Деси Бакърджиева пред в. "Шоу": Преди години исках да осиновя дете и още искам
Деси Бакърджиева е една от най-популярните млади актриси у нас. Загатна за гения си още с ролята в „ Стъклен дом ” преди няколко години, а по-късно и с присъединяване във „ Фамилията ”. В момента следим с интерес превъплъщението й в положителната и амбициозна доктор Лора Хинова в хитовия сериал „ Откраднат живот ”, чийто рейтинг към този момент е неосъществим. Междувременно Деси пази сполучливо и дисертация на тематика „ Филмовата промишленост в актуалната осведомителна среда – трансформации и взаимоотношения ” и към този момент е лекар на науките. Разговорът с нея е пределно откровен, пъстър със закачки и любопитни детайлности от живота й.
- Деси, ето, че с изключение на актриса, имаш и много положителни вокални благоприятни условия. Потвърждението – скорошното ти присъединяване в „ Като две капки вода”!
- (смее се) Благодаря ти. Но не знам дали съм се показала толкоз добре. Изобщо не съм удовлетворена, тъй като можеше да бъде доста по-добре. Освен това имаше някакви механически проблеми още при започване на песента, както и със звука на микрофона, може би беше намаляван, бяха отстранени и ниските регистри. И аз в един миг не чувах личния си глас. После, като чух записа, се шокирах, само че това е друга тематика. Важното е, че на сцената се забавлявах от сърце и в последна сметка устоях на предизвикването. Знам, че сътрудниците, които работят в този формат, са извънредно ангажирани да осъществят всички тези разнообразни облици, за което се желае в действителност непосилен труд. Определено влагат сърцето си, с цел да се получи най-после това хубаво шоу. Не мога да не ти споделя и какъв брой съм очарована от професионализма и отношението на Кремена Халваджиян - тя е просто брилянтна в работата си!
И е доста готин човек. Още първия ден, когато отидох на подготовка, тя бе подготвила първо моя костюм, освен това безусловно по моя мярка, без въобще да сме се виждали скоро. Безкрайно съм щастлива, че имах шанса да работя и с прелестни вокални педагози, един от който е Етиен Леви. Веднага след края на предаването, той пристигна при мен и ми сподели, че съм много музикален човек и би трябвало наложително да се занимавам с музика, тъй като е огромно преимущество за всеки един артист да може да се научи и добре да пее. Напълно съм съгласна с него и мисля да се вслушам в съвета му. Имам толкоз доста да изучавам (усмихва се).
- Всъщност с теб още преди година си говорихме за това, че би паснала доста добре във формат като „ Като две капки вода”. И хоп, това стана факт! Хубаво е, че сме услужили със свежа концепция на продуцентите!
- (смее се) Между другото е тъкмо по този начин, да. Ти за първи път направи асоциация с „ Като две капки вода”. И в този момент, като връщам времето обратно, чак не мога да допускам (смее се).
- Пренасям те в „ Откраднат живот” и в облика на доктор Хинова. Свикна ли към този момент с нейната житейска настройка, философия и капчица дебелоглав?
- Тя е една от обичаните ми героини, обичам я! Но забавното е, че с всяка минала седмица аз стартирам от ден на ден да я виждам освен като човек, който я пресъздава, само че и като непряк наблюдаващ. Може би, тъй като и тя се трансформира. Някои нейни поведенчески реакции и дейности, които първоначално ги нямаше, в този момент към този момент се демонстрират. И в действителност Лора Хинова от ден на ден се отдалечава от своя първичен облик. Обяснявам си това със същото, което се случва и в действителния живот на хората – имат интервали, в които се трансформират поради нещо, поради някого, поради фактори. Но персонално аз харесвах Лора повече с предходното й държание, в това време я извинявам за всичко, което прави в този момент. Знаеш ли, от време на време имам следното чувство – някак си ми звучи нелогично Лора да е отличничката на випуска, да знае толкоз доста неща, да чете толкоз доста книги и в същото време за някои обикновени неща от живота да е малко глупава и наивна. Може просто да е в подобен период…
- Ще те оборя! Професионалистите са такива поради работата си. Личният свят обаче, нормално е зависим на усеща, условия, правила, които постоянно объркват логиката в картинката дотолкоз, че в един миг човек да наподобява даже искрено доверчив в нея, даже и да не е.
