Изпити до откат
Деси ВЕЛЕВА
Поредните мъчителни акции за лов на първокурсници стартират множеството университети у нас. Малко са тези, които разчитат да запълнят сполучливо и бързо бройките от план-приема поради положителното име и наложените обичаи.
Далеч обратно остана времето, в което изпитът беше на една дата, към която се въртеше светът на кандидат-студента. Тя беше обрисувана в календара и съзнанието му с пълен, компактен червен кръг, и животът му свършваше и започваше с нея. Защото, в случай че не успееш да докажеш знанията си в този знаков ден, бъдещето към този момент никак не е ослепително. И единственото, което ти остава, е да чакаш идната сакрална дата през другата година.
Но това беше тогава. Сега е друго. Дати за изпити - бол. Събрани са в предварителни, постоянни и спомагателни приемни акции. Графиците на вузовете изобилстват от аварийни разновидности, благоприятни условия за явяване по няколко пъти, до момента в който си харесаш оценката. Следват и множеството класирания, до момента в който се задоволят потребностите и упоритостите и на двете страни. Едните желаят тапия, а другите - цялостни курсове, с цел да обезпечат работа на преподавателите си и да оправдаят съществуването си.
Пандемията и наложените ограничавания за присъствена активност в разнообразни обстановки откри пред вузовете още един нов метод за разширение на вариантите за набиране на първокурсници - онлайн изпитите. Ръководствата им към този момент не се смущават да организират кандидат-студентски препитвания от у дома. Кой какво и от кое място е преписал... Подробност.
Накъде още да се отваря вратата за приемане на висше обучение? Тя към този момент зее необятно за всички. Доскоро рецензиите към вузовете наблягаха на съмнителното качество при изхода, само че най-малко цедката бе ситна на входа. Сега и тя е с големи дупки, през които минават и зърното, и плявата.
Може би концепциите за обединявания на висши учебни заведения въпреки всичко не са толкоз голословни.
Поредните мъчителни акции за лов на първокурсници стартират множеството университети у нас. Малко са тези, които разчитат да запълнят сполучливо и бързо бройките от план-приема поради положителното име и наложените обичаи.
Далеч обратно остана времето, в което изпитът беше на една дата, към която се въртеше светът на кандидат-студента. Тя беше обрисувана в календара и съзнанието му с пълен, компактен червен кръг, и животът му свършваше и започваше с нея. Защото, в случай че не успееш да докажеш знанията си в този знаков ден, бъдещето към този момент никак не е ослепително. И единственото, което ти остава, е да чакаш идната сакрална дата през другата година.
Но това беше тогава. Сега е друго. Дати за изпити - бол. Събрани са в предварителни, постоянни и спомагателни приемни акции. Графиците на вузовете изобилстват от аварийни разновидности, благоприятни условия за явяване по няколко пъти, до момента в който си харесаш оценката. Следват и множеството класирания, до момента в който се задоволят потребностите и упоритостите и на двете страни. Едните желаят тапия, а другите - цялостни курсове, с цел да обезпечат работа на преподавателите си и да оправдаят съществуването си.
Пандемията и наложените ограничавания за присъствена активност в разнообразни обстановки откри пред вузовете още един нов метод за разширение на вариантите за набиране на първокурсници - онлайн изпитите. Ръководствата им към този момент не се смущават да организират кандидат-студентски препитвания от у дома. Кой какво и от кое място е преписал... Подробност.
Накъде още да се отваря вратата за приемане на висше обучение? Тя към този момент зее необятно за всички. Доскоро рецензиите към вузовете наблягаха на съмнителното качество при изхода, само че най-малко цедката бе ситна на входа. Сега и тя е с големи дупки, през които минават и зърното, и плявата.
Може би концепциите за обединявания на висши учебни заведения въпреки всичко не са толкоз голословни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