За бавната смърт, която очаква малкия и средния бизнес
Деси Алексиева е притежател на FOX book café в София, което съчетава книжарница, кафене, изложба и място за културни събития. Коментарът й е от профила й във " Facebook ".
Вчера някой попита за какво никой в България не приказва за това какво се случва с дребните и междинни бизнеси в България. Истината е, че тъй като никой не желае да приказва за гибелта. За бавната гибел, която чака дребните и междинни бизнеси. Звучи трагично, нали? Но не е.
Мога да опиша какво се случва с мен и моя бизнес и по какъв начин се пробвам да се оправя.
Всички хора, които работят при мен, са в насилствен неплатен отпуск, не тъй като не желая да им заплащам, а тъй като и те, и аз знаем, че няма с какво, тъй като нашите обороти са покрай безспорната нула и работа няма.
Всички неща, които сме подхванали като благоприятни условия за онлайн доставки и доставки в границите на деня за София, като онлайн четения и виртуални срещи оказват помощ минимално. Защото
дребните бизнеси не могат да си разрешат да дадат отстъпки - те нямат маржове, които да им го разрешат.
А клиентите основателно желаят отстъпки като форма на поддръжка за тях в този сложен миг. Благодаря на всеки един човек, който си е поръчал от нас или се е присъединил на онлайн лекция или четене. Хора, вие ни спасявате, безусловно.
Онзи ден съм отишла до борсата за три книги. Две от тях открих, за третата отидох в друга работеща книжарница, с цел да мога да я доставя на клиентката, като жест на признателност, че се е обърнала към нас и ни е подкрепила. Никога няма да не помни дамата, която пристигна предходната събота и си купи 40 книги от нас. Безкрайно съм ѝ признателна и ще помня жеста ѝ вечно. Доставките върша или аз персонално, или Ники, с цел да понижим риска от предаване на болест. Но ние сме на процедура затворени. Дори когато съм във " Фокс " през целия ден, хората не влизат, тъй като ги е боязън, и с съображение. Благодаря на сътрудниците ми, които идват някои от дните непринудено, с цел да ме поддържат и да създадат неща за бизнеса.
Обаче дребният бизнес няма запаси. Финансовите запаси бързо се изчерпват, тъй като
ние не можем да не платим на доставчиците си или възнаграждения
на хора, които са организирали събития за нас. Когато платим и наема, запасите ни понижават още по-драстично. Позволявам си да забавям заплащания с предварителна спогодба. Давам си сметка, че даже и след отминаване на всички карантини и забрани, бизнесът няма да се възвърне още дълго време, тъй като изисква време да върнем навиците си отпреди рецесията, а и всички ние ще се върнем в една изменена действителност.
Това е повода някои дребни магазини да работят, даже и дребното, което ще получат тези дни, ще им помогне да продължат да съществуват.
Вчера инцидентно видях оборота на магазин за първокласни артикули, даже във вчерашния ден (който би трябвало да е кризисен) оборотът им беше по-голям от нашия в най-силните ни дни. Защото рецесията постоянно визира междинната класа, нашите клиенти. Защото естествените психически реакции са крайни в интервали на рецесия - те варират от " един път се живее " и присъщия на това хедонизъм, до " всички ще умрем " и присъщия парализиращ боязън. Малко са хората, които съумяват да запазят разсъдък в тази обстановка.
Как се оправям аз? Всяка заран се разсънвам рано,
не тъй като съм ранобудна и работлива, а тъй като съм в стрес. Искам да работя и да върша неща за бъдещето, тъй като това ми дава чувство, че нещо се случва и че ситуацията не е толкоз зле. Взимам преносимия компютър си във FOX book café и работя там, тъй като в случай че има поръчки, аз няма по какъв начин да ги извърша от у дома, тъй като с цел да изпратя фотоси на книги със страници от вътрешната страна, което постоянно нашите клиенти постоянно питат, аз няма по какъв начин да го направя от вкъщи, тъй като с цел да подбера книги за четенията си, аз няма по какъв начин да го направя у дома. А четенията са толкоз значими за децата, които по принцип идват при нас, тъй като дават чувство за нормалност и съгласуваност в този сложен за всички ни миг. Благодаря на всички родители и деца, които се включват и ни се доверяват, и на приятелите ни, които ни предоставиха платформа за онлайн четенията. Отивам във " Фокс ", тъй като единствено там мога да направя чийзкейка за поръчката.
