Варненци протестират срещу зелената зона за платено паркиране
Десетки поданици на варненския квартал „ Чайка “ излязоха на митинг против идното въвеждане на зелена зона за платено паркиране от 20 ноември. Хората упорстват общината да отсрочи или промени режима, до момента в който не бъдат обезпечени задоволително паркоместа и различни паркинги, съобщи Българска национална телевизия.
„ Плащаме, без да получаваме услуга “
Протестиращите настояват, че наличните места са извънредно незадоволителни и няма да стигнат даже за живущите. В рамките на зелената зона са планувани общо 10 200 паркоместа, при потребност от най-малко към 45 000, показват жители.
Жители на „ Чайка “ означават, че единствено в тяхната подзона има към 2800 обособени места при над 10 000 автомобила, регистрирани в квартала. Това, съгласно тях, значи непрекъснат недостиг и ежедневна борба за паркиране.
Част от хората назовават зелената зона „ втори налог “ – против месечна или годишна такса те не получават обезпечено място, а единствено право да търсят свободно. Според тях това е незаслужено, изключително при липса на подземни и многоетажни паркинги.
„ Предлага ни се услуга против избрана сума, а действително нямаме никаква гаранция, че ще можем да паркираме покрай дома си “, споделят протестиращи. Те упорстват първо да се изградят нови паркинги, а едвам по-късно да се вкарва режим на платено паркиране.
Какво планува зелената зона
Зелената зона във Варна обгръща територията сред бул. „ Васил Левски “ и съществуващата синя зона (без „ Максуда “) и е разграничена на 7 подзони с общо 10 200 места, от които към 580 са за хора с увреждания.
Режимът ще важи в делнични дни от 9:00 до 19:00 ч., с оптимален престой до 5 часа. Таксата за краткотрайно паркиране е 1 лева на час, платима посредством SMS или мобилно приложение.
За живущите е очакван абонамент – към 5 лева на месец (55 лева годишно) за първи автомобил и 110 лева за втори, като и този абонамент не подсигурява съответно паркомясто, а единствено право да се паркира в зоната.
Според общинска заповед зелената зона е част от по-широка политика за ръководство на паркирането в града, която включва и настоящата синя зона. Целта е да се ограничи дългият престой на коли в натоварените квартали и да се освободи пространство към центъра и Морската градина.
Общината: план с към този момент усвоен заем и „ позитивен опит “ от синята зона
Ръководството на община Варна акцентира, че зелената зона не е самодейност на актуалната администрация, а осъществяване на решение на Общинския съвет от 2022 година, за което към този момент е усвоен заем над 12 млн. лева от Регионалния фонд за градско развиване и Банка ДСК. Приходите от такси за паркиране са заложени като източник за погасяване на заема.
Общината се базира и на опита със синята зона в центъра, за която се твърди, че е довела до по-малко нарушавания при прекъсване, по-свободни тротоари и ограничение на паркирането върху зелени площи. Очакванията са сходен резултат да има и в „ Чайка “ и останалите елементи от зелената зона.
Заместник-кметът по инфраструктурата Димитър Кирчев показва изследване за увеличение на броя на местата в подзона 7 (кв. „ Чайка “) с към 10% – посредством в допълнение отделяне на паркинги към ул. „ Александър Стамболийски “ и пазарчето до бул. „ Княз Борис I “.
По данни на общинското дружество „ Общински паркинги и синя зона “ към средата на октомври са подадени към 700 заявки за абонамент – едвам към една четвърт от потенциала на подзона 7. От общината чакат броят им да се усили с наближаването на 20 ноември.
Съдебни каузи и спор за законността
Част от недоволните жители настояват, че заповедта за въвеждане на зелената зона опонира на Закона за придвижването по пътищата и всъщност съставлява нов тип налог или такса, наложена еднолично от кмета. По думите им общината няма право да основава нови налози без решение на локалния парламент.
Според информация от протестиращите към този момент са заведени над 10 каузи в Административния съд – Варна против заповедта за зелената зона. Хората афишират, че ще продължат с митингите и след 20 ноември и не изключват и форми на гражданско непокорство, в това число демонстрации пред постройката на общината.
Как се стигна дотук
Още през септември община Варна публично разгласи процедура за въвеждане на зелената зона и даде опция на жителите да подават писмени оферти и възражения до 11 октомври – на адрес в общинската администрация или по е-поща.
Паралелно с това бяха извършени срещи сред краткотрайно изпълняващия длъжността кмет Павел Попов, заместник-кметове и поданици на „ Чайка “. И двете страни признават, че паркирането в квартала е мощно затруднено и че има потребност от ред и надзор, само че се разминават в оценката дали зелената зона в настоящия ѝ тип е съответно решение.
През последните години концепцията за зелена зона във Варна неведнъж беше отлагана – в началото се очакваше да проработи още през 2023 година, откакто по улиците, включени в обсега ѝ, започнаха поправки и облагородяване.
Платено паркиране и в други градове
Режимите „ синя “ и „ зелена “ зона от дълго време са част от политиките за ръководство на трафика в огромните градове – в това число София, Пловдив и Стара Загора. Там цените последователно се актуализират, а част от приходите отиват непосредствено към районните администрации.
И във Варна общината към този момент разгласи, че след 1 януари 2026 година цените ще бъдат преизчислени в евро – 0,51 евро за час паркиране в синя и зелена зона. Това още повече ускорява полемиката дали жителите получават задоволително качество на градска среда и превоз в подмяна на заплащанията си.
Какво следва
Жителите на „ Чайка “ декларират, че ще продължат с митингите и след въвеждането на режима на 20 ноември. Те упорстват общината да преразгледа обсега на зоната, броя на местата и опцията за създаване на подземни и многоетажни паркинги.
Общината от своя страна твърди, че зелената зона е неизбежна стъпка поради към този момент поетите финансови задължения и нуждата от по-строг надзор върху паркирането. Възможни промени се чакат по-скоро в детайлите – леко увеличение на броя на местата в обособени подзони и възможни корекции след разбор на първите месеци от използването на мярката.
