Пловдивчани се помолиха на храмовия празник в “Св. Георги“, Бойко Борисов също пристигна в църквата
Десетки пловдивчани се стекоха на празничната работа в църквата " Св. Гоерги " тази заран. На 6-ти май Православната църква разпространява Св. великомъченик Георги Победоносец.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай оглави Архиерейска Божествена света Литургия в храма.
На храмовия празник участва и кметът на града Здравко Димитров, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, екс градоначалника и народен представител Иван Тотев, районните кметове Георги Стаменов, Стоян Алексиев, депутатът Дани Каназирева, някогашната кметица на " Младост " в София Десислава Иванчева, както и други знакови фигури от редицата на ГЕРБ. По-късно през днешния ден Борисов ще прегледа построяването на новия храм в Стария град на Пловдив.
Междувременно Преосвещеният Знеполски духовник Арсений - викарий на митрополита, ще оглави Архиерейска света Литургия в манастира " Св. Георги " край с. Белащица.
За Свети Георги
Свети Георги живял по времето на император Диоклециан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. След гибелта на бащата майка му го отвела в Палестина, където постъпил на работа във войската. Отличил се и скоро самият император го издигнал в чин боен трибун.
Когато Диоклециан издал строги закони против християните, свети Георги се приготвил за мъченическа гибел и раздал благосъстоянието и парцелите си на бедните. Той се противопоставил на гоненията на християните, за което бил малтретиран дълго и грубо. Всеки път по вълшебен метод Господ изцелявал раните му и това карало доста хора да се извърнат към християнството. Така направила и дамата на императора - Александра, която по-късно била екзекутирана дружно със светеца.
Свети Георги възкресил труп, изцелявал заболели, а на един човек съживил вола, поради което се смята за настойник на стадата.
Според едно поверие близо до мястото, където бил заровен светецът, покрай Бейрут, заплашителен дракон вземал по едно дете от всяко семейство. Когато пристигнал ред на единствената щерка на царя, свети Георги се появил на бял кон, с копие в ръка. Той победил змея с Божията помощ, по тази причина се назовава Победоносец и се смята за настойник на воините.
.jpg )
За храма
Първоначалното създаване на този исторически православен храм – първият български в Пловдив - е обвързвано с битката за национално съзнание и за независима българска черква, изключително дейна през 40-те години на XIX в. Най-дейни са българите, населяващи компактно западния крайбрежен пловдивски квартал „ Мараша “, които още през 1846 година се сплотяват от концепцията за създаване на български храм в тази чисто българска махала, по това време енорийска на митрополитската църква „ Св. Марина “. Главен основател и най-щедър донор за построяването на нов храм става богатият и авторитетен пловдивски възрожденец Стоян Теодорович Чалъков, именуван Големи Стоян.
Храмът „ Св. Георги Победоносец” е осветлен през 1848 година Той построен на напълно ново място в Пловдив, в нарушаване на дотогавашните условия на османските административни управляващи, които разрешавали градеж единствено на мястото на по - остарели храмове. Отваря порти и българското учебно заведение при църквата с първи преподавател дякон Иларион Хилендарец.
Редом със Стоян Чалъков, който с изключение на дарението издействал ферман за изграждане на новия храм, великодушни суми връчили известните роднини на Чалъкови братята Салчо и Стоян Чомакови, а също и видният български възрожденец Александър Екзарх, родом от Стара Загора. Не са малко и волните пожертвования, насъбрани от жителите на квартала. Как е изглеждал този храм, отдаден на светеца Победоносец, през днешния ден не можем да си представим в детайлности, тъй като той не оцелява. Само 30 години по-късно, по време на последните боеве за освобождението на Пловдив при започване на януари 1878 година, граната от съветско оръдие инцидентно пада върху храма и го унищожава непоправимо. Единствените сведения можем да почерпим от известната фотопанорама от 1874 година, направена от огромния пловдивски фотограф Димитър Кавра. Вижда се западната част от тогавашния град и храм с двускатен покрив, не по-тесен от този на прилежащата църква „ Св. Харалампий “.