Чувствам се като изменник на всички апели да си седнал съм вкъщи, нали от моя бизнес не зависи животът на хората.
Кризите основават тревоги, аз се пробвам да тичам от тази, като се покривам с работа.
Искам да мога да си заставам у дома и да съм спокойна, само че не мога, тъй като непрекъснато би трябвало да мисля за нещо ново, което да направя, и се грижа за оцеляването ни.
Нямаме обаче средства, с цел да изпълним бъдещи планове, като издаването на детската ни книга, тъй като
кътаме всеки лев с вярата, че рецесията в един миг ще мине
и че с цел да можем да работим ни трябват средства.
Моето персонално и фамилно ползване е от дълго време свито, пазаря ден за ден, даже нямам ресурси от храна у дома, тъй като реинвестирам в бизнеса си средствата, които получавам, не си заплащам заплата. Осигурявам се на минималния застрахователен предел, тъй като изборът е дали да оцелее бизнесът или не. Малкият бизнес мъчно си разрешава осигурителната тежест. До скоро не си взимах и пари за четенията, които персонално аз повеждам, с цел да може да имаме запаси за бизнеса.
Работя по доброволчески планове като основаването на уеб страницата с научни публикации за COVID-19,
тъй като се усещам длъжна да оказа помощ с каквото мога на обществото и не желая хората да си споделят съмнителни препоръки за справяне, а научно обоснована информация.
Използвам времето си да пишем писма до министъра на културата за увеличение дотацията за библиотеките, тъй като това е методът хората да имат достъп до книги дълготрайно, а също по този начин да се обезпечи съществуването на книжарския бизнес.
Работя по основаването на нашата неправителствена организация в социална изгода " Книгите и децата ", чийто първи план е пилотно разпределяне на 100 безвъзмездни кутии с книги за новородените в Смолянска област, обучаване на библиотекарите да водят четения за най-малките и образуване на четения в публичните и районната библиотека.
Защото не желая децата да порастват в безмълвие.
В момента виждам у дома да има задоволително храна, тъй като децата в тази рецесия са непрекъснато гладни.
Вчера едно от децата ми е получило двойка по български в електронния дневник. Не знам кому е нужна и на кого оказва помощ. Със сигурност не е мотивиращо. Тези неща допълват субективното ми чувство за несправяне. Защото с цел да се оправят с количеството уроци, домашни и контролни в изискванията на онлайн образованието, сега се чака родителите да са непрекъснато включени и да оказват помощ. А когато три деца у дома би трябвало да учат по едно и също време на един компютър, е обикновено някой да не си съобщи в точния момент домашната работа. Майната ѝ на двойката. Дадох си сметка, че сега единствената ми цел в образованието на децата е да не повтарят класове. Не мога да виждам стотиците известия, които получавам във вайбър единствено от едната група родители, в която са ме присъединили. Омръзнало ми е просветителната ни система да разчита на родителите и на частни уроци. Замислих се, че въпреки когато аз бях ученичка, да не се разчиташе на частни уроци и образованието да си беше моя задача, съм построила личността си в годините след учебно заведение доста повече, в сравнение с в учебно заведение. Това ме прави спокойна за бъдещето на децата.
Благодаря на децата ми, които са извънредно независими и подкрепящи.
Вчера си откъснах цвят от джанка, най-хубавото нещо за деня.
Обичам антиутопиите в литературата, само че не желая да живеем в антиутопия.
Не одобрявам света, в който антиутопиите и прогнозите на параноиците стартират да се сбъдват.
Ние би трябвало в този момент да вършим неща за бъдещето, тъй като единствено по този начин ще се оправим и не би трябвало да се лишаваме от свободи повече от рационалното, тъй като никой няма да ни ги върне непринудено.
Гледам да не се обезверявам, тъй като все си споделям, че каквото за всички, това и за мен и че и това ще мине. Въпросът е какви ще са следствията за нас като хора.
Пазете се и бъдете рационални.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (870)
Вчера някой попита за какво никой в България не приказва за това какво се случва с дребните и междинни бизнеси в България. Истината е, че тъй като никой не желае да приказва за гибелта. За бавната гибел, която чака дребните и междинни бизнеси. Звучи трагично, нали? Но не е.
Мога да опиша какво се случва с мен и моя бизнес и по какъв начин се пробвам да се оправя.
Всички хора, които работят при мен, са в насилствен неплатен отпуск, не тъй като не желая да им заплащам, а тъй като и те, и аз знаем, че няма с какво, тъй като нашите обороти са покрай безспорната нула и работа няма.
Всички неща, които сме подхванали като благоприятни условия за онлайн доставки и доставки в границите на деня за София, като онлайн четения и виртуални срещи оказват помощ минимално. Защото
дребните бизнеси не могат да си разрешат да дадат отстъпки - те нямат маржове, които да им го разрешат.
А клиентите основателно желаят отстъпки като форма на поддръжка за тях в този сложен миг. Благодаря на всеки един човек, който си е поръчал от нас или се е присъединил на онлайн лекция или четене. Хора, вие ни спасявате, безусловно.
Онзи ден съм отишла до борсата за три книги. Две от тях открих, за третата отидох в друга работеща книжарница, с цел да мога да я доставя на клиентката, като жест на признателност, че се е обърнала към нас и ни е подкрепила. Никога няма да не помни дамата, която пристигна предходната събота и си купи 40 книги от нас. Безкрайно съм ѝ признателна и ще помня жеста ѝ вечно. Доставките върша или аз персонално, или Ники, с цел да понижим риска от предаване на болест. Но ние сме на процедура затворени. Дори когато съм във " Фокс " през целия ден, хората не влизат, тъй като ги е боязън, и с съображение. Благодаря на сътрудниците ми, които идват някои от дните непринудено, с цел да ме поддържат и да създадат неща за бизнеса.
Обаче дребният бизнес няма запаси. Финансовите запаси бързо се изчерпват, тъй като
ние не можем да не платим на доставчиците си или възнаграждения
на хора, които са организирали събития за нас. Когато платим и наема, запасите ни понижават още по-драстично. Позволявам си да забавям заплащания с предварителна спогодба. Давам си сметка, че даже и след отминаване на всички карантини и забрани, бизнесът няма да се възвърне още дълго време, тъй като изисква време да върнем навиците си отпреди рецесията, а и всички ние ще се върнем в една изменена действителност.
Това е повода някои дребни магазини да работят, даже и дребното, което ще получат тези дни, ще им помогне да продължат да съществуват.
Вчера инцидентно видях оборота на магазин за първокласни артикули, даже във вчерашния ден (който би трябвало да е кризисен) оборотът им беше по-голям от нашия в най-силните ни дни. Защото рецесията постоянно визира междинната класа, нашите клиенти. Защото естествените психически реакции са крайни в интервали на рецесия - те варират от " един път се живее " и присъщия на това хедонизъм, до " всички ще умрем " и присъщия парализиращ боязън. Малко са хората, които съумяват да запазят разсъдък в тази обстановка.
Как се оправям аз? Всяка заран се разсънвам рано,
не тъй като съм ранобудна и работлива, а тъй като съм в стрес. Искам да работя и да върша неща за бъдещето, тъй като това ми дава чувство, че нещо се случва и че ситуацията не е толкоз зле. Взимам преносимия компютър си във FOX book café и работя там, тъй като в случай че има поръчки, аз няма по какъв начин да ги извърша от у дома, тъй като с цел да изпратя фотоси на книги със страници от вътрешната страна, което постоянно нашите клиенти постоянно питат, аз няма по какъв начин да го направя от вкъщи, тъй като с цел да подбера книги за четенията си, аз няма по какъв начин да го направя у дома. А четенията са толкоз значими за децата, които по принцип идват при нас, тъй като дават чувство за нормалност и съгласуваност в този сложен за всички ни миг. Благодаря на всички родители и деца, които се включват и ни се доверяват, и на приятелите ни, които ни предоставиха платформа за онлайн четенията. Отивам във " Фокс ", тъй като единствено там мога да направя чийзкейка за поръчката.
Чувствам се като изменник на всички апели да си седнал съм вкъщи, нали от моя бизнес не зависи животът на хората.
Кризите основават тревоги, аз се пробвам да тичам от тази, като се покривам с работа.
Искам да мога да си заставам у дома и да съм спокойна, само че не мога, тъй като непрекъснато би трябвало да мисля за нещо ново, което да направя, и се грижа за оцеляването ни.
Нямаме обаче средства, с цел да изпълним бъдещи планове, като издаването на детската ни книга, тъй като
кътаме всеки лев с вярата, че рецесията в един миг ще мине
и че с цел да можем да работим ни трябват средства.
Моето персонално и фамилно ползване е от дълго време свито, пазаря ден за ден, даже нямам ресурси от храна у дома, тъй като реинвестирам в бизнеса си средствата, които получавам, не си заплащам заплата. Осигурявам се на минималния застрахователен предел, тъй като изборът е дали да оцелее бизнесът или не. Малкият бизнес мъчно си разрешава осигурителната тежест. До скоро не си взимах и пари за четенията, които персонално аз повеждам, с цел да може да имаме запаси за бизнеса.
Работя по доброволчески планове като основаването на уеб страницата с научни публикации за COVID-19,
тъй като се усещам длъжна да оказа помощ с каквото мога на обществото и не желая хората да си споделят съмнителни препоръки за справяне, а научно обоснована информация.
Използвам времето си да пишем писма до министъра на културата за увеличение дотацията за библиотеките, тъй като това е методът хората да имат достъп до книги дълготрайно, а също по този начин да се обезпечи съществуването на книжарския бизнес.
Работя по основаването на нашата неправителствена организация в социална изгода " Книгите и децата ", чийто първи план е пилотно разпределяне на 100 безвъзмездни кутии с книги за новородените в Смолянска област, обучаване на библиотекарите да водят четения за най-малките и образуване на четения в публичните и районната библиотека.
Защото не желая децата да порастват в безмълвие.
В момента виждам у дома да има задоволително храна, тъй като децата в тази рецесия са непрекъснато гладни.
Вчера едно от децата ми е получило двойка по български в електронния дневник. Не знам кому е нужна и на кого оказва помощ. Със сигурност не е мотивиращо. Тези неща допълват субективното ми чувство за несправяне. Защото с цел да се оправят с количеството уроци, домашни и контролни в изискванията на онлайн образованието, сега се чака родителите да са непрекъснато включени и да оказват помощ. А когато три деца у дома би трябвало да учат по едно и също време на един компютър, е обикновено някой да не си съобщи в точния момент домашната работа. Майната ѝ на двойката. Дадох си сметка, че сега единствената ми цел в образованието на децата е да не повтарят класове. Не мога да виждам стотиците известия, които получавам във вайбър единствено от едната група родители, в която са ме присъединили. Омръзнало ми е просветителната ни система да разчита на родителите и на частни уроци. Замислих се, че въпреки когато аз бях ученичка, да не се разчиташе на частни уроци и образованието да си беше моя задача, съм построила личността си в годините след учебно заведение доста повече, в сравнение с в учебно заведение. Това ме прави спокойна за бъдещето на децата.
Благодаря на децата ми, които са извънредно независими и подкрепящи.
Вчера си откъснах цвят от джанка, най-хубавото нещо за деня.
Обичам антиутопиите в литературата, само че не желая да живеем в антиутопия.
Не одобрявам света, в който антиутопиите и прогнозите на параноиците стартират да се сбъдват.
Ние би трябвало в този момент да вършим неща за бъдещето, тъй като единствено по този начин ще се оправим и не би трябвало да се лишаваме от свободи повече от рационалното, тъй като никой няма да ни ги върне непринудено.
Гледам да не се обезверявам, тъй като все си споделям, че каквото за всички, това и за мен и че и това ще мине. Въпросът е какви ще са следствията за нас като хора.
Пазете се и бъдете рационални.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (870)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