Десетки пловдивчани, деца от детски градини, ученици, граждани, представители на

Десетки пловдивчани, деца от детски градини, възпитаници, жители, представители на просветителни и културни институции, политически и публични организации, медии и публични лица уважиха през днешния ден 152-та годишнина от трагичната крах на най-свидния български наследник, бунтовник, идеолог на българската национална гражданска война, уредник и началник на българското националноосвободително придвижване – Васил Левски. След несполучливия грабеж на турската хазна в Арабаконак (1872 г.), османските управляващи стартират всеобщи арести и разпити. На 27 декември 1872 година, след изменничество, Левски е хванат в Къкринското ханче край Ловеч. Съден е в София и макар, че не издава никого от организацията, е наказан на гибел посредством обесване. Присъдата е подписана от султана и изпълнена на 18 февруари 1873 година (6 февруари по остарял стил) край София – на мястото, където през днешния ден се издига неговият монумент. Неговата крах е тежък удар за българското освободително придвижване, само че делото му продължава, вдъхновявайки битката за независимост, довела до Освобождението през 1878 година

По традиция, денят за възпоменание в Пловдив стартира в храм „ Св. Св. Петър и Павел “, където беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – ръководител на храм „ Св. Св. Петър и Павел “. Организатори на панихидата всяка година са доктор Петко Георгиев – основен библиотекар и завеждащ отдел „ Специални сбирки “ в Народна библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив и роднина на Апостола и Общински комитет „ Васил Левски “.

Поклонението пред паметника на Апостола на Свободата Васил Левски на централната алея на Бунарджика стартира в 11.00 часа. В него взеха присъединяване представителни военни формирования – почетна рота, боен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет „ Васил Левски “, Комитет „ Родолюбие “, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и запаса от Пловдив и членове на Национално Дружество „ Традиция “. Строят бе признат от полковник Иван Райков, заместник-командира на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “.

В началото на възпоменателната гала, водещият Тодор Дърлянов, артист в Драматичен спектакъл Пловдив, извърши стихотворенията „ Завръщането на Васил Левски “ и  „ Безсмъртие “ от Александър Калчев. Официално слово във връзка 152-та годишнина от гибелта на Васил Левски произнесе Вихра Григорова – художник, изкуствовед, държавник, член на Общински комитет „ Васил Левски “ – Пловдив.

На възпоменателното честване участваха Кметът на Община Пловдив – Костадин Димитров, Областният шеф на област Пловдив – проф. доктор Христина Янчева и инж. Атанас Ташков – заместител регионален шеф, Атанас Узунов – ръководител на Общински съвет – Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет „ Култура, археология и туризъм “, Владимир Темелков – заместник-кмет„ Дигитализация, европейски политики, бизнес развиване и обучение “, Ангел Славов – заместник-кмет „ Обществен ред и сигурност “, Николай Бухалов – заместник-кмет „ Спорт, юношески действия и обществена политика “, Ерол Садъков– заместник-кмет „ Транспорт “, Наташа Костадинова – шеф на Държавен списък – Пловдив, кметове и заместник-кметове на шестте пловдивски региона, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии, публични организации, медии и жители.

Церемонията приключи с полагане на венци и цветя, едноминутно безмълвие с рухване на колене и осъществяване на Химна на Република България.

Пълен текст на словото на Вихра Григорова:

Уважаеми господин Кмет на Община Пловдив,

Госпожи и господа народни представители,

Уважаема госпожо Областен шеф,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,

Уважаеми господа офицери, сержанти и бойци,

Скъпи съграждани,

 

Днес, 19 февруари 2025 година, се навършват 152 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. По традиция се събираме в подножието на неговия монумент, дело на огромния български ваятел Иван Лазаров, да почетем делото и паметта на индивида, чийто блян и фантазия е „ чистата и свята република “.

Да си напомним за какво хората са го нарекли АПОСТОЛ и са се обръщали към него точно по този начин, Апостоле. Думата значи „ ИЗПРАТЕН “ или „ ПРАТЕНИК “. Освен дванайсетте апостоли на Исус Христос, с тази дума дефинират по този начин тези, които са пратеници, посланици на Бога, проповедници на положителната новина.

За себе си Васил Левски споделя: „ Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во (1861) лето, да му послужвам до гибел и да работя по националната воля. “ Това е още първоначално, той е единствено на 24 години. Колцина са го правили тогава? А какъв брой са тези, които биха го създали през днешния ден? Затова ли в тефтерчето си, наред с описването на всеки изхарчен за делото грош, задава с мъка въпроса „ НАРОДЕ???? “ с цели четири въпросителни знака?

Всички помним и постоянно цитираме една фраза на Левски, вниквайки в нейната изключителна философска дълбочина: „ Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме “ от писмото му до Панайот Хитов през 1871, единствено две години преди да увисне на бесилото. Бесилото, което след това е наречено „ О, бесило славно “ потомците премислят за поколенията от устройство за ликвидиране в фундамент.

Съратникът му Христо Ботев ще напише в писмо от Букурещ: „ Приятелят ми Левски, с който живеем, е нечут характер…Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все радостен. “

Иван Вазов, патриархът на българската литература, го разказва „ …със сърце порасло и за кръст готово “. И обобщава неговата духовна същина с думите: „ В бъдещето мрачно той гледаше ясно “. В „ Епопея на забравените “. За да не забравяме.

Помним по какъв начин години по-късно колосът на българската историческа просвета, незабравимият професор Николай Генчев обобщава: „ Левски освен идва от дълбините на нашата история, освен украсява българския Ренесанс, той влиза властно и в новото време, с цел да участва действително цялостен един век след кончината си в българското историческо съществуване. “

Всъщност, към този момент повече от век и половина…

Затова и през днешния ден не можем да приказваме за Левски в минало време. Не ни се обръща езикът да изречем за него „ беше “, „ бил е “. Той не е напуснал сърцата ни, тъй като любовта му към България и българското е голяма. А всички знаем, че в случай че любовта е същинска, тя в никакъв случай не си отива. Тя Е. И с наша помощ ще бъде и пребъде.

В този февруарски ден дано първо преклоним глава пред този най-свят българин. А след това да вдигнем глави нагоре и да погледнем към небето. Сиво, съвсем синьо. Като очите на Апостола, които бдят над Родината.