- О, да, права си, по този начин е. Лора има своите качествени оправдания за всичко, което прави. Аз самата я поддържам в тях, само че евентуално би ми се желало в някои моменти да работи по-умно и рационално по отношение на хората, които обича, което пък зависи от сценаристите (смее се).
- Във кино лентата Лора Хинова прави всичко, с цел да стане майка, подценява даже закона, който безусловно не разрешава сурогатното майчинство в България. Ако ти беше изправена в действителния си живот в такава обстановка, щеше ли подходиш толкоз самоуверено?
- Ох, не знам… Но това е една в действителност извънредно значима тематика, може би тъй като е хубаво в България към този момент да се промени законът за сурогатното майчинство. Тази полемика се води от години. Законът сякаш бе признат на първо четене, на второ не зная какво се е случило, само че е бил отритнат. Според мен
всяка жена заслужава да бъде майка
и би трябвало да търси своя метод на случване. Но фикс концепциите са нездравословно нещо. В случая на Лора може би щеше да е по-разумно да си осинови детенце. Тя избра различен вид. И въпреки всичко не съм „ за” да се пристъпват законите. Може би не е редно, само че в случай че желанието е толкоз мощно, е хубаво човек да опита да провокира смяна в закона. Самата аз преди години търсих метод да си осиновя детенце, тъй като това е в действителност благородно. Пък е и хубаво човек да разбере, че да бъдеш родител, не значи просто да родиш едно дете, а да носиш отговорността, да му помагаш в целия му витален цикъл.
- Прекрасно е, че ти самата, макар че имаш дъщеричка, имаш предпочитание да осиновиш дете.
- Да, по този начин е и го споделям първо с теб. Преди години потеглих по този път, но… извинявайте доста, оказа се доста комплицирано да се случи нещо сходно в България! И би трябвало да имаш големи връзки, с цел да осиновиш дете! Огромни! Не упреквам никого. Така ни е основана системата. Човек би трябвало да се въоръжи с огромно самообладание, в случай че желае да следва този път. Толкова е комплицирано. Но аз безпределно доста почитам хората, които са създали такава крачка в живота си и са съумели да осиновят дете. За мен тези хора са герои! Не просто да вземеш едно дете и да го гледаш, а в действителност да се превърнеш в негов родител. Много е благородно! Може би след време иска ми се случи, този миг още не е пристигнал.
- Отново те съчетавам с доктор Лора Хинова, с която си ми казвала преди, че много си наподобявате – освен по вярата в човешкия живот, само че и в знанието. Успя ли да се наместиш комфортно в комплицираната здравна материя, с която тя се занимава в болничното заведение или още ти е непозната?
- (смее се) Ооо, несъмнено знаеш по какъв начин да задаваш въпроси. И както нормално – ще бъда напълно почтена с теб. Много е мъчно да станеш за толкоз малко време експерт, и то в тъкмо тази област. Вече обаче, някои от термините не са ми по този начин непознати. Дори ги употребявам с лекост в речта си. Запознах се и с оперативния способ на деяние, въпреки всичко набрах опит след тези към този момент съвсем 250 епизода. Чувствам по-близка материята, само че никога не мога да кажа, че съм доктор. Не съм се доближила дори до същинските хирурзи, само че станах още по-голям почитател на тази специалност.
- Но пък имаш и черен колан по карате в действителния живот, а тъкмо в този момент героинята ти Лора има потребност от малко допинг в държанието, около напрегнатата й обстановка с бременната сурогатна майка Ваня… Образът може да се промени още, нали?!
- (избухва в смях) Ооо, ами не знам какво ще измислят сценаристите. Ти обаче, несъмнено хвърляш много забавни хрумвания (смее се). Но пък виж – Лора имаше напълно скоро една много любопитна обстановка в тази посока с доктор Мазов. Казва му, че би трябвало да си вземе няколко дни отпуск, тъй като Ваня ще стартира да се усъмнява, като ги вижда постоянно в болничното заведение. А той й дава отговор:
“Лорче, но не мога повече, не устоявам да играя...”
и тя му удря един пестник, много постоянен освен това! Стефан се осъзнава, че е споделил някаква страшна нелепост и би трябвало да се вземе в ръце. И в този миг Лора му зашлевява още един пестник с обяснението, че го прави… за баланс (смее се). Любима ми е тази обстановка, само че не толкоз поради шамара, а тъй като в действителността хората в действителност от време на време могат да реагират толкоз безумно, че в профил видяно да се смееш до сълзи, а в това време на тях самите да им е до сълзи, а не до смешки и закачки.
