Ще оцелеят ли ценните сгради на София
Деси ВЕЛЕВА
Опазването на недвижимото културно завещание към момента е обречена идея в цялата страна и сигурно в София. За оцеляването му би трябвало доста предпочитание и още повече пари. А те мъчно се намират.
Жилищна постройка на ул. " Лавеле " с читалище
Но даже когато се намират, се оказва, че се усвояват доста постепенно. Пример за това е почналата преди три години специфична стратегия на Столичната община " Културно завещание ". Тя бе проведена от ръководещите на ул. " Московска " 33 след серия от трагични образци на унищожени здания - монументи на културното и архитектурно завещание. Част от тях бяха съборени от частните им притежатели, други - като Царските конюшни, към момента са с проблематичен статут.
Затова програмата " Културно завещание " бе замислена да поддържа запазване на недвижимото културно завещание в София, като главно насърчи притежателите на скъпите здания да се задействат и да стартират реституция и консервация. Три години след старта забележими резултати от помощта на общината липсват. По нито една постройка не е почнал ремонт, а с това движение на работа е подозрително дали от програмата ще има някаква изгода, защото в това време скъпите здания се разрушават.
Общината утвърди бюджет от към 300 000 лв. на година, с който да се финансира проучване на постройките, сформиране на механически паспорт и правене на капиталовите планове, дружно със възнаграждение на такси за съгласуването им и издаване на позволение за градеж. Програмата поема и разноските по авторски контрол на проектантите по време на строителството. Самите реставрационни действия обаче би трябвало да бъдат подхванати от притежателите. Право да аплайват за финансиране пък имат притежателите на частна, общинска и държавна благосъстоятелност - недвижима културна полезност с категория " национално значение ", " локално значение ", " ансамблово значение " и " за сведение ".
Студентският дом на пл. " Народно заседание "
Дали поради ниска осведоменост, дали поради липса на персонална самодейност или вродено съмнение към общуването с администрацията на общината, само че през първата година бе засвидетелстван слаб интерес към финансирането. Според основния проектант на София Здравко Здравков причина за това е изискването, че в случай че до три години не бъдат осъществени нужните поправки, всички средства, дадени от общината, би трябвало да й се върнат.
Затова и едвам девет заявки с готовност за активност бяха подадени към основния проектант през първата година на програмата. Само пет от тях бяха утвърдени, само че след това двама притежатели се отхвърлиха. Така бяха подписани единствено три контракта за обновяване на здания - на Националния студентски дом на пл. " Народно заседание ", административна постройка на Българска академия на науките на ул. " Московска " и постройка на Института по балканистика с център по тракология при Българска академия на науките още веднъж на ул. " Московска ". По една от тях има към този момент реализирано координиране с Националния институт за недвижимо културно завещание, а другите две са в развой на координиране. За всички има направени задачи за планиране, откакто са преминати етапите на техническо проучване, снимане, правене на паспортите. Колко крачки остават към същинската активност не е доста ясно.
През втората година на стратегия " Културно завещание " ползата фактически се ускори и 21 притежатели на културни и архитектурни недвижимости се престрашиха да изискат пари от кметството.
Жилищно-търговската постройка Соломон Кокашвели също е част от зоната на Старите пазарища
Трима бяха отстранени поради непълна документи, а седем бяха утвърдени. Сградите са главно жилищно-търговски, намират се най-вече в центъра на столицата - ул. " Княз Борис I ", бул. " Христо Ботев ", бул. " Княгина Мария-Луиза ", ул. " Леге ", ул. " Лавеле ". За всички тях стартът официално е даден, само че финалът още е доста надалеч.
Поддържането и оцеляването на емблематични остарели здания непроменяемо е обвързвано с пари, които нормално липсват, само че в тази ситуация те са налице. Засега обаче съвсем не се употребяват. За кандидатствалите през първата година на програмата са изразходвани едвам 6300 лв. от финансовите средства и те са отишли за погашение на възнаграждения по контракти с членовете на експертната комисия. През 2021 година са усвоени близо 61 900 лв.. Основната част от тях са за заплащания по контракти, за членовете на Експертната комисия за оценка и класиране на заявките за кандидатстване и за такси за координиране на документи.
При състояние, че за опазване на архитектурното завещание на столицата е усвоена единствено една трета от обезпечените от бюджета средства, не е мъчно да си представим какво бъдеще чака недвижимите полезности на града. Амбициозна стратегия без амбициозни дейности е едно огромно нищо. 1700 са постройките - монументи на културата в София, които се намират главно в историческия център. Според данни отпреди близо 10 години над 80 на 100 от тях не се поддържат. Какво ли е ситуацията с тях в този момент - може би процентът към този момент е 90? В същото време при започване на годината от Столичната община оповестиха, че ще разгласят нови здания за монументи на културата.
Единственият късмет за триумф на общинската стратегия към този момент наподобява опитът да се направи сделка с Министерството на културата то да поеме средствата по реставрационно-консервационните работи по проблематичните здания. Така ще се получи изцяло, цялостно финансиране на всеки план и притежателите може би ще станат по-активни.
