Деси Цонева е дъщеря на великия Митко Цонев, мир на

Деси Цонева е щерка на великия Митко Цонев, мир на праха му. Тя е наследила от него любовта си към малкия екран и публичността. От няколко месеца се изявява като звезден кореспондент в предаването „ На кафе “, само че не крие, че желае да води свое лично предаване. Деси е фаворитка на медиите, по неин адрес непрестанно се пишат какви ли не неща. Тя реши да даде извънредно изявление за show.blitz.bg, където да разкрие истината за по-възрастното си гадже, за хипотетичния й годеж, за екзотичните почивки, пристрастеността й в кулинарията, за нейния наследник Янчо и несъмнено за татко й Митко Цонев.

– Деси, доста постоянно пътуваш в чужбина. Само преди броени дни се завърна от Малдивите…
– За повторно отивам на Малдивите, само че за първи път заведох моя наследник Янчо. Страшно доста искаше да отиде, тъй като неговите съученици бяха ходили и в учебно заведение са споделяли усещания. Заведох го, видя костенурки, плува с манти, скатове, изобщо доста е забавно за дребните деца. Аз не обичам близкия контакт с тези морски жители, следих го в профил с коктейл на плажа.
– Зареждаш ли се по време на тези почивки и къде досега ти е харесало най-вече?
– Не обичам да се арестувам на едно място, доста елементарно ми става скучно каквото и да е. Затова тези екскурзии ме разведряват, а също по този начин се сблъсквам и с разнообразни култури. Това разведрява живота, прави го по-интересен. Обичам да пробвам локалната кухня при всяко странствуване и да си „ извършвам кражба “ по някоя и друга рецепта. Освен естествения туризъм, аз върша и кулинарен.

– Известна си с уменията си в кухнята, само че какво обичаш най-вече да приготвяш?
– Почти всеки ден сготвям, стига да имам време. Най-любимото ми занятие е, вечер след работа, да стартира нещо бавничко да си сготвям. Дори в уплашени моменти, когато съм най-изнервена, готвенето ме успокоява. Нямам пристрастия към нещо съответно, на интервали съм. Експериментирам с фюжън кухня, която е микс от разнообразни кухни. Гурме кухня върша за хора, които могат да я схванат. Всичко мога да сготвям. През октомври бяхме един месец на кулинарен туризъм с моя другар, Шеф Иван Манчев и неговата другарка. Обикаляхме разнообразни градове за да опознаем културата и тяхната кухня. Научих някои трикове от там. Азиатската кухня ме влече в последно време, френска и италианска, въпреки всичко съм живяла 6 години в Милано.

– Освен със сина ти, кой различен ти правеше компания на почивката на Малдивите?
– Бях с моя другар и неговите дъщери – едната е съвсем на 20 години, другата е 15-годишна. Учудващо, само че дребният Яни се вписваше в атмосферата с каките, играеха си с него.
– Ти разбираш ли се с тях?
– Много добре се разбираме. Когато се срещнах с моя другар, дъщерите му пристигнаха да живеят при него. От самото начало на връзката ни ние заживяхме с неговите две дъщери и станахме доста близки. Не мога да кажа, че ги одобрявам като свои деца, тъй като мислим почти на един ум. (смее се) Приемам ги като близки приятелки и доста се обичаме.

– Притесняваше ли те огромната разлика във възрастта с твоя другар?
– Никога не ме е тормозило това. Винаги съм си харесвала много по-възрастни мъже от мен. Никога не съм имала дребни гаджета. Мъж под 45 години не ми е забавен. 19 години ни е разликата с моя другар, само че за мен годините нямат никакво значение. Въпросът е по какъв начин се чувстваш с този човек и по какъв начин прекарвате времето си дружно. Хората споделят, че съм го подмладила, а той ме е направил малко по-спокойна и мъдра. Явно сме намерили някакъв баланс, макар че при мен помъдряването нямам доверие да се случи скоро. (смее се)
– Мислите ли за общо дете?
– Не сме го говорили, само че въобще не е изключено. Нормалното развиване на една сериозна връзка е точно брак и дете. Искам да имам още две деца, тъй че не е изключено, само че не е на напред във времето.

