Десетки хора от село Байлово, от околностите и от София

Десетки хора от село Байлово, от покрайнините и от София се поклониха пред тленните остатъци на дядо Добри през първата нощ след кончината му. Цветя се трупаха върху ковчега на „Светеца от Байлово“ през цялата нощ, в която църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ не затвори порти. Молитвеното бдение продължи без спиране до сутринта.

Тъгата и спорадичните сълзи към тялото на стареца напълно обикновено бяха преобладаващото въодушевление. Но осезаеми бяха и духовната наслада от познанството и близостта с сходен човек и всеобщата убеденост, че дядо Добри ще проси благосклонност за хората и от небето. Подобни мисли показаха някои от духовните му рожби, които праволинейно участваха на всенощното бдение.

Отец Серафим от Кремиковския манастир, който пред последните години бе един от най-близките хора до дядо Добри, показа, че с дълбоката си религия в Бог през целият си живот старецът е образец за хиляди души и ще остане неугасваща свещ за православните християни. За разлика от самообявили се за духовни водачи, гурута и сходни, дядо Добри в никакъв случай не се е смятал за нравствен лидер, в никакъв случай не е търсил гласност и вярата му не е била показна.

Бедната къщурка в двора на байловската черква, в която белобрадият дъртак прекарал последните десетилетия от живота си, е доказателство за аскетичния му метод на живот. Две стаи, дребна чешма, легло, печка, ковьори, доста икони. Въпреки преклонната си възраст, слепота и глухота, дядо Добри прекарал последните си дни в чистия си и спретнат, въпреки извънредно непретенциозен, дом.

На въпрос дали да чакаме чудеса към тялото на дядо Добри, именуван приживе „Светецът от Байлово“, тъй че да можем да приказваме за възможна негова канонизация, отец Серафим отговори, че това е Божа работа. „Достатъчно знамение е, че този човек е съществувал и живял към нас.“ Близо 104 години.

Поклонението продължава през целия ден и тази нощ, а погребението е планувано за на следващия ден, 15-и февруари.