Деси Радева избухна с пост във Фейсбук: Хора, наистина ли тоалета ми е най-важното в момента?!
Деси Радева написа пост във " Facebook " по отношение на рецензиите по отношение на тоалета й на приема за 3 март:
Хора, почтено ли значимото сега са моят и на вицепрезидента тоалети?! Това ли е тематиката? Дори в деня на националния празник?!
Дори тогава ли не можем да потиснем желанието си да сме пенкелери? И да честваме дружно. И да МИСЛИМ дружно. Къде сме? Каква е действителността? Какво е бъдещето ни?
За какво приказвам ли? За това синьо-червено и какво-ли-още-не, дето ни дели от 90-те. За това Левски-ЦСКА, в което влизаме с ненаситност.
Така ли ще оцелеем като нация - ядящи се между тях? Това ли са ни проблемите? Ако да - с мед да ги намажеш!
На приема нощес, преди да зазвучи химна, се пошегувах с госпожа Йотова: " Да вземем да се уговаряме авансово, м? " Тя отвърна с усмивка: " Карай, току виж решили, че сме се уговорили. "
Не имах вяра, че това ще се трансформира в следващото похищение на внимание от същинските проблеми на България. И към момента нямам доверие, че дотолкоз сме отвикнали да мислим и да отсяваме значимото.
Тук е мястото да изтъквам Томас Джеферсън: Ако една нация чака да бъде профан и свободна, това не е било, и няма и да го бъде!
А всички мои критици желая да уверя, че за мен е значимо по какъв начин ме оценя индивидът до мен. Защото съм негов избор. Не ваш! Не градете облик, който няма нищо общо с действителния. Ще рухне - рано или късно. (Правило на маркетинга).
Поздрав за брачна половинка ми, определен за президент с над 2 млн.гласа. Некупени! И не най-вече червени! И дано е ясно - няма да спра да го поддържам! Защото той пък е моят избор в персонален проект.
П.С. Модните корифеи и стайлинг експертите, приемете поздравите на Невена Николова. Дано ви светне за какво работи най-вече в Лондон, а не в София. Дръжте стандарта
;) Обичаме ви!
Хора, почтено ли значимото сега са моят и на вицепрезидента тоалети?! Това ли е тематиката? Дори в деня на националния празник?!
Дори тогава ли не можем да потиснем желанието си да сме пенкелери? И да честваме дружно. И да МИСЛИМ дружно. Къде сме? Каква е действителността? Какво е бъдещето ни?
За какво приказвам ли? За това синьо-червено и какво-ли-още-не, дето ни дели от 90-те. За това Левски-ЦСКА, в което влизаме с ненаситност.
Така ли ще оцелеем като нация - ядящи се между тях? Това ли са ни проблемите? Ако да - с мед да ги намажеш!
На приема нощес, преди да зазвучи химна, се пошегувах с госпожа Йотова: " Да вземем да се уговаряме авансово, м? " Тя отвърна с усмивка: " Карай, току виж решили, че сме се уговорили. "
Не имах вяра, че това ще се трансформира в следващото похищение на внимание от същинските проблеми на България. И към момента нямам доверие, че дотолкоз сме отвикнали да мислим и да отсяваме значимото.
Тук е мястото да изтъквам Томас Джеферсън: Ако една нация чака да бъде профан и свободна, това не е било, и няма и да го бъде!
А всички мои критици желая да уверя, че за мен е значимо по какъв начин ме оценя индивидът до мен. Защото съм негов избор. Не ваш! Не градете облик, който няма нищо общо с действителния. Ще рухне - рано или късно. (Правило на маркетинга).
Поздрав за брачна половинка ми, определен за президент с над 2 млн.гласа. Некупени! И не най-вече червени! И дано е ясно - няма да спра да го поддържам! Защото той пък е моят избор в персонален проект.
П.С. Модните корифеи и стайлинг експертите, приемете поздравите на Невена Николова. Дано ви светне за какво работи най-вече в Лондон, а не в София. Дръжте стандарта
![]( https://www.facebook.com/images/emoji.php/v9/f57/1/16/1f609.png )
Източник: petel.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