Кръгова Икономика е по-различен, има ли сходни Съвети в други браншови организации? Няма други такива Съвети в браншовите организации. Целта на Съвета под егидата на Българската търговско-промишлена палата е точно да работи дружно с всички браншови организации у нас. Какви са резултатите от него все още и дали нараства ползата на бизнеса към новите технологии и концепциите за кръгова стопанска система? Интерес на бизнеса в България към нови технологии и подходи за прекосяване от линеен към кръгообразен вид стопанска система има и те нарастват. Институциите да основат ефикасна среда, за може този преход да има действителен резултат за стопанската система Но е належащо институциите да основат работеща и ефикасна институционална среда, с цел да може този преход да има действителен резултат за стопанската система ни. В края на предходната година Съветът по кръгова стопанска система провежда конкурс за новаторски предприятия в България, които са приложили кръгови модели в техните компании за последните две години. Имахме 12 претендента, бяха селектирани от комисия двама финалисти, които имаха създадени кръгови модели и се борят сега тези модели да бъдат внедрени в действителния бизнес. Внедряването на работещи модели в действителния бизнес е мъчно при липса на фокус от страната Това е извънредно мъчно при липса на фокус от страна на страната в посока поддръжка на такива компании, които се базират на кръговия модел и с цел да бъдем реалисти би трябвало да загатна, че нашата страна няма към момента основана национална тактика за кръгова стопанска система, до момента в който доста други страни членки имат такива към този момент от преди четири години. Необходим е синхрон сред държавните институции, бизнеса и финансовата общественост в България за планувано и дейно прекосяване към кръгови бизнес модели във всички браншове, с цел да може да осъществим заложените цели на Зелената договорка за климатична индиферентност до 2050 година. От една-две години приказваме по-сериозно за Зеления преход, само че не е ли той към момента надалеч от разбирането на жителите, от където би трябвало да тръгне или каква е посоката съгласно Вас? Мисля, че множеството хора осъзнават, че са нужни действителни дейности от страна на всички страни, гражданските общества, организациите в бизнеса, държавните управления като цяло както и самите жители в посока запазване на околната среда, водите, въздуха, почвите. Необходимо е да се приложат съответни средства за възобновяване на екологичното равновесие в международен мащаб, с което да се предотвратят отрицателните последствия от замърсяването на природата. Според проучване от 2019 година на Global Environment Outlook годишно могат да се икономисват 550 милиарда $ от разноски за опазване на здравето, свързани с здравословно хранене и консумация на храни, които не са съобразени с екологичните способи на произвеждане. Нарушаването на естественото равновесие води до промени в климата и средата на живот, което генерира отрицателни последици върху човешкото общество и неговото богатство. Зеленият преход би трябвало да са ориентирани в подобаващи за всяка възрастова група образования По-скоро напъните по отношение на разбирането на Зеления преход би трябвало да са ориентирани в подобаващи за всяка възрастова група образования, свързани с задачите на този преход. Например децата в Съединени американски щати още от детската градина стартират да ги образоват на съществени детайли, стоящи в основата на Зелената сделка- запазване на околна среда, биоразнообразие, всичко потегля от образованията. В далечното минало в българските учебни заведения имаше заложено в програмата за образование да вземем за пример посещаване на опитно поле. Какво правехме там? Посещението на опитно поле за развъждане на култури би трябвало да бъде върнато в учебно заведение Виждахме по какъв начин се садят картофи, моркови. Това би трябвало да бъде върнато още веднъж в образователната стратегия, защото дава доста ясна визия на подрастващото потомство за метода на развъждане на биологично чиста продукция да вземем за пример. Нашите баби и дядовци преди време са ползвали методите за кръгова стопанска система в техните стопанства без да знаят, че това се назовава по този метод, употребявайки органичните боклуци, които имат от стопанствата си за други цели. Днешното общество е прекомерно материализирано, живеещо главно с мобилни телефони, приложения, нови платформи. Но бих споделила, че към този момент се вижда и другата наклонност в България и освен у нас, а точно връщането към селата, към чистия въздух, природата, развъждането на лична годишна продукция, изразходване на чиста и органична храна. Това е похвално и би трябвало да бъде подтиквано от страна на институциите посредством разнообразни финансови