Антисемтски протест заля Париж
Десетки хиляди излязоха в неделя на проява против антисемитизма в Париж, след дни на разногласия сред политическите партии за това кой да взе участие и кой е отговорен за повишаване на антисемитските произшествия във Франция. „ Нашата цел през днешния ден е... тотална битка против антисемитизма, който е противопоставен на полезностите на републиката “, сподели пред ефирен оператор представителят на Сената Жерар Ларчер, който провежда демонстрацията дружно с ръководителя на долната камара Яел Браун-Пивет.
Напрежението се ускори във френската столица, която е дом на огромни еврейски и мюсюлмански общности, след нападението на 7 октомври от палестинската въоръжена формация Хамас против Израел, последвано от едномесечно израелско бомбардиране на Ивицата Газа. Но маршът в неделя събра десетки хиляди хора на стартовата точка в Парка на инвалидите, оповестиха публицисти от AFP, а околните метростанции и улици също бяха цялостни с хора. Над 3000 служители на реда и жандармеристи дава отговор за реда и сигурността.
„ Никога не съм мислила, че ще би трябвало да показвам един ден против антисемитизма “, сподели Йохана, 46-годишна, здравна служителка от парижкото предградие Сейн-Сен-Дени. Тя сподели, че е пристигнала, " с цел да не се опасява, че е еврейка ".
Около 500 000 евреи живеят във Франция, съставлявайки най-голямата общественост в Европа. Начело на марша бяха премиерката Елизабет Борн, двамата оратори и високопоставени лица, в това число някогашните президенти Франсоа Оланд и Никола Саркози, както и религиозни водачи.
По-рано в неделя хиляди хора се събраха в огромните френски градове, в това число Лион, Ница и Страсбург, под същия девиз като марша в Париж: „ За републиката, против антисемитизма “. „ Всеки би трябвало да усеща, че това е негова работа “ да се бори с антиеврейските усеща, сподели основният равин на страната Хаим Корсия пред радиостанцията Radio J.
Объркване
В навечерието на шествието президентът Еманюел Макрон, който не участва в неделя, осъди „ непоносимото възобновление на необуздания антисемитизъм “ в страната. „ Франция, от която нашите еврейски жители се опасяват, не е Франция “, написа той в писмо, оповестено в събота в „ Льо Паризиен “. Макрон осъди „ объркването “ към митинга и сподели, че то е „ употребявано “ от някои политици, преследващи лични цели. Твърдолявата партия „ Непокорена Франция “ бойкотира събитието, на което присъстваше крайнодясната партия „ Национално обединяване. Лидерът на непокорните Жан-Люк Меланшон отхвърли шествието като среща сред " другари за безусловна поддръжка за клането " на палестинците в Газа.
Отделен протест против антисемитизма, който „ Непокорена Франия “ провежда в западен Париж, беше пресечен в неделя сутринта от контрадемонстранти. Крайнодесната лидерка Марин Льо Пен, която също се натъкна на митинги при идването й, съобщи, че маршът би трябвало да послужи и за опълчване против „ ислямския фундаментализъм “, обичана тематика на нейната антиимигрантска партия.
„ Националното обединяване “ беше известно от десетилетия като „ Националния фронт “, воден от нейния татко Жан-Мари льо Пен, наказан отрицател на Холокоста. С цел да покаже, че партията се е трансформирала, Льо Пен сподели преди началото на шествието, че „ ние сме тъкмо там, където би трябвало да бъдем “. Тя окачестви „ дребни политически приказки “ всевъзможни несъгласие против шествието.
Комунистическият водач Фабиен Русел сподели, че " няма да марширува дружно " с партията на Льо Пен. Други леви партии, както и юношески и правозащитни организации маршируваха ход общо девиз, друг от крайната десница.
Без театралничене
Премиерката Елизабет Борн уточни в неделя, че на марша " няма място за театралничене ". „ Това е жизненоважна борба за националното доближаване “, написа тя в мрежата X, часове преди самата тя да върви, както се чака, отпред на колоната. Бащата на Борн оцелява в нацисткия лагер на гибелта Аушвиц в окупирана Полша, само че той се самоубива, когато тя е била на 11 години.
Сред дългия лист от неотдавнашни антисемитски актове парижките прокурори проверяват случай от 31 октомври, когато здания в града и предградията бяха изцапани с десетки звезди на Давид. Графитите, които върнаха спомените за нацистката окупация на Париж по време на Втората международна война и депортирането на евреи в лагерите на гибелта, бяха наказани от целия политически набор.