Опазването на недвижимото културно завещание към момента е обречена идея в цялата страна и сигурно в София. За оцеляването му би трябвало доста предпочитание и още повече пари. А те мъчно се намират.
Жилищна постройка на ул. " Лавеле " с читалище
Но даже когато се намират, се оказва, че се усвояват доста постепенно. Пример за това е почналата преди три години специфична стратегия на Столичната община " Културно завещание ". Тя бе проведена от ръководещите на ул. " Московска " 33 след серия от трагични образци на унищожени здания - монументи на културното и архитектурно завещание. Част от тях бяха съборени от частните им притежатели, други - като Царските конюшни, към момента са с проблематичен статут.
Затова програмата " Културно завещание " бе замислена да поддържа запазване на недвижимото културно завещание в София, като главно насърчи притежателите на скъпите здания да се задействат и да стартират реституция и консервация. Три години след старта забележими резултати от помощта на общината липсват. По нито една постройка не е почнал ремонт, а с това движение на работа е подозрително дали от програмата ще има някаква изгода, защото в това време скъпите здания се разрушават.
Общината утвърди бюджет от към 300 000 лв. на година, с който да се финансира проучване на постройките, сформиране на механически паспорт и правене на капиталовите планове, дружно със възнаграждение на такси за съгласуването им и издаване на позволение за градеж. Програмата поема и разноските по авторски контрол на проектантите по време на строителството. Самите реставрационни действия обаче би трябвало да бъдат подхванати от притежателите. Право да аплайват за финансиране пък имат притежателите на частна, общинска и държавна благосъстоятелност - недвижима културна полезност с категория " национално значение ", " локално значение ", " ансамблово значение " и " за сведение ".
Студентският дом на пл. " Народно заседание "
Дали поради ниска осведоменост, дали поради липса на персонална самодейност или вродено съмнение към общуването с администрацията на общината, само че през първата година бе засвидетелстван слаб интерес към финансирането. Според основния проектант на София Здравко Здравков причина за това е изискването, че в случай че до три години не бъдат осъществени нужните поправки, всички средства, дадени от общината, би трябвало да й се върнат.
Затова и едвам девет заявки с готовност за активност бяха подадени към основния проектант през първата година на програмата. Само пет от тях бяха утвърдени, само че след това двама притежатели се отхвърлиха. Така бяха подписани единствено три контракта за обновяване на здания - на Националния студентски дом на пл. " Народно заседание ", административна постройка на Българска академия на науките на ул. " Московска " и постройка на Института по балканистика с център по тракология при Българска академия на науките още веднъж на ул. " Московска ". По една от тях има към този момент реализирано координиране с Националния институт за недвижимо културно завещание, а другите две са в развой на координиране. За всички има направени задачи за планиране, откакто са преминати етапите на техническо проучване, снимане, правене на паспортите. Колко крачки остават към същинската активност не е доста ясно.
През втората година на стратегия " Културно завещание " ползата фактически се ускори и 21 притежатели на културни и архитектурни недвижимости се престрашиха да изискат пари от кметството.
Жилищно-търговската постройка Соломон Кокашвели също е част от зоната на Старите пазарища
Трима бяха отстранени поради непълна документи, а седем бяха утвърдени. Сградите са главно жилищно-търговски, намират се най-вече в центъра на столицата - ул. " Княз Борис I ", бул. " Христо Ботев ", бул. " Княгина Мария-Луиза ", ул. " Леге ", ул. " Лавеле ". За всички тях стартът официално е даден, само че финалът още е доста надалеч.
Поддържането и оцеляването на емблематични остарели здания непроменяемо е обвързвано с пари, които нормално липсват, само че в тази ситуация те са налице. Засега обаче съвсем не се употребяват. За кандидатствалите през първата година на програмата са изразходвани едвам 6300 лв. от финансовите средства и те са отишли за погашение на възнаграждения по контракти с членовете на експертната комисия. През 2021 година са усвоени близо 61 900 лв.. Основната част от тях са за заплащания по контракти, за членовете на Експертната комисия за оценка и класиране на заявките за кандидатстване и за такси за координиране на документи.
При състояние, че за опазване на архитектурното завещание на столицата е усвоена единствено една трета от обезпечените от бюджета средства, не е мъчно да си представим какво бъдеще чака недвижимите полезности на града. Амбициозна стратегия без амбициозни дейности е едно огромно нищо. 1700 са постройките - монументи на културата в София, които се намират главно в историческия център. Според данни отпреди близо 10 години над 80 на 100 от тях не се поддържат. Какво ли е ситуацията с тях в този момент - може би процентът към този момент е 90? В същото време при започване на годината от Столичната община оповестиха, че ще разгласят нови здания за монументи на културата.
Единственият късмет за триумф на общинската стратегия към този момент наподобява опитът да се направи сделка с Министерството на културата то да поеме средствата по реставрационно-консервационните работи по проблематичните здания. Така ще се получи изцяло, цялостно финансиране на всеки план и притежателите може би ще станат по-активни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