Десилава Иванчева (вдясно) и Биляна Петрова (вдясно) © Надежда Чипева

Десилава Иванчева (вдясно) и Биляна Петрова (вдясно)

© Надежда Чипева По-малко от месец откакто Специализираният съд наложи невиждано тежки санкции по обвнения за рушвет на някогашния кмет на " Младост " Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и някогашния кмет на региона Петко Дюлгеров, арбитър Иво Хинов разгласява претекстовете си в размер от 263 страници.

Какво излиза наяве от тях:

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За какво са наказани и оправдани Иванчева, Петрова и Дюлгеров?
Съдът намира, че като кмет на регион Младост Десислава Иванчева е поискала рушвет в размер на 187 500 евро от Александър Ваклин, с цел да управлява строителните му бумаги, като за задачата е употребила служебните си положения, с цел да го изнудва.

Биляна Петрова и Петко Дюлгеров са наказани като нейни помагачи за това действие.
Тримата са оправдани за пожелан рушвет (разликата от 187 до 500 хиляди евро) за други планове на Ваклин в " Младост ", за които също е имало повдигнато обвиняване.

Десислава Иванчева е оправдана по обвиняването, че е приела рушвет на 17 април 2018 година, а останалите двама - за това, че са ѝ помогнали в това деяние. Съдът аргументира това си решение не с неналичието на доказателства, а с недостатъчност в Наказателния кодекс. Според него тримата са били упрекнати, че са получили рушвет, само че законът инкриминирал само приемането на рушвет, а съдът счита, че сред двете действия има основна разлика: " Доколкото това граматично пояснение се отнася до приемане и приемане на рушвет, то изразите " одобрявам подкупи " и " получавам подкупи " има съвсем изцяло едно и също значение, само че въпреки всичко " одобрявам " разкрива едно предпочитание и съдействие за взимане на подкупи. Това е изключително видно в минало свършено време. Изразът " одобрих рушвет " показва една окончателност - т.е. подкупът е взет. Изразът " получих рушвет " показва една висящност - подкупът е получен, само че деецът още не е решил дали да го одобри, да го върне, да сезира полицията или нещо друго. "

На базата на какви доказателства са наказани подсъдимите?
В претекстовете на съда е признато, че " множеството в действителност условия по делото са потвърдени с писмени доказателства, които са безспорни ". Така е потвърдено очевидното закъснение на преписката на Ваклин и " съответните дейности на подсъдимите по отношение на администрирането на тази кореспонденция се явяват главен предмет на разногласието сред страните, респективно решаващи за крайния извод на съда. "

Съдът е кредитирал напълно показанията на предприемача за срещите му с медиатора Дюлгеров и предадените от него послания от Иванчева.

" От тази позиция крайният неоправдателен акт би бил реализиран даже и в случай че по делото изобщо не бяха употребени СРС ", написа в претекстовете.

В претекстовете се отбелязва, че срещите сред Иванчева, Петрова и Дюлгеров са били тайни, а въпросите, свързани с преписката му, са обсъждани не в работното време и място, а отвън него.

Със СРС-та за записани всички диалози по телефона на Ваклин, Дюлгеров, Иванчев и Петрова. Строителният бизнесмен е бил оборудван с камера и микрофон и всяка негова среща с медиатора Дюлгеров (видео запис липсва единствено за един диалог, което повдига голям брой подозрения, вижте по-долу), а службите са съумели да прихванат и няколко срещи сред медиатора с Иванчева и Петрова. Съдът отбелязва, че такива записи не е имало единствено в случаите, при които мястото на уговорената сред тях среща е било заменено в следствие.

Ключова е срещата от началото на април, която е записана със СРС. На нея Дюлгеров уведомява, че Ваклин е притиснат до стената и е податлив да им даде поискания рушвет, само че е засегнат от сумата. Тогава Иванчева споделила, че се касае за три вноски по 75 хиляди евро: " Да, казахме три по седемдесет и пет еврота ".

Анализирайки другата част от диалога, съдът приема следното развиване на срещата: " Иванчева и Петрова пресметнали размера на подкупа (12 по 20 240, б.р. - 12 000 кв.м по 20 евро за всеки - 240 000 евро) и периодите за заплащане ( " Три пъти по 75 ще ги получи. Другото в този момент ще му го включим да тръгне. После ще бъде при виза ли е, какво? Проект ли е, какво е? После при строителна площадка. Двадесет си е естествена оферта, тъй като като тегля една линия, че е ОК), а Дюлгеров запазил за себе си 20 % от този рушвет ( " Аз двадесет си вземам, нали, като начислявам си ги, да " ), като Иванчева даже записва в бележника си, като споделя на другите: " Почвам да не помня. Затова желая да си пиша ".