Можем да предположим, че тя също е трикорабна псевдобазилика. Източната олтарна стена приключва с овална апсида. В дълбочина при северозападния завършек на храма, добре се обрисува неколкоетажна камбанария, на която се виждат двата най-горни етажа с квадратен проект. Кулата приключва с четиристенен коничен покрив. В продължение на три години енориашите още веднъж събират средства за обновяване на храма. През февруари 1881 година църковно-училищното настоятелство, управлявано от известния преподавател и бунтовник Георги Крумов, поканва за експертиза движимости лица със задача да преценяват какви са опциите за възобновяване на постройката. Тяхната рекомендация е за събаряне на непоправимата към този момент руина и за градеж на нова църква по нов план. Взето е решение за събиране на още средства и изграждане на отговарящ възпоменателен храм, който да припомня на поколенията за освободителите, навлезли в Пловдив на 4 януари 1878 година отсам, от най- западните елементи на града. Георги Крумов разгласява особено възвание, чиито трогателни слова са отправени „ освен пред нашите братя българе, находящи се в града, само че и въобще и пред всичките наши братя в Отечеството да ни дадат ръка, тоест помощи за съграждание на църквата... “. Църковното настоятелство поканва видния пловдивски жител и проектант Йосиф Шнитер да извърши нужните инженерни изследвания и да изготви архитектурен план. Много скоро, през месец май същата година, той приключва проектантската работа и основава план на първия следосвобожденски храм в града.
Междувременно идват средства от разнообразни краища на свободна България и отвън границите й. Особено великодушни дарения дават генерал- губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди, секретарят му Гаврил Кръстевич, Пловдивският митрополит Панарет, видните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Михаил Маджаров, Костаки Пеев и редица други. Населението на квартала се включва всеобщо в разчистването на руините и в изкопните работи за основите на новия строеж. На 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година постройката била издигната до равнището на покривните структури и тогава напълно в точния момент настоятелството получило крупни дарения от огромния български покровител Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година градежът е приключен и остарелият иконостас е инсталиран още веднъж. Освещаването се прави на 26 октомври 1883 година - Димитровден, с архиерейска света Литургия в наличието на голям брой пловдивски жители и посетители.
Храмът „ Св. Георги Победоносец “ и в този момент впечатлява с истинската си архитектура в типичен жанр. Архитектът Йосиф Шнитер бил добре осведомен с достиженията на съветския класицизъм от XIX в. и това повлияло на работата му. Той съблюдава възрожденската традиция на трикорабните псевдобазилики, само че придава чувство за кръстокуполност във вътрешното пространство на наоса. От запад издига емпория, а от изток приключва олтарното пространство с голяма, извисена до покрива апсида. Входовете от север и от юг оформя с представителни стълбища и портици в дорийски жанр, които приключват с триъгълни фронтони. Между тях и над междинния транспортен съд построява купол с висок цилиндричен тъпан и полусферично покритие. Десетте прозореца на купола, разграничени външно с пиластри и завършени с полукръгли арки, разрешават на светлината да навлиза щедро в храма. Над западния вход през 1903 година е прибавена двуетажна камбанария, проектирана още веднъж от арх. Йосиф Шнитер. Тя се носи от четири квадратни стълба, а горната част е завършена от отвори с полукръгли арки, отделени с пиластри в йонийски жанр. Камбанарията приключва с купол в комплицирана форма с четири кръгли отвора, под които релефно е маркирана годината на построяването й.
Вътрешността на храма се украсява от остарелия, добре непокътнат и висок възрожденски иконостас, чиято резба е изпълнена в модерния за средата на XIX в. в нашите земи жанр ампир. Най-забележителните измежду огромните олтарни икони са на зографа Никола Одринчанин (от 1845 година и 1849 г.), рисувал през 40- те години на XIX в. в редица пловдивски църкви. До тях са творбите на дебърския иконописец Иван Георгиев - Спаовски, работил при започване на XX в. в Пловдивско. Синът на Никола Одринчанин - Милтиади, също оставил своя творба - иконата „ Св. Харалампий “. Стените на храма не са били изписани, с изключение свода на купола, където е изобразен Благославящият Иисус Христос.
Една година след освещаване на храма, на 2 юни (20 май остарял стил) 1884 година, той се трансформира в същинска историческа реликва. В него за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Произнесени са прочувствени слова за подвига на борците за независимост от видни политически дейци в Източна Румелия - Иван Стоянович и доктор Константин Стоилов. На същата дата през 1885 година, няколко месеца преди Съединението, Ботевият празник още веднъж стартира с панихида. След пламенното слово на перущинския поборник Атанас Патев огромно национално шествие се насочва към тогавашния център на града - Градската градина, наоколо до конака. Шествието минава през особено издигната триумфална арка с надпис „ Тоз, който падне в пердах за независимост - той не умира “. Няколко месеца по-късно, на 6 септември, първите църковни камбани, които тържествено известяват за осъщественото съединяване на Княжество България с Източна Румелия, са камбаните на възпоменателния храм „ Св. Георги “. Същите звучни и тържествени камбани афишират още едно историческо събитие. На 16 юли 1906 година те поставят завършек на закъснялата заради тежките условия на Берлинския контракт църковно-национална битка в града.
Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай оглави Архиерейска Божествена света Литургия в храма.
