Как опустяват училищата
Деси ВЕЛЕВА
Осем села у нас ще опустеят от 15 септември. Но не тъй като хората внезапно ще ги изоставен, а тъй като ще останат без учебно заведение. В България двата процеса са свързани и спре ли да се чува учебният звънец, наклонността към обезлюдяване на обитаемото място става необратима.
От 1991 година досега в страната са закрити 1435 учебни заведения, от тях 630 са начални, 776 са съществени, а 29 - междинни. Учениците за този интервал са намалели съвсем двойно - от 1 366 927 до 708 628.
През предходната образователна година класните стаи останаха вечно затворени единствено в две обитаеми места, за миналата - в цели 16, а за идната - в 8. Очевидно посоката е една, въпреки че крачките към края са неравномерни.
Три от закритите школа с решение на МОН по предложение на общинските препоръки са в Разградско, а две - в Силистренско.
За съществуването на Основното учебно заведение " Кирил и Методий " в разградското село Киченица битката на локалните хора бе дълга, само че тази година завърши. Още преди две години жителите на селото остро се опълчиха против декларираното желание от Общинския съвет, а предприемчив комитет даже събра подписка за опазване на образователното заведение. Голяма част от фамилиите в региона са обществено слаби и още тогава обявиха, че не могат да отделят спомагателни средства за напредване на децата си до града, в случай че да вземем за пример изтърван учебния рейс. Опасенията бяха и че децата от малцинствата евентуално въобще няма да продължат образованието си. Тогава общинарите реагираха на митингите и взеха решение да оставят школото. Тенденцията за понижаване на учениците обаче продължи - те останаха под нормативно избрания най-малко, със слети паралелки от два класа и все по-голяма нужда от дофинансиране от общинския бюджет - 30 896 лева за година. При инспекции в три следващи дни през април тази година пък е било открито, че образователните занятия се посещават от 15-ина възпитаници, а за отсъстващите не е била посочена повода. Затова бъдещите трима първокласници и останалите към 20 възпитаници ще бъдат ориентирани към учебното заведение в село Раковски.
Другите две закрити школа в Разградско - в селата Трапище и Веселина, община Лозница, също хлопнаха вратите без опити да оцелеят. Още през 2016 година локалната администрация предложи те са бъдат " усъвършенствани " поради липса на деца и потребност от дофинансиране. В ОУ " Кирил и Методий " в с. Трапище до последно са работили 9 учители с 30-ина възпитаници в маломерни или слети паралелки, а за активността общината е трябвало да отдели в допълнение близо 20 000 лв. през годината.
Подобна е картината и в ОУ " Иван Вазов " в с. Веселина, където учениците през последната образователна година са били едвам 16 по лист, а дофинансирането от общинския бюджет е към 30 000 лв.. Само четирима са подлежащите да влязат в първи клас наесен, само че в този момент те ще бъдат пренасочени към ОУ " Христо Ботев " в с. Гороцвет.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий ” в с. Сокол
От първи до седми клас учеха и децата в две учебни заведения в Силистренско, които ще останат тихи на 15 септември - ОУ " Св. св. Кирил и Методий " в с. Сокол и ОУ " Отец Паисий " в с. Стефан Караджа в община Главиница. Решението за затварянето им е взето от Общинския съвет с познатите претекстове. В първото школо учениците са били едвам 31, а във второто - 47, всички в слети и маломерни паралелки с общо дофинансиране от над 36 000 лв. за година.
ОУ “Христо Ботев ” в с. Николаевка
Малко по-необичаен и трагичен бе процесът по закриване на учебното заведение в с. Николаевка, община Суворово, Варненско. ОУ " Христо Ботев " е основано през 1847 година и това го прави най-старото във Варненската околия, а първият преподавател в него е бил поп Константин Дънов, бащата на Петър Дънов.
Неговата орис беше неразбираема години наред поради проблеми с управлението, уволнен и възобновен от съда шеф и локални ползи. През предходната година Общинският съвет въпреки всичко взе решение за окончателното закриване на школото. То обаче бе спряно от Административния съд във Варна. Тази година учебното заведение не съумя да избяга от предначертаното и със заповед на министъра на образованието е закрито.
ОУ “Христо Ботев ” в с. Д-р Йосифово, Монтанско
Поредното селско учебно заведение в Северозапада ще се опразни - ОУ " Христо Ботев " в с. Д-р Йосифово, Монтанско. В общината се чакат със 100 по-малко първокласници тази есен. В селското школо в 1 до 8 клас учениците са към 40, без наклонност да се усилят. Класовете са слети, базата е остаряла и не дава отговор на настоящите условия, стимулират се общинските съветници. Преподавателите пък са единствено осем и са в предпенсионна възраст или към този момент пенсионирани. Децата ще бъдат преместени във II СУ " Никола Вапцаров " в Монтана.
Демографската рецесия не отмина и градове. Сливане на две учебни заведения ще се наложи и във Видин. Основното учебно заведение " Отец Паисий " ще бъде закрито, а учениците ще бъдат преместени в СУ " Св. св. Кирил и Методий ". Учебното заведение изпитва сериозен дефицит на средства поради дребния брой възпитаници, сградният фонд не може да се поддържа на равнище, има и проблеми с финансовата прехрана. За 2021 година да вземем за пример има има дефицит от 51 000 лв.. 56 възпитаници, 10 учители и петима души непедагогически личен състав би трябвало да бъдат преместени в другото школо.