Шествието се организира ден откакто няколко хиляди души демонстрираха в Париж под лозунга и виковете " Спрете клането в Газа ". Левите уредници приканиха Франция да " изиска неотложно преустановяване на огъня " сред Израел и бойците на Хамас.
Напрежението се ускори във френската столица, която е дом на огромни еврейски и мюсюлмански общности, след нападението на 7 октомври от палестинската въоръжена формация Хамас против Израел, последвано от едномесечно израелско бомбардиране на Ивицата Газа. Но маршът в неделя събра десетки хиляди хора на стартовата точка в Парка на инвалидите, оповестиха публицисти от AFP, а околните метростанции и улици също бяха цялостни с хора. Над 3000 служители на реда и жандармеристи дава отговор за реда и сигурността.
„ Никога не съм мислила, че ще би трябвало да показвам един ден против антисемитизма “, сподели Йохана, 46-годишна, здравна служителка от парижкото предградие Сейн-Сен-Дени. Тя сподели, че е пристигнала, " с цел да не се опасява, че е еврейка ".
Около 500 000 евреи живеят във Франция, съставлявайки най-голямата общественост в Европа. Начело на марша бяха премиерката Елизабет Борн, двамата оратори и високопоставени лица, в това число някогашните президенти Франсоа Оланд и Никола Саркози, както и религиозни водачи.
По-рано в неделя хиляди хора се събраха в огромните френски градове, в това число Лион, Ница и Страсбург, под същия девиз като марша в Париж: „ За републиката, против антисемитизма “. „ Всеки би трябвало да усеща, че това е негова работа “ да се бори с антиеврейските усеща, сподели основният равин на страната Хаим Корсия пред радиостанцията Radio J.
Объркване
В навечерието на шествието президентът Еманюел Макрон, който не участва в неделя, осъди „ непоносимото възобновление на необуздания антисемитизъм “ в страната. „ Франция, от която нашите еврейски жители се опасяват, не е Франция “, написа той в писмо, оповестено в събота в „ Льо Паризиен “. Макрон осъди „ объркването “ към митинга и сподели, че то е „ употребявано “ от някои политици, преследващи лични цели. Твърдолявата партия „ Непокорена Франция “ бойкотира събитието, на което присъстваше крайнодясната партия „ Национално обединяване. Лидерът на непокорните Жан-Люк Меланшон отхвърли шествието като среща сред " другари за безусловна поддръжка за клането " на палестинците в Газа.
Отделен протест против антисемитизма, който „ Непокорена Франия “ провежда в западен Париж, беше пресечен в неделя сутринта от контрадемонстранти. Крайнодесната лидерка Марин Льо Пен, която също се натъкна на митинги при идването й, съобщи, че маршът би трябвало да послужи и за опълчване против „ ислямския фундаментализъм “, обичана тематика на нейната антиимигрантска партия.
„ Националното обединяване “ беше известно от десетилетия като „ Националния фронт “, воден от нейния татко Жан-Мари льо Пен, наказан отрицател на Холокоста. С цел да покаже, че партията се е трансформирала, Льо Пен сподели преди началото на шествието, че „ ние сме тъкмо там, където би трябвало да бъдем “. Тя окачестви „ дребни политически приказки “ всевъзможни несъгласие против шествието.
Комунистическият водач Фабиен Русел сподели, че " няма да марширува дружно " с партията на Льо Пен. Други леви партии, както и юношески и правозащитни организации маршируваха ход общо девиз, друг от крайната десница.
Без театралничене
Премиерката Елизабет Борн уточни в неделя, че на марша " няма място за театралничене ". „ Това е жизненоважна борба за националното доближаване “, написа тя в мрежата X, часове преди самата тя да върви, както се чака, отпред на колоната. Бащата на Борн оцелява в нацисткия лагер на гибелта Аушвиц в окупирана Полша, само че той се самоубива, когато тя е била на 11 години.
Сред дългия лист от неотдавнашни антисемитски актове парижките прокурори проверяват случай от 31 октомври, когато здания в града и предградията бяха изцапани с десетки звезди на Давид. Графитите, които върнаха спомените за нацистката окупация на Париж по време на Втората международна война и депортирането на евреи в лагерите на гибелта, бяха наказани от целия политически набор.
Шествието се организира ден откакто няколко хиляди души демонстрираха в Париж под лозунга и виковете " Спрете клането в Газа ". Левите уредници приканиха Франция да " изиска неотложно преустановяване на огъня " сред Израел и бойците на Хамас.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