- Вероятно и в твоя живот не постоянно всичко е било подредено откъм разсъдък и логичност, и си изпадала в своите персонални парадокси?
- Разбира се, безусловно е по този начин. Случвало ми се е, не мога да отрека. Никой не може да живее в един идеален свят, а и нашият е много безреден, изключително този, който се случва в България. Имало е в действителност доста безумни неща, в които съм реагирала прекомерно смешно, в случай че някой ме е гледал в профил. Но това е ситуацията, животът е цветен. Затова човек би трябвало да умее да бъде положително надъхан, даже и в сложните моменти, тъй като другояче те и тъгата ще му причинят доста проблеми. Доказано е, че колкото по-положително мислим, толкоз по-бързо идват и верните решения.
- Доколкото знам все имаш още една огромна несбъдната фантазия – да станеш режисьор и сценарист, макар че към този момент имаш сниман филм…
- Точно по този начин, виж по какъв начин знаеш. Дипломиран режисьор съм, само че с цел да се сбъдне качествено тази фантазия, е нужно доста време. А в този момент в действителност ме хващаш в един парадокс откъм динамичност на уговорките. В интерес на истината, напълно неотдавна приключих последните линии на героите в този мой план и се веселя доста. Но с цел да се случи той, са значими освен режисьорът, сценаристът и екипът, а и диалогистите, които сега диря. Диалогът е най-съществен – би трябвало да бъде натурален, неналожителен, само че и да гони главната задача на героите и историята на кино лентата. И се надявам този план да се осъществя един ден, колкото и постепенно да върви като движение. Няма да се откажа, тъй като мощно имам вяра в него, а и тъй като съм съумяла да го развия изцяло.
Освен това е доста значимо да ти кажа, че подобен план не е юридически до този миг в България. Да, може би някой ще ме упрекна в някаква форма на комерс, само че в него няма нищо неприятно. Не съм срещу това. За мен един филм би трябвало да има обръщение, което да стигне до огромна публика. Не би трябвало никога да е вулгарен, само че да съчетава злободневни, съществени проблеми, пресъздадени и изиграни ослепително.
- Значи да чакаме скоро да се случи, нали по този начин!
- (смее се) Предвид какъв брой са ни оракулски диалозите с теб, ще се веселя доста. Но съществено, аз съм търпелива, знам, че тези неща стават постепенно, а и много мъчно. Аз съм от хората, които имат вяра, че в живота няма нищо инцидентно. Не съм получила нищо безплатно, по тази причина и знам, че нещата се реализират единствено с доста труд.
- Тривиално, само че остава ли ти време за персонален живот? Макар че и двете знаем, че всичко е допустимо, стига да са положителни комбинациите…
- Дааа… виж какъв брой тъкмо го сподели и съм изцяло съгласна с теб. Остава ми много малко време около дилемите. Не съм и от хората, които имат доста другари, само че това може би се дължи на простата причина, че вечер, прибирайки се изморена, виждам да обърна внимание на фамилията си. И надлежно се виждам по-рядко с приятелите. А обстоятелството, че ставам всеки ден доста рано и се прибирам късно вечер, ме прави неспособна след 12 да обикалям заведения (усмихва се).
- Георги Христов пее неслучайно „ нямам потребност от доста другари, стигат ми двама-трима”.
- Това е един добър индикатор, да, благодаря ти. Истинските другари по тази причина са и същински, с цел да са постоянно до теб, даже и да не те виждат през вечер. През годините се научих да правя оценка нещата не по количество, а по качество. Двама стойностни другари не могат да заменят 200 други!
Дъщеря й е най-големият й критик! „ Дъщеря ми е моят най-хубав критик и аршин, изключително в този момент, когато щом стане 20:00 ч. всички се събират пред екрана и стартират мненията (смее се). Анна-Мария е доста откровена, откровена, няма преправеност в отношението си. Интересите й са ориентирани към точните науки, не толкоз към изкуството. Иска да стане правист. Има предпочитание да бъде добър и обективен човек, макар че й е доста мъчно, когато би трябвало да убеди някого, че истината е най-силното оръжие. Искрено се надявам да съм добра майка. И знам, че в случай че не бяха родителите ми, да ме подкрепят финансово, нямаше да се оправя. Работя от доста дребна. Не не помня, че съм уединен родител. Преди години трябваше да виждам детето си със лични средства, беше доста мъчно. Днес самоуверено декларирам, че имам още доста самун да изям и още доста обиколки да извървя, с цел да стигна равнището, което желая да бъда – и като човек, и като актьор”.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Деси, ето, че с изключение на актриса, имаш и много положителни вокални благоприятни условия. Потвърждението – скорошното ти присъединяване в „ Като две капки вода”!
