Десетки протести се проведоха в контролираните от режима райони в Южна Сирия от средата на август. Хората излязоха на улицата, след като правителството обяви, че цените на горивата ще бъдат увеличени с 200%. Исканията на протестиращите обаче не са само икономически - те призовават и за край на управлението на президента Башар ал-Асад. Нашият екип разговаря с протестиращ в Ас-Сувейда, град с голямо население от хора от религиозното малцинство на друзите, където неотдавнашното протестно движение е особено силно.
Скандирания като „хората искат режимът да падне!“, „Сирия принадлежи на нас, а не на семейство Ал-Асад!“ и "Махни се, Башар!" огласяха улиците на сирийския град Ас-Сувейда през последните дни. Това е ехо: протестиращите от града – много от друзското малцинство – използват същите скандирания, които демонстрантите подеха преди дванадесет години, когато революцията започна за първи път в Сирия.
Вълна от протести заля градовете в Южна Сирия след съобщението на правителството на 15 август, че възнамерява да повиши цената на бензина с 200%, опустошително увеличение на цените за население, чието финансово състояние е опустошено от дванадесет години война. Повече от . Държавните служители печелят средно месечна заплата от само .
Първата група, която отговори на съобщението на правителството, бяха шофьорите на камиони в As-Suwayda. Те призоваха за обща стачка и мобилизация.
'Протестиращите призоваха за сваляне на режима, освобождаване на политически задържани и прилагане на резолюция 2254'
Нашият наблюдател Шади Ал Дубайси е граждански журналист, който живее в Ас-Сувейда. Той участва в протестите.
Протести се проведоха на десетки места в провинцията. Пътищата бяха блокирани. Местният щаб на партията Баас [Бележка на редактора: партията на Башар Асад] и нейните клонове бяха затворени.
Хората боядисаха стените със спрей и раздадоха брошури. Протестиращите призоваха за сваляне на режима, освобождаване на политически задържани и прилагане на резолюция 2254 [Бележка на редактора: Тази резолюция на ООН призовава за прекратяване на огъня и политическо решение на сирийския конфликт].
Протестиращите имат обществена подкрепа, както и подкрепата на шейха на друзите Хикмат ал Хиджри. Той подкрепя призивите на протестиращите и предупреждава да не им бъдат нанесени никакви щети. Изглежда, че силите за сигурност не са в състояние да спрат тези протести поради голямата обществена подкрепа, както и участието на хора от всички сектори на обществото, включително млади хора, жени и духовенство.
Стачката се състоя основно в Ас-Сувейда. Изображения, споделени на 20 август от местната медия As-Suwayda 24, показват десетки затворени магазини в центъра на града.
На 23 август протестиращите подпалиха голям плакат на Башар ал-Асад.
Протести имаше и в други градове. В Джабле, град близо до крайбрежния град Латакия, много хора участваха в общата стачка. Видео, публикувано в социалните медии на 20 август, показва войници, разположени в града, които се опитват да принудят хората да отворят отново магазините си.
Протести имаше и в Дераа, както и в предградията на Дамаск. В Нава, предградие на Дераа, силите за сигурност извършиха яростно потушаване на мирен нощен протест на 20 август.
„Няма да има край на този разговор, докато Асад е тук“< /strong>
Фирас Контар, който е едновременно французин и сириец, написа книгата „Сирия: Невъзможната революция“. (На френски „Syrie, la Révolution unknown“.)
Протестите се проведоха на места, където службите за сигурност на режима имат по-малък контрол. В Дераа все още има силно присъствие на бойци от Свободната сирийска армия, което означава, че режимът не успя да си възвърне стабилната власт на територията.
Хората в Ас-Сувейда никога не са подкрепяли режима или про-режимните милиции. Вместо това те подкрепиха революцията от самото начало, което беше неудобно за режима, който винаги се преструваше, че малцинствата са на негова страна. Това е голям шамар за режима.
Преживяваме разместването на едно общество, на една държава, която е оставила след себе си ужасна празнота. През последните 12 години има нестабилност. Този разговор няма да има край, докато Асад е тук. Проблемите не се решават с неговото присъствие. Той е възелът, който пречи на всяко движение към успокояване на ситуацията. И така всичко това продължава.
Приблизително 306 000 души са в Сирия от началото на войната през 2011 г., според Върховния комисар на ООН за правата на човека. Още най-малко 15 281 души са били измъчвани в затворническите килии на правителството според неправителствената организация за правата на човека.
По време на Арабската пролет сирийците се разбунтуваха срещу режим, който беше в сила повече от 50 години. Режимът е обвинен в престъпления срещу човечеството заради кървавите си репресии срещу протестното движение и използването му срещу цивилни.
Ето как западните „влиятели на пътуванията“ в Сирия натискат държавната пропаганда