– Излезе информация, че сте се сгодили на Малдивите, в този момент остава да преминете и към сватбата…
– Не сме се сгодили, това е партенка, която беше пусната от някой от уеб страниците. Очаквам да се сгодим, само че би трябвало той да се сети и да ми предложи. (смее се)
– Вярно ли е, че с него се запознавате малко след гибелта на татко ти и точно той те вади от депресията, в която си изпаднала тогава?
– Шест-седем месеца след гибелта на татко ми се срещнах с него. Майка ми я бяха поканили на отмора в Гърция с непозната компания и аз и синът ми отидохме с нея. На въпросната отмора се срещнах с Явор и безусловно си хвърлихме три погледа на масата, след което станах от масата, той ме хвана за ръка и от този момент не ме е пускал.

– Преодоля ли към този момент нестихващата тъга по татко ти Митко Цонев?
– Подобна тъга в никакъв случай не се преодолява. Загубата на родител е тежко събитие в живота на всеки, изключително когато си отиде толкоз ненадейно и толкоз млад. Просто свикваш да живееш със обстановката, с болката. Ходя постоянно на гроба му и си приказвам с него. Тъжно ми е, че не мога да споделя някои хубави моменти с него. Споделям ги, само че не получавам противоположната връзка.
– С него или с майка ти беше по-близка?
– Нали споделят, че майките са близки със синовете си, а бащите – с дъщерите. С него доста си споделях по отношение на работата ми, професионалните ми питания. Даваше ми непрестанно препоръки, защото се занимаваше с това. С майка ми споделям повече персонални неща. Но чисто като опора усещах от негова страна.

– Той одобряваше ли твоето увлечение към малкия екран?
– Разбира се! Той знаеше, че съм единствената, която може да продължи неговия път в това занятие. Брат ми въобще не желае да се демонстрира по малките екрани, никаква гласност не го вълнува, на него бизнес мисленето му е в главата, тъкмо като на майка ми. Докато аз постоянно съм била по-артистична, експанзивна, по-щура. Баща ми споделяше, че аз просто седнал съм добре на екран и каквото и да направя, както и да зацикля, просто би трябвало да се усмихна и всичко ще бъде наред.
– Всяка една майка обича да приказва за детето си. Разкажи ни и ти малко повече за твоя наследник, какви са му заниманията…?
– Янчо е мое копие. Той не живее при мен от самото начало. Повече от половината време живее при баба си в кв. Бояна. След гибелта на татко ми тя остана сама и детенцето й разведрява живота, друго си е да има някой към нея.
Обича да играе футбол, както и на плейстейшъна и е доста задобрял. В учебно заведение е относително добър. Той е на 9 години, а децата на неговата възраст не са толкоз съсредоточени, към момента не знаят накъде в живота да поемат, игрите ги вълнуват повече. Като цяло е положително дете и извънредно сладостен.

– Какви упоритости имаш за него?
– Като по-малък искаше да става проектант, което ми хареса като концепция. Това е хубава специалност за момче, изключително с положително обучение може да бъде доста сполучлив. Сега половината му съученици желаят да стават футболисти и го чувствам, че и на него това му е в главата. Не ми го споделя, тъй като знае, че ще се ядосам. Не искам синът ми да става футболист. Малките си мислят, че станеш ли футболист и мигновено се превръщаш в Роналдо и животът ти е ария. Пък България не е и мястото, където можеш да постигнеш огромни триумфи в тази сфера. Но проектант ми звучи добре, просто бих желала да стане сполучлив. Бих се радвала и артист да стане, тъй като е артистичен и доста добре би се развил в тази тенденция. Може би Янчо Таков – трети ще е идващият Коста Цонев.

– Чувстваш ли се на място в предаването „ На кафе “ и очакваше ли предложение за работа от там?
– Предложението беше ненадейно. Преди да стартира като звезден кореспондент в „ На кафе “, аз работех като коментатор на „ Nell’s kitchen ” при тях и постоянно сме се разбирали. Страхотен екип са. Винаги съм желала да работя в сходен вид предаване и с тъкмо такива хора. Атмосферата е другарска, доста положителна. Работата ми е занимателна, върша това, което постоянно съм правила. Срещам се с известни персони, приказваме си, въвеждам моето възприятие за комизъм и искрица в репортажите и считам, че хората ме харесват.
– Имаш ли упоритост за свое предаване?
– Отдавна имам упоритост за мое лично предаване, само че не знам дали е пристигнало времето. Много ми се готви и сякаш с подобен вид предаване ми се занимава. На този стадий съответен план няма, само че няма да откажа, в случай че някой ми предложи. (смее се)