- (смее се) Благодаря ти. Но не знам дали съм се показала толкоз добре. Изобщо не съм удовлетворена, тъй като можеше да бъде доста по-добре. Освен това имаше някакви механически проблеми още при започване на песента, както и със звука на микрофона, може би беше намаляван, бяха отстранени и ниските регистри. И аз в един миг не чувах личния си глас. После, като чух записа, се шокирах, само че това е друга тематика. Важното е, че на сцената се забавлявах от сърце и в последна сметка устоях на предизвикването. Знам, че сътрудниците, които работят в този формат, са извънредно ангажирани да осъществят всички тези разнообразни облици, за което се желае в действителност непосилен труд. Определено влагат сърцето си, с цел да се получи най-после това хубаво шоу. Не мога да не ти споделя и какъв брой съм очарована от професионализма и отношението на Кремена Халваджиян - тя е просто брилянтна в работата си!
И е доста готин човек. Още първия ден, когато отидох на подготовка, тя бе подготвила първо моя костюм, освен това безусловно по моя мярка, без въобще да сме се виждали скоро. Безкрайно съм щастлива, че имах шанса да работя и с прелестни вокални педагози, един от който е Етиен Леви. Веднага след края на предаването, той пристигна при мен и ми сподели, че съм много музикален човек и би трябвало наложително да се занимавам с музика, тъй като е огромно преимущество за всеки един артист да може да се научи и добре да пее. Напълно съм съгласна с него и мисля да се вслушам в съвета му. Имам толкоз доста да изучавам (усмихва се).
- Всъщност с теб още преди година си говорихме за това, че би паснала доста добре във формат като „ Като две капки вода”. И хоп, това стана факт! Хубаво е, че сме услужили със свежа концепция на продуцентите!
- (смее се) Между другото е тъкмо по този начин, да. Ти за първи път направи асоциация с „ Като две капки вода”. И в този момент, като връщам времето обратно, чак не мога да допускам (смее се).
- Пренасям те в „ Откраднат живот” и в облика на доктор Хинова. Свикна ли към този момент с нейната житейска настройка, философия и капчица дебелоглав?
- Тя е една от обичаните ми героини, обичам я! Но забавното е, че с всяка минала седмица аз стартирам от ден на ден да я виждам освен като човек, който я пресъздава, само че и като непряк наблюдаващ. Може би, тъй като и тя се трансформира. Някои нейни поведенчески реакции и дейности, които първоначално ги нямаше, в този момент към този момент се демонстрират. И в действителност Лора Хинова от ден на ден се отдалечава от своя първичен облик. Обяснявам си това със същото, което се случва и в действителния живот на хората – имат интервали, в които се трансформират поради нещо, поради някого, поради фактори. Но персонално аз харесвах Лора повече с предходното й държание, в това време я извинявам за всичко, което прави в този момент. Знаеш ли, от време на време имам следното чувство – някак си ми звучи нелогично Лора да е отличничката на випуска, да знае толкоз доста неща, да чете толкоз доста книги и в същото време за някои обикновени неща от живота да е малко глупава и наивна. Може просто да е в подобен период…
- Ще те оборя! Професионалистите са такива поради работата си. Личният свят обаче, нормално е зависим на усеща, условия, правила, които постоянно объркват логиката в картинката дотолкоз, че в един миг човек да наподобява даже искрено доверчив в нея, даже и да не е.
- О, да, права си, по този начин е. Лора има своите качествени оправдания за всичко, което прави. Аз самата я поддържам в тях, само че евентуално би ми се желало в някои моменти да работи по-умно и рационално по отношение на хората, които обича, което пък зависи от сценаристите (смее се).
- Във кино лентата Лора Хинова прави всичко, с цел да стане майка, подценява даже закона, който безусловно не разрешава сурогатното майчинство в България. Ако ти беше изправена в действителния си живот в такава обстановка, щеше ли подходиш толкоз самоуверено?
