Десетки коне бяха осъдени на бавна и мъчителна смърт от

Десетки коне бяха наказани на мудна и мъчителна гибел от мраз и апетит високо Осоговската планина. Труповете им се търкалят в еднометровите преспи, накълвани от гарвани и нахапани от вълци. За това алармира читателка на Burgas24.bg, която ни изпрати потресаващи фотоси. Предупреждаваме, че фрагментите не са за хора със слаби сърца.

Зоозащитници осведомят, че конете си имат притежател, само че той ги е оставил на произвола на ориста. По непотвърдени данни, той получава дотации за развъждането им. В началото са били към 100, сега са не повече от 30.

Днес е извършена избавителна акция, само че оживелите животни са толкоз изнемощели, че не могат да бъдат свалени от планината. Група доброволци, благодарение на Христо Абаджиев и Росен Димитров от Планинската избавителна работа в Кюстендил са качили при тях бали със плява и овес.

Burgas24.bg разгласява без редакторска интервенция поста на Dog Help – BG:

Спешна помощ за 30 бедстващи и умиращи от апетит коне! Организации или доброволци – някой може ли да реагира? Утре ще бъде упоменато името на притежателя! Публикацията не е за чувствителни хора! Споделям я, тъй като е нужно това да се популяризира, да се самосезират нужните органи, защото до момента не са го сторили!

Притури се планината и затрупа към 100-на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, само че уязвими без човешка грижа.

Месец и половина по-късно, под връх Руен е безшумно. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, като че ли природата желае да скрие грозотията, протичаща се там.

На върха са оживели единствено 30-на коне. Останалите лежат, заринати под снега, паднали от апетит измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани даже и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напущат и тя пада на земята. Започва прибързано да ражда. Но не може да го изроди. Подава се единствено половината плод. Кобилата няма повече сили. От обезсърчение стартира да цвили, маха с крайници във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на обезсърчение с безразличие. Същата орис ги чака и тях. Кобилата се отхвърля. Плодът на половина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа покорно този нечовечен свят. А гарваните единствено това чакат. Видяли лесната плячка, налазват постепенно на вълни. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, само че е безсилна. Гарваните се доближават, усещайки немощта на тази гад. И ѝ изкълвяват окото.

Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на гибелта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едвам. Жива е, само че живот ли е това? Последната й телесна температура отива, с цел да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е на половина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, веднага като е мъртва, преди да е умряла?

Бързо отърваване от тъгите, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато на време.

Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.

А на притежателя на конете поисквам да откри вътрешен мир и Бог да му елементарни някой ден. Защото обществето не може. Просто, тъй като е... нахален!