" Също по този начин подсъдимата Иванчева прецизира, че не е склонна против рушвет да се съгласи да извърши отговорностите си по отношение на административното обслужване по осъществяване на ново строителство наоколо до остарели блокове, тъй като запазването на зелените площи сред съществуващите блокове за нея е задача ( " това не се продава, тъй като ни е задача "... " няма цена за това " ). "

В същия ден след тази среща Дюлгеров и Ваклин се срещнали, като на тази среща медиаторът пресъздава диалога с Иванчева и Петрова.

Последвала серия от опити за срещи сред тримата. Ваклин желал да получи персонално увещание от Иванчева, че ще свърши работата, а тя не желала директна среща с него. От записан диалог сред Ваклин и Дюлгеров ще стане ясно, че тя се опасява, защото преди този момент е била записана от различен вложител да си желае рушвет.

В последна сметка се стига до 17 април, когато Ваклин и Дюлгеров се срещат в заведението " Мементо ", като първият получава 70 хиляди евро и отделя за себе си 20% от тях. Посредникът се вижда с Петрова и Иванчева в заведението " Марая ", приказват си, а след това сядат в колата на Иванчева, където Дюлгеров оставя парите.

След тази среща Иванчева се обажда на секретарката си: " Марги, извинявай, да ви помоля. Имам една кореспонденция в кабинета, тя е от горната страна на стола, където заставам. На " Ваклин груп ". Трябва да съм я разписала. Да я пуснете да се работи. " При разпита секретарката ще изясни, че в никакъв случай не е получавала сходни указания и по телефона.

Има ли операция на доказателствата?
В първите няколко дни откакто Ваклин е " окабелен " с камера и микрофон той отива в регион " Младост " в опит да се срещне с Иванчева. Докато чака преди кабинета той беседва с непостоянен мъж, като двамата разискват дейностите на кмета. Въпросният човек се обръща към Ваклин с думите: " Ти не знам дали знаеш, аз имам предложения (не се разбира) Специализираната прокуратура за 15 000 лева (не се разбира) те да я създадат... (не се разбира). Мен задачата ми е. (не се разбира).

Съдът приема, че " от тази имитация не би могло да се доближи до сериозен извод, че Специализираната прокуратура е направила оферта на трето лице, вероятно даже на събеседника на очевидеца Ваклин, който да уличи подсъдимата Иванчева в закононарушение ", само че по-късно показва, че изключително безпокойствие " буди невъзможността съдът да откри самоличността на събеседника на св. Ваклин – и по-скоро дали това се дължи на умишлено сложени спънки в тази тенденция. "

В претекстовете се установи, че тази имитация е била известна прокурорите, само че те " не са създали никакъв опит да открият това лице ". Относно изказванието на Ваклин, че не знае кой е този човек, защото бил инцидентно срещнат, съдът разяснява: " от естеството на този диалог, от поздравите посред им първоначално му, от свободния звук посред им, от желанието да пият кафе дружно, както и от цялостното наличие на диалога им, основателно може да се допусна, че се касае за една по-дълготрайна връзка. "

На последващо място, отбелязва съдът, " което е най-тревожно – за тази среща липсва видеозапис. Св. Ваклин уточни, че той не включва и не изключва СРС, като те работят непрестанно. След като има видеозапис от срещата му със св. Русев, която се организира незабавно след срещата с това лице, буди неразбиране по какъв начин е допустимо да няма подобен видеозапис от минутите преди този момент. "
Според съдът всичко това значи, че са " подхванати дейности по укриване на самоличността на събеседника на очевидеца Ваклин ", а отговорността за това е напълно на прокуратурата. В претекстовете се установи, че е налице " непозволено вмешателство в доказателствата ", само че в това време това не значи, че в случай че записът бъде разполагаем, а събеседникът на Ваклин - разпитан, това би довело до оправдаване на тримата подсъдими.

Защо съдът им постанова толкоз тежки санкции?
Съдът приема, че във връзка с Иванчева са налице голям брой утежняващи виновността условия и никакви смекчаващи - казусът бил изключително тежък, а " критерият " изключително огромни размери " е изпълнен неведнъж над законовия минумум. Според правосъдната процедура за " изключително огромни размери " се приема сума надхвърляща 140 минимални заплати (МРЗ е равна на 560 лева.), а в тази ситуация размерът на претенции рушвет надвишава повече от 5 пъти тази сума. Освен това критерият " посредством изнудване чрез корист със служебно състояние " е " осъществен в една релативно по-тежка и укорима форма, от типичната за случая, доколкото се е осъществил посредством голям брой дейности, в забележителен интервал от време; това също по този начин е мотив за установяване на наказването в по-висок размер ".

Съдия Хинов приема, че налагането на присъда, близка до оптималната, планувана в закона (30 години затвор) би било еднакво на пожизнен затвор и по тази причина отива към междинния размер, очакван в закона. След това той прецизира, че " изпитва подозрение в удачността на законодателя да планува толкоз тежко наказване. Ясно следва да се уточни, че тези подозрения са изцяло неприемливи и явно незаконосъобразни; спазването на разделянето на управляващите изцяло изключва опцията правосъден орган да ревизира законодателно решение. "

Единствено за Петко Дюлгеров съдът намира, че са налице смекчаващи виновността условия, а точно мощно влошеното му зрение и прецизира, че това не му е пречило на корупционните дейности. В същото време, регистрира съдът, от СРС-тата излиза наяве, че Дюлгеров има дълготраен корупционен опит. В претекстовете са представени диалози, в които той споделя на Ваклин: " Между другото, дребосъче, а, моя % на тебе разгадавам, нали, тъй като, да кажа, скъсах си нервите, не то върша нали, в случай че не ме беше помолил – нали аз те виждам, че си доста готин човек, аз не работя със всички, не знам дали знаеш. На тука по принцип не работя с хора, които не ми харесват Викам – не ми харесват някои хора- не работя с тях ". Друг път прецизира: " Аз имам ужасно контакти и мога да правя много работа и други кметове познавам, в случай че тука нещо ти се наложи... " или пък: " познавам от премиера до дето се вика, всички ", както и контакти в Столична община: " Нещо при Къдрева споделих ти, в случай че би трябвало там " (визирайки евентуално шефа на Направление " Архитектура и градоустройство " Бойка Къдрева).

Прави усещане, че въпреки тематиката за размера на наказването да зае съществена част от публичния спор, на нея ѝ е отдадена относително дребна част от претекстовете на съда. В тях изобщо не е разискван доводът за какво откакто съдът не е склонен с размера на плануваните в закона санкции, не е слязъл под планувания най-малко, каквато опция има.

Как съдът разяснява акцията по задържането на тримата и дейностите против тях след това?
В претекстовете се установи, че " наличието на голям брой униформени, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово съображение ", само че това не е повлияло на следствието.
В същото време фактът, че Иванчева е била с белезници близо четири часа, до момента в който е бил осъществяван огледът на автомобила ѝ, съдът дефинира като нарушаване на презумпцията за невиновност по отношение на нея: " По този метод, по време на следствените дейности, тя по категоричен метод е била третирана като отговорна. "

И още: " Презумпцията за непорочност е била нарушена и поради публичността на нейното оковаване с белезници зад тила ѝ. Тази гласност е придобила оптималният вероятен размер за нашата страна и нашето общество. Не единствено тя се е намирала - с такива белезници - повече от четири часа в центъра на столицата на страната, на оживено кръстовище, изложена на погледа на минувачите, само че също по този начин е бил снимана от публицисти от разнообразни медии; фрагментите са били публикувани в цялата страна и са провокирали всеобщ интерес. Общото усещане, което е основано по този метод, е убеждението у междинния фен, че подс. Иванчева е отговорна. Това е фрапантно нарушаване на презумпцията за непорочност. "

Това усещане се е засилило от наличието на голям брой чиновници на Министерство на вътрешните работи и КПКОНПИ (на последните без законово основание), включително и маскирани: " Така е основано усещането за задържането на извънредно рисков нарушител. Това е засилило до оптималната допустима степен усещането у обществеността за виновността на подсъдимата Иванчева в извънредно тежко закононарушение. "

Констатирайки нарушените права на Иванчева арбитър Хинов отбелязва, че българското законодателство не позволява механизъм, по който тя да потърси обезщетение за породените ѝ вреди от дейностите на проверяващите. Позовавайки се на практиката на Съда в Страсбург, при определянето на наказването ѝ съдът я обезщетява за това нарушаване - като понижава с 10 хиляди лева наказването ѝ санкция.

Имало ли е провокация към рушвет?
Съдът приема, че с дейностите си Александър Ваклин е направил провокация към рушвет, само че единствено за тези капиталови планове, за които подсъдимите са били оправдани, т.е. дейностите му в тази посока нямат отношение към изхода на делото: " Това е по този начин, доколкото без намесата на св. Ваклин по известяван на подсъдимите за неговите бъдещи строителни планове, нито един от тях тримата не би направил последващите си изказвания, ориентирани към приемане на непозволена полза по администриране на бъдещите административни преписки. Също по този начин е безспорно, че тази интервенция на св. Ваклин е била подбудена от желанието му да утежни ситуацията на подсъдимите – а точно той им дава опция да създадат спомагателни корупционни претенции и по този начин да се основат доказателства за още по-сериозни корупционни действия от тях. Това води до изкуствено завишаване на размера на желаната от подсъдимите непозволена полза. Това е по този начин, доколкото св. Ваклин е съзнавал воденото наказателно произвеждане, използването на СРС, както и че всяко едно корупционно изказване от тримата подсъдими ще може да се употребява за обуславяне на наказателната им отговорност; самичък категорично показва, че в никакъв случай не е имал желание фактически да им дава обещания рушвет. "