- Ох, не знам… Но това е една в действителност извънредно значима тематика, може би тъй като е хубаво в България към този момент да се промени законът за сурогатното майчинство. Тази полемика се води от години. Законът сякаш бе признат на първо четене, на второ не зная какво се е случило, само че е бил отритнат. Според мен
всяка жена заслужава да бъде майка
и би трябвало да търси своя метод на случване. Но фикс концепциите са нездравословно нещо. В случая на Лора може би щеше да е по-разумно да си осинови детенце. Тя избра различен вид. И въпреки всичко не съм „ за” да се пристъпват законите. Може би не е редно, само че в случай че желанието е толкоз мощно, е хубаво човек да опита да провокира смяна в закона. Самата аз преди години търсих метод да си осиновя детенце, тъй като това е в действителност благородно. Пък е и хубаво човек да разбере, че да бъдеш родител, не значи просто да родиш едно дете, а да носиш отговорността, да му помагаш в целия му витален цикъл.
- Прекрасно е, че ти самата, макар че имаш дъщеричка, имаш предпочитание да осиновиш дете.
- Да, по този начин е и го споделям първо с теб. Преди години потеглих по този път, но… извинявайте доста, оказа се доста комплицирано да се случи нещо сходно в България! И би трябвало да имаш големи връзки, с цел да осиновиш дете! Огромни! Не упреквам никого. Така ни е основана системата. Човек би трябвало да се въоръжи с огромно самообладание, в случай че желае да следва този път. Толкова е комплицирано. Но аз безпределно доста почитам хората, които са създали такава крачка в живота си и са съумели да осиновят дете. За мен тези хора са герои! Не просто да вземеш едно дете и да го гледаш, а в действителност да се превърнеш в негов родител. Много е благородно! Може би след време иска ми се случи, този миг още не е пристигнал.
- Отново те съчетавам с доктор Лора Хинова, с която си ми казвала преди, че много си наподобявате – освен по вярата в човешкия живот, само че и в знанието. Успя ли да се наместиш комфортно в комплицираната здравна материя, с която тя се занимава в болничното заведение или още ти е непозната?
- (смее се) Ооо, несъмнено знаеш по какъв начин да задаваш въпроси. И както нормално – ще бъда напълно почтена с теб. Много е мъчно да станеш за толкоз малко време експерт, и то в тъкмо тази област. Вече обаче, някои от термините не са ми по този начин непознати. Дори ги употребявам с лекост в речта си. Запознах се и с оперативния способ на деяние, въпреки всичко набрах опит след тези към този момент съвсем 250 епизода. Чувствам по-близка материята, само че никога не мога да кажа, че съм доктор. Не съм се доближила дори до същинските хирурзи, само че станах още по-голям почитател на тази специалност.
- Но пък имаш и черен колан по карате в действителния живот, а тъкмо в този момент героинята ти Лора има потребност от малко допинг в държанието, около напрегнатата й обстановка с бременната сурогатна майка Ваня… Образът може да се промени още, нали?!
- (избухва в смях) Ооо, ами не знам какво ще измислят сценаристите. Ти обаче, несъмнено хвърляш много забавни хрумвания (смее се). Но пък виж – Лора имаше напълно скоро една много любопитна обстановка в тази посока с доктор Мазов. Казва му, че би трябвало да си вземе няколко дни отпуск, тъй като Ваня ще стартира да се усъмнява, като ги вижда постоянно в болничното заведение. А той й дава отговор:
“Лорче, но не мога повече, не устоявам да играя...”
и тя му удря един пестник, много постоянен освен това! Стефан се осъзнава, че е споделил някаква страшна нелепост и би трябвало да се вземе в ръце. И в този миг Лора му зашлевява още един пестник с обяснението, че го прави… за баланс (смее се). Любима ми е тази обстановка, само че не толкоз поради шамара, а тъй като в действителността хората в действителност от време на време могат да реагират толкоз безумно, че в профил видяно да се смееш до сълзи, а в това време на тях самите да им е до сълзи, а не до смешки и закачки.
- Вероятно и в твоя живот не постоянно всичко е било подредено откъм разсъдък и логичност, и си изпадала в своите персонални парадокси?