и данъчни принадлежности. Но като цяло този развой е дълъг и изисква фокус. Как започнахте своя бизнес, с цел да прилагате методите на кръговата стопанска система? Аз съм притежател на компанията, която от 2017 година започва план, който работи в посока възобновяване на производството на естествена коприна в България. България, знаете е била на трето място в Европа и на седмо място в света по произвеждане на естествена коприна. Текстилната промишленост в международен мащаб е един от най-големите замърсители на околната среда дружно с агросектора и опаковъчната промишленост. Проучих по какъв начин стоят нещата с производството на естествена коприна в България и открих, че няма нито едно дружество в България, което да създава този стеснен материал. Причините са доста и се коренят в предишното. Но след две годишни изследвания открих, че обичайния трудоемък ръчен труд, които е употребен в предишното в това произвеждане, може да бъде изменен посредством използване на кръговия бизнес модел. Традиционният трудоемък ръчен труд може да бъде изменен посредством използване на кръговия бизнес модел Това докара до небходимостта да изуча в елементи кръговата стопанска система като през 2021 година към този момент бях сертифицирана в Университета в Мичиган в Съединени американски щати и от Университета Вагенинген в Холандия като специалист по кръгова стопанска система. Всъщност плана " Агри- Гая ", който стартирахме, съставлява произвеждане на естествена копринена нишка. А всички отпадъчни артикули от това произвеждане ги трансформираме посредством разнообразни процеси и нови технологии в нови артикули и първични материали за други индустриални браншове. По този метод постигнахме нулеви боклуци в края на цикъла, понижаване на излъчванията, използване на автоматизирани системи и огромно портфолио от органични, биоразградими артикули или с други думи постигнахме индустриална симбиоза. Отпадъчните артикули се трансформират в пробиотици С тези модифицирани отпадъчни първични материали, създадохме артикули за отпадъчната индустрия, козметиката, здравната индустрия и опаковъчната промишленост. Имаме патентовани два нови продукта за пробиотици във фуражния бранш и сега сме на финала за патентоване на още един артикул, който е пробиотик за човешка консумация. Работихме по планове за галактическата промишленост, а сега работим по план за основаване на новаторска копринена нишка, употребявайки още веднъж отпадъчните първични материали. И двата плана са финансирани от Европейската комисия. Проектът търси финансиране за създаване на фабрика В момента сме на стадий търсене на уместно финансиране, с което да стартираме градеж на фабриката в България и започване на произвеждане в промишлен мащаб. Изградили сме сериозен консорциум от университети и бизнес компании от цяла Европа и България също. Благодарение на тях успяхме да изградим този модел и да създадем новаторските артикули. Възстановяването на този бранш в България ще способства до увеличение конкурентоспособността на бранш текстил, ще сътвори над 200 работни места, както и ще работи за осъществяване на заложените цели в Зелената договорка и реализиране на резистентност. Ще усили конкурентоспособността на България и ще реализира задачите на Зелената договорка Проектът е дълготраен с капацитет за разширение в прилежащите страни като Гърция, Румъния, Северна Македония и Турция, защото Балканският район има неповторими естествени характерности, които са в основата на производството на качествената, естествена коприна. Подобно произвеждане в промишлен мащаб ще спомогне за разрешаване на проблемите с доставките на тази суровина за европейските текстилни предприятия, високите цени на превоза и времето за доставка от трети страни. Този план ще работи за суровинната обезпеченост и самостоятелност на европейската текстилна промишленост. Това е доста огромен план, по какъв начин успяхте да го финансирате и това ли е едно от най-големите провокации, да мислите световно, с цел да го реализирате малко по малко? Вече загатнах, че работим по два плана, които са финансирани от Комисията. За финансиране на планове с внедрени кръгови модели е нужен сериозен финансов запас, тъй като приказваме за съществени нововъведения, софтуерни разработки в уреди, процеси, съоръжения. Фокусът е във финансирането на всички тези процеси в обособените цикли, заложени в плана, с цел да може най-после да излезем с нулеви боклуци и замърсяване и с едно огромно портфолио от артикули. В България за жалост фокус върху финансиране на такива планове няма, Европейска комисия е осведомена с този план, той се води стратегически за България. Водили сме диалози с Европейска инвестиционна банка, с Европейска банка за възстановяване и развитие, само че като стратегически план за страната е належащо да