На храмовия празник участва и кметът на града Здравко Димитров, водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, екс градоначалника и народен представител Иван Тотев, районните кметове Георги Стаменов, Стоян Алексиев, депутатът Дани Каназирева, някогашната кметица на " Младост " в София Десислава Иванчева, както и други знакови фигури от редицата на ГЕРБ. По-късно през днешния ден Борисов ще прегледа построяването на новия храм в Стария град на Пловдив.
Междувременно Преосвещеният Знеполски духовник Арсений - викарий на митрополита, ще оглави Архиерейска света Литургия в манастира " Св. Георги " край с. Белащица.
За Свети Георги
Свети Георги живял по времето на император Диоклециан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. След гибелта на бащата майка му го отвела в Палестина, където постъпил на работа във войската. Отличил се и скоро самият император го издигнал в чин боен трибун.
Когато Диоклециан издал строги закони против християните, свети Георги се приготвил за мъченическа гибел и раздал благосъстоянието и парцелите си на бедните. Той се противопоставил на гоненията на християните, за което бил малтретиран дълго и грубо. Всеки път по вълшебен метод Господ изцелявал раните му и това карало доста хора да се извърнат към християнството. Така направила и дамата на императора - Александра, която по-късно била екзекутирана дружно със светеца.
Свети Георги възкресил труп, изцелявал заболели, а на един човек съживил вола, поради което се смята за настойник на стадата.
Според едно поверие близо до мястото, където бил заровен светецът, покрай Бейрут, заплашителен дракон вземал по едно дете от всяко семейство. Когато пристигнал ред на единствената щерка на царя, свети Георги се появил на бял кон, с копие в ръка. Той победил змея с Божията помощ, по тази причина се назовава Победоносец и се смята за настойник на воините.
За храма
Първоначалното създаване на този исторически православен храм – първият български в Пловдив - е обвързвано с битката за национално съзнание и за независима българска черква, изключително дейна през 40-те години на XIX в. Най-дейни са българите, населяващи компактно западния крайбрежен пловдивски квартал „ Мараша “, които още през 1846 година се сплотяват от концепцията за създаване на български храм в тази чисто българска махала, по това време енорийска на митрополитската църква „ Св. Марина “. Главен основател и най-щедър донор за построяването на нов храм става богатият и авторитетен пловдивски възрожденец Стоян Теодорович Чалъков, именуван Големи Стоян.
Храмът „ Св. Георги Победоносец” е осветлен през 1848 година Той построен на напълно ново място в Пловдив, в нарушаване на дотогавашните условия на османските административни управляващи, които разрешавали градеж единствено на мястото на по - остарели храмове. Отваря порти и българското учебно заведение при църквата с първи преподавател дякон Иларион Хилендарец.
Редом със Стоян Чалъков, който с изключение на дарението издействал ферман за изграждане на новия храм, великодушни суми връчили известните роднини на Чалъкови братята Салчо и Стоян Чомакови, а също и видният български възрожденец Александър Екзарх, родом от Стара Загора. Не са малко и волните пожертвования, насъбрани от жителите на квартала. Как е изглеждал този храм, отдаден на светеца Победоносец, през днешния ден не можем да си представим в детайлности, тъй като той не оцелява. Само 30 години по-късно, по време на последните боеве за освобождението на Пловдив при започване на януари 1878 година, граната от съветско оръдие инцидентно пада върху храма и го унищожава непоправимо. Единствените сведения можем да почерпим от известната фотопанорама от 1874 година, направена от огромния пловдивски фотограф Димитър Кавра. Вижда се западната част от тогавашния град и храм с двускатен покрив, не по-тесен от този на прилежащата църква „ Св. Харалампий “.
Можем да предположим, че тя също е трикорабна псевдобазилика. Източната олтарна стена приключва с овална апсида. В дълбочина при северозападния завършек на храма, добре се обрисува неколкоетажна камбанария, на която се виждат двата най-горни етажа с квадратен проект. Кулата приключва с четиристенен коничен покрив. В продължение на три години енориашите още веднъж събират средства за обновяване на храма. През февруари 1881 година църковно-училищното настоятелство, управлявано от известния преподавател и бунтовник Георги Крумов, поканва за експертиза движимости лица със задача да преценяват какви са опциите за възобновяване на постройката. Тяхната рекомендация е за събаряне на непоправимата към този момент руина и за градеж на нова църква по нов план. Взето е решение за събиране на още средства и изграждане на отговарящ възпоменателен храм, който да припомня на поколенията за освободителите, навлезли в Пловдив на 4 януари 1878 година отсам, от най- западните елементи на града. Георги Крумов разгласява особено възвание, чиито трогателни слова са отправени „ освен пред нашите братя българе, находящи се в града, само че и въобще и пред всичките наши братя в Отечеството да ни дадат ръка, тоест помощи за съграждание на църквата... “. Църковното настоятелство поканва видния пловдивски жител и проектант Йосиф Шнитер да извърши нужните инженерни изследвания и да изготви архитектурен план. Много скоро, през месец май същата година, той приключва проектантската работа и основава план на първия следосвобожденски храм в града.