На фона на тази тъжна картина е неудобен въпросът дали има късмет скоро да чуем, че учебните заведения се усилват. Или за закриване остават още 1940... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Осем села у нас ще опустеят от 15 септември. Но не тъй като хората внезапно ще ги изоставен, а тъй като ще останат без учебно заведение. В България двата процеса са свързани и спре ли да се чува учебният звънец, наклонността към обезлюдяване на обитаемото място става необратима.
От 1991 година досега в страната са закрити 1435 учебни заведения, от тях 630 са начални, 776 са съществени, а 29 - междинни. Учениците за този интервал са намалели съвсем двойно - от 1 366 927 до 708 628.
През предходната образователна година класните стаи останаха вечно затворени единствено в две обитаеми места, за миналата - в цели 16, а за идната - в 8. Очевидно посоката е една, въпреки че крачките към края са неравномерни.
Три от закритите школа с решение на МОН по предложение на общинските препоръки са в Разградско, а две - в Силистренско.
За съществуването на Основното учебно заведение " Кирил и Методий " в разградското село Киченица битката на локалните хора бе дълга, само че тази година завърши. Още преди две години жителите на селото остро се опълчиха против декларираното желание от Общинския съвет, а предприемчив комитет даже събра подписка за опазване на образователното заведение. Голяма част от фамилиите в региона са обществено слаби и още тогава обявиха, че не могат да отделят спомагателни средства за напредване на децата си до града, в случай че да вземем за пример изтърван учебния рейс. Опасенията бяха и че децата от малцинствата евентуално въобще няма да продължат образованието си. Тогава общинарите реагираха на митингите и взеха решение да оставят школото. Тенденцията за понижаване на учениците обаче продължи - те останаха под нормативно избрания най-малко, със слети паралелки от два класа и все по-голяма нужда от дофинансиране от общинския бюджет - 30 896 лева за година. При инспекции в три следващи дни през април тази година пък е било открито, че образователните занятия се посещават от 15-ина възпитаници, а за отсъстващите не е била посочена повода. Затова бъдещите трима първокласници и останалите към 20 възпитаници ще бъдат ориентирани към учебното заведение в село Раковски.
Другите две закрити школа в Разградско - в селата Трапище и Веселина, община Лозница, също хлопнаха вратите без опити да оцелеят. Още през 2016 година локалната администрация предложи те са бъдат " усъвършенствани " поради липса на деца и потребност от дофинансиране. В ОУ " Кирил и Методий " в с. Трапище до последно са работили 9 учители с 30-ина възпитаници в маломерни или слети паралелки, а за активността общината е трябвало да отдели в допълнение близо 20 000 лв. през годината.
Подобна е картината и в ОУ " Иван Вазов " в с. Веселина, където учениците през последната образователна година са били едвам 16 по лист, а дофинансирането от общинския бюджет е към 30 000 лв.. Само четирима са подлежащите да влязат в първи клас наесен, само че в този момент те ще бъдат пренасочени към ОУ " Христо Ботев " в с. Гороцвет.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий ” в с. Сокол
От първи до седми клас учеха и децата в две учебни заведения в Силистренско, които ще останат тихи на 15 септември - ОУ " Св. св. Кирил и Методий " в с. Сокол и ОУ " Отец Паисий " в с. Стефан Караджа в община Главиница. Решението за затварянето им е взето от Общинския съвет с познатите претекстове. В първото школо учениците са били едвам 31, а във второто - 47, всички в слети и маломерни паралелки с общо дофинансиране от над 36 000 лв. за година.
ОУ “Христо Ботев ” в с. Николаевка
Малко по-необичаен и трагичен бе процесът по закриване на учебното заведение в с. Николаевка, община Суворово, Варненско. ОУ " Христо Ботев " е основано през 1847 година и това го прави най-старото във Варненската околия, а първият преподавател в него е бил поп Константин Дънов, бащата на Петър Дънов.
Неговата орис беше неразбираема години наред поради проблеми с управлението, уволнен и възобновен от съда шеф и локални ползи. През предходната година Общинският съвет въпреки всичко взе решение за окончателното закриване на школото. То обаче бе спряно от Административния съд във Варна. Тази година учебното заведение не съумя да избяга от предначертаното и със заповед на министъра на образованието е закрито.
ОУ “Христо Ботев ” в с. Д-р Йосифово, Монтанско
Поредното селско учебно заведение в Северозапада ще се опразни - ОУ " Христо Ботев " в с. Д-р Йосифово, Монтанско. В общината се чакат със 100 по-малко първокласници тази есен. В селското школо в 1 до 8 клас учениците са към 40, без наклонност да се усилят. Класовете са слети, базата е остаряла и не дава отговор на настоящите условия, стимулират се общинските съветници. Преподавателите пък са единствено осем и са в предпенсионна възраст или към този момент пенсионирани. Децата ще бъдат преместени във II СУ " Никола Вапцаров " в Монтана.
Демографската рецесия не отмина и градове. Сливане на две учебни заведения ще се наложи и във Видин. Основното учебно заведение " Отец Паисий " ще бъде закрито, а учениците ще бъдат преместени в СУ " Св. св. Кирил и Методий ". Учебното заведение изпитва сериозен дефицит на средства поради дребния брой възпитаници, сградният фонд не може да се поддържа на равнище, има и проблеми с финансовата прехрана. За 2021 година да вземем за пример има има дефицит от 51 000 лв.. 56 възпитаници, 10 учители и петима души непедагогически личен състав би трябвало да бъдат преместени в другото школо.
На фона на тази тъжна картина е неудобен въпросът дали има късмет скоро да чуем, че учебните заведения се усилват. Или за закриване остават още 1940... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