- Разбира се, безусловно е по този начин. Случвало ми се е, не мога да отрека. Никой не може да живее в един идеален свят, а и нашият е много безреден, изключително този, който се случва в България. Имало е в действителност доста безумни неща, в които съм реагирала прекомерно смешно, в случай че някой ме е гледал в профил. Но това е ситуацията, животът е цветен. Затова човек би трябвало да умее да бъде положително надъхан, даже и в сложните моменти, тъй като другояче те и тъгата ще му причинят доста проблеми. Доказано е, че колкото по-положително мислим, толкоз по-бързо идват и верните решения.
- Доколкото знам все имаш още една огромна несбъдната фантазия – да станеш режисьор и сценарист, макар че към този момент имаш сниман филм…
- Точно по този начин, виж по какъв начин знаеш. Дипломиран режисьор съм, само че с цел да се сбъдне качествено тази фантазия, е нужно доста време. А в този момент в действителност ме хващаш в един парадокс откъм динамичност на уговорките. В интерес на истината, напълно неотдавна приключих последните линии на героите в този мой план и се веселя доста. Но с цел да се случи той, са значими освен режисьорът, сценаристът и екипът, а и диалогистите, които сега диря. Диалогът е най-съществен – би трябвало да бъде натурален, неналожителен, само че и да гони главната задача на героите и историята на кино лентата. И се надявам този план да се осъществя един ден, колкото и постепенно да върви като движение. Няма да се откажа, тъй като мощно имам вяра в него, а и тъй като съм съумяла да го развия изцяло.
Освен това е доста значимо да ти кажа, че подобен план не е юридически до този миг в България. Да, може би някой ще ме упрекна в някаква форма на комерс, само че в него няма нищо неприятно. Не съм срещу това. За мен един филм би трябвало да има обръщение, което да стигне до огромна публика. Не би трябвало никога да е вулгарен, само че да съчетава злободневни, съществени проблеми, пресъздадени и изиграни ослепително.
- Значи да чакаме скоро да се случи, нали по този начин!
- (смее се) Предвид какъв брой са ни оракулски диалозите с теб, ще се веселя доста. Но съществено, аз съм търпелива, знам, че тези неща стават постепенно, а и много мъчно. Аз съм от хората, които имат вяра, че в живота няма нищо инцидентно. Не съм получила нищо безплатно, по тази причина и знам, че нещата се реализират единствено с доста труд.
- Тривиално, само че остава ли ти време за персонален живот? Макар че и двете знаем, че всичко е допустимо, стига да са положителни комбинациите…
- Дааа… виж какъв брой тъкмо го сподели и съм изцяло съгласна с теб. Остава ми много малко време около дилемите. Не съм и от хората, които имат доста другари, само че това може би се дължи на простата причина, че вечер, прибирайки се изморена, виждам да обърна внимание на фамилията си. И надлежно се виждам по-рядко с приятелите. А обстоятелството, че ставам всеки ден доста рано и се прибирам късно вечер, ме прави неспособна след 12 да обикалям заведения (усмихва се).
- Георги Христов пее неслучайно „ нямам потребност от доста другари, стигат ми двама-трима”.
- Това е един добър индикатор, да, благодаря ти. Истинските другари по тази причина са и същински, с цел да са постоянно до теб, даже и да не те виждат през вечер. През годините се научих да правя оценка нещата не по количество, а по качество. Двама стойностни другари не могат да заменят 200 други!
Дъщеря й е най-големият й критик! „ Дъщеря ми е моят най-хубав критик и аршин, изключително в този момент, когато щом стане 20:00 ч. всички се събират пред екрана и стартират мненията (смее се). Анна-Мария е доста откровена, откровена, няма преправеност в отношението си. Интересите й са ориентирани към точните науки, не толкоз към изкуството. Иска да стане правист. Има предпочитание да бъде добър и обективен човек, макар че й е доста мъчно, когато би трябвало да убеди някого, че истината е най-силното оръжие. Искрено се надявам да съм добра майка. И знам, че в случай че не бяха родителите ми, да ме подкрепят финансово, нямаше да се оправя. Работя от доста дребна. Не не помня, че съм уединен родител. Преди години трябваше да виждам детето си със лични средства, беше доста мъчно. Днес самоуверено декларирам, че имам още доста самун да изям и още доста обиколки да извървя, с цел да стигна равнището, което желая да бъда – и като човек, и като актьор”. Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