има присъединяване от българска страна, с цел да може да създадем това миксирано финансиране и нещата да се случат. Търсите ли интензивно това присъединяване, какви са вероятностите? В развой на търсене сме на българското присъединяване. Можем да разчитаме на поддръжка от Българска банка за развиване, на Министерство на нововъведенията, на Министерство на стопанската система, защото това са съществени планове със сериозен капацитет и благоприятни условия за нашата страна да излезе на ново равнище от позиция на конкурентоспособност и основаване на работна ръка. Един от най-ценните акценти в плана е в действителност, че няма да има отпадъчни артикули, с цел да се понижи замърсяването на водите, тъй като текстилната промишленост е една от аргументите за замърсяване на водите в България. Как по-конкретно ще се преодолее изхвърляне на мръсни води в реките? Да, по този начин е. Въпросът е решен посредством нови процеси, които са заложени в оползотворяване на отпадъчните води като 60% понижаване потреблението на воден запас. Намаляването със 60% потреблението на вода взема решение един от главните проблеми в текстилната промишленост Това е извънредно значимо изключително за отпадъчните води и за водния запас в бранш текстил, защото това е един от сериозните проблеми особено при производството на естествена коприна. Ние използваме отпадъчните водни запаси, които трансформираме в нови новаторски артикули, пречистваме водите и неколкократно ги връщаме назад в индустриалния развой. Така че най-после да получим нулево замърсяване както на околна среда, по този начин на вода и почва. Какви промени са нужни още, допускам с изключение на тактика за кръгова стопанска система, с цел да стане кръговата стопанска система стандарт за бизнеса и за семействата у нас? На първо място е належащо да бъде подготвен административния състав на държавните институции за главните детайли, критерии, правила и практики на кръгова стопанска система. Важно е също да бъде създаден Национален стратегически проект в дълготраен мащаб, който да бъде придружен от пътна карта за най-малко 5-10 години. Необходимо е кръговата стопанска система да бъде прилагана в стопанската система на България като бъдат съобразени съответни законови начинания, финансови тласъци за бизнеса, както и прецизни критерии за използване моделите на кръговата стопанска система. Тези критерии за оценка са значими за оценяване успеваемостта от съответно приложения модел. В България би трябвало да има административен орган, който да бъде виновен за всичко, което загатнах, тъй като кръговата стопанска система не е единствено обвързвана с запазване на околна среда, биоразнообразие и преработване на акумулатори. Кръговата стопанска система е нов кръгообразен модел стопанска система и би трябвало да бъде въведена на национално равнище със стратегическа устременост за осъществяване на критериите за стабилно развиване и Зелената договорка. Относно финансирането, знаете, че има седемгодишна финансова рамка за 2,1 трилиона евро като 30% от всички вложения би трябвало да бъдат ориентирани към битката с климатичните промени. Има бюджет по Фонд за обективен преход, над 10 милиарда евро са заложени в Следващо потомство Европейски Съюз. За България са заделени 12 милиарда лв. по линията на Плана за възобновяване и резистентност. Има и други принадлежности за финансиране за реализиране на климатичните цели като да вземем за пример Фондът за нововъведения, който е с бюджет от 10 милиарда евро, програмата LIFE с над 5 милиарда евро, която разрешава грантове и финансови принадлежности в посока новаторски способи за справяне с климатични провокации. Предвидените финанси за научно-изследователска и развойна активност са най-голямата сума, одобрявана досега от Европейска комисия Но в новия програмен интервал би трябвало да отбележим, че плануваните финанси за научно-изследователска и развойна активност са най-голямата сума, която е одобрявана досега от Европейска комисия. А кръговата стопанска система би трябвало да се преглежда като главен модел, в който главен дирек е научната общественост и те би трябвало да вървят ръка за ръка дружно с бизнеса, с цел да реализираме успеваемост и всички заложени цели за Зеления преход до 2050 година. *Десислава Димитрова е измежду специфичните посетители в сесията " Зеленият преход и земеделието " от конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще концентрира зелената полемика върху това по какъв начин България сполучливо да стане част от процесите на промяна, стабилно развиване и декарбонизация - цел, значима освен за Европа, само че и за света, в случай че желаеме да опазим планетата си. " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход " ще се организира на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.