Междувременно идват средства от разнообразни краища на свободна България и отвън границите й. Особено великодушни дарения дават генерал- губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди, секретарят му Гаврил Кръстевич, Пловдивският митрополит Панарет, видните политици и общественици Йоаким Груев, Драган Манчов, Георги Консулов, Михаил Маджаров, Костаки Пеев и редица други. Населението на квартала се включва всеобщо в разчистването на руините и в изкопните работи за основите на новия строеж. На 17 май 1881 година тържествено е положен първият камък на новия пловдивски храм. За една година постройката била издигната до равнището на покривните структури и тогава напълно в точния момент настоятелството получило крупни дарения от огромния български покровител Евлоги Георгиев - 600 златни франка и от митрополит Панарет Рашев от Букурещ - 300 златни франка. Към средата на 1883 година градежът е приключен и остарелият иконостас е инсталиран още веднъж. Освещаването се прави на 26 октомври 1883 година - Димитровден, с архиерейска света Литургия в наличието на голям брой пловдивски жители и посетители.
Храмът „ Св. Георги Победоносец “ и в този момент впечатлява с истинската си архитектура в типичен жанр. Архитектът Йосиф Шнитер бил добре осведомен с достиженията на съветския класицизъм от XIX в. и това повлияло на работата му. Той съблюдава възрожденската традиция на трикорабните псевдобазилики, само че придава чувство за кръстокуполност във вътрешното пространство на наоса. От запад издига емпория, а от изток приключва олтарното пространство с голяма, извисена до покрива апсида. Входовете от север и от юг оформя с представителни стълбища и портици в дорийски жанр, които приключват с триъгълни фронтони. Между тях и над междинния транспортен съд построява купол с висок цилиндричен тъпан и полусферично покритие. Десетте прозореца на купола, разграничени външно с пиластри и завършени с полукръгли арки, разрешават на светлината да навлиза щедро в храма. Над западния вход през 1903 година е прибавена двуетажна камбанария, проектирана още веднъж от арх. Йосиф Шнитер. Тя се носи от четири квадратни стълба, а горната част е завършена от отвори с полукръгли арки, отделени с пиластри в йонийски жанр. Камбанарията приключва с купол в комплицирана форма с четири кръгли отвора, под които релефно е маркирана годината на построяването й.
Вътрешността на храма се украсява от остарелия, добре непокътнат и висок възрожденски иконостас, чиято резба е изпълнена в модерния за средата на XIX в. в нашите земи жанр ампир. Най-забележителните измежду огромните олтарни икони са на зографа Никола Одринчанин (от 1845 година и 1849 г.), рисувал през 40- те години на XIX в. в редица пловдивски църкви. До тях са творбите на дебърския иконописец Иван Георгиев - Спаовски, работил при започване на XX в. в Пловдивско. Синът на Никола Одринчанин - Милтиади, също оставил своя творба - иконата „ Св. Харалампий “. Стените на храма не са били изписани, с изключение свода на купола, където е изобразен Благославящият Иисус Христос.
Една година след освещаване на храма, на 2 юни (20 май остарял стил) 1884 година, той се трансформира в същинска историческа реликва. В него за пръв път след Освобождението е отслужена панихида в памет на Христо Ботев и починалите за свободата на България. Произнесени са прочувствени слова за подвига на борците за независимост от видни политически дейци в Източна Румелия - Иван Стоянович и доктор Константин Стоилов. На същата дата през 1885 година, няколко месеца преди Съединението, Ботевият празник още веднъж стартира с панихида. След пламенното слово на перущинския поборник Атанас Патев огромно национално шествие се насочва към тогавашния център на града - Градската градина, наоколо до конака. Шествието минава през особено издигната триумфална арка с надпис „ Тоз, който падне в пердах за независимост - той не умира “. Няколко месеца по-късно, на 6 септември, първите църковни камбани, които тържествено известяват за осъщественото съединяване на Княжество България с Източна Румелия, са камбаните на възпоменателния храм „ Св. Георги “. Същите звучни и тържествени камбани афишират още едно историческо събитие. На 16 юли 1906 година те поставят завършек на закъснялата заради тежките условия на Берлинския контракт църковно-национална битка в града.